Една Сейнт Винсънт Милей
В очите на съседите

Преди да е помела пода

и чиниите измила

тя на слънце се припича

в своята градина.

 

Твърде късно през нощта

ключалката прещраква.

И чак след десет сутринта

тя огъня разпалва.

 

В градината ровичка се

с гребло и лопата

и плеви зеленчуците…

а вече грее луната.

 

Из пътя си ходи

сякаш полузаспала —

взема на заем масло,

а ти връща сметана!

 

Моравата й сякаш е ливада

и, ако изобщо я коси,

стърчат след нея детелина

и всякакви треви.