Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
bezmonitor.com

Редактор: Яна Йорданова

Коректори: Керанка Милушева, Ралица Янкова

История

  1. — Добавяне

„Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

Антоан Дьо Сент-Екзюпери

Вместо предговор

Това четиво няма цялостна фабула. То представлява сбор от кратки очерци за мои съсъдбеници, страници от летописа на Съюза на слепите в България и читалището, опити за есета и спомени от моето детство. С други думи, изложението няма претенции за книга и вероятно очаква тесен кръг от свои читатели. Изкушавам се да споделя мисли на двама мои близки, с които ме свърза животът. На единия от тях съм посветил редове в изданието. Става дума за Минчо Стоянов Минчев, който беше дългогодишен главен редактор на списание „Зари“. Той ми е споменал: „Ако няма нещо ново, което можеш да кажеш, то по-добре не се залавяй да пишеш.“ Другата личност е Йосиф Аронов — журналист в един от столичните вестници. С чувство за хумор той ми е разказвал за онзи камък, който наистина е бил открит в Картаген. На него е било изписано приблизително следното изречение: „Всички прописаха, никой никого не чете, светът пропада…“ Тъй че и моя милост с настоящото ще се причисли към безкрайната редица на графоманите. За съжаление и до този момент не изложих онова, което е вътре в мен. Предполагам, че то никога няма да изскочи на бял свят… Това въжделение ми напомня за онзи художник в книгата „Омер паша“ на Иво Андрич. Той вижда в себе си своята най-прекрасна бленувана картина, която обаче не може да нарисува. Ръката му не се подчинява на вътрешното усещане. И тъй като животът е кратък — което го има в него, има го. Което го няма, остава в надеждите.

Написаното за повечето личности е станало непосредствено след тяхната смърт като израз на моето уважение към паметта им. Голяма част от публикациите са отпечатани в сп. „Зари“ на Съюза на слепите в България.

Бих искал да благодаря на редактора и коректорите, на всички онези, които ми помогнаха да излезе това четиво. Дължа своето признание и на ръководството на Съюза на слепите в България и брайловата печатница, благодарение на които то видя бял свят.