Спас Карафезов
Сърцето вижда (15)

Журналистът Иван Бояджиев

Той беше познат на по-старото поколение мои другари по съдба. От началото на шестдесетте до средата на седемдесетте години е член на редакционната колегия на сп. „Зари“. С появата в списанието той пренесе своя журналистически опит, придобит в богатия му житейски път.

До Втората световна война е сътрудничил на големите столични ежедневници: „Заря“, „Дневник“, на седмичниците „Последна поща“, „Илюстрована седмица“ и др. Сам е списвал ребусни издания.

След военните години работи във вестниците „Народна армия“, „Народен спорт“, „Кооперативно село“. Бил е сътрудник на българското радио.

Споменавам професионалната му ангажираност в миналото, защото Иван Бояджиев е един пример на несломимия човешки дух, който при всички обстоятелства намира своята изява. Той пренесе в нашата среда не само навиците на професионалиста, но преди всичко широтата на погледа и на онази висока нравственост, която се противопоставя на егоизма, алчността, завистта и омразата. Той обичаше хората неподправено и тази своя любов раздаваше безкористно. Ще го запомним като вечен оптимист, който въпреки болестите и несгодите винаги отвръщаше: „Аз съм Живко, Здравко, Веселко, Щастливко, Бодърко, Обичливко, Игривко и Скокливко“. Навярно това са били псевдоними на материалите му, но по-точно това са имената на неговата искренна душа.

Той беше щастлив със своето семейство, с благородната си съпруга Магда, която го придружаваше навсякъде след пълната загуба на зрението му през 1964 г.

Интеграцията е преди всичко проява на душевния мир. Иван Бояджиев не преустанови връзките с многобройните си приятели след ослепяването си, защото той владееше до тънкост изкуството да общува с хората — това, което по думите на Екзюпери е най-големият разкош в живота на човека.