Цоню Калчев
Сбогом

Капят горските листенца,

голи вейките стърчат,

вехнат билки и цветенца

и поточета мълчат.

 

Птичките са отлетели

вече в топлите страни,

по полята запустели

врани грачат сал едни.

 

Лютата слана попари

листа, билки и цветя.

Всичко живо, що завари —

клюмна, сви се, улетя…

 

Сбогом, билки и цветенца,

сбогом, лес, повехнал, драг!

Сбогом, птички и долченца,

чак до нова пролет пак!