Никола Вапцаров
Земя

Тази земя,

                по която тъпча сега,

тази земя,

                която пролетен вятър пробужда,

тази земя — не е моя земя,

тази земя,

                простете, е чужда.

Сутрин тръгвам.

                        Фабричният път

го задръства

                с рубашки

                        безброя.

Ние сме слети с сърцето,

                                        с умът,

но… земята не чувствам моя.

Над мойта земя

                        напролет

                                лъчите

                                        шуртят,

гърмят водопади

                        от слънце

                                над мойта

                                        земя.

Ти чувстваш дълбоко

                                сърцето на земната гръд

и виждаш как с скокове

                                раснат безбройни цветя.

 

Над мойта земя

                        в небето

                                опира

                                        Пирин.

И мурите в буря

                        илинденски приказки пеят,

над Охрид лазура е

                        толкоз просторен и син,

а още надоле

                        е светлия бряг на Егея.

Спомням си само.

                        И ето нахлува кръвта

във сърцето, което

                        топи се от някаква нежност…

Моя страна! Моя прекрасна страна!…

Поена със кръв

                        и разлюляна

                                в метежи.

По Беласица телени мрежи…