Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 20 гласа)
Набиране
Мартин Митов
Източник
Словото

Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова


Отвънка беше шум

и светеха реклами.

В афиша

пишеше:

„Една човешка драма.“

Отвънка беше шум

и конника на Крум

се потеше

от стискане

в дланта ми.

 

И стана тъмно.

В белия квадрат

лъва на „Метро“

сънно се прозина.

И изведнъж — шосе,

след туй гора

и в дъното небе —

просторно, синьо.

 

И на шосето,

точно на завой,

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашия герой

и нашта героиня.

 

След удара

излиза джентълмен

и взема във ръцете си чилични

като перце примрялото момиче.

 

Отваря си очите —

те горят,

премрежват се

и гледат небосвода,

Да видиш ти какво момиче, брат —

като жребица от разплодник!…

 

В дърветата —

разбира се, славей.

Ръми над тях спокойно синината.

Примамлива и мека зеленей

оттатък шанците

тревата.

 

Един размазан Джон

целува страстно Грета.

По устните му —

сладостна лига…

                Стига!

 

Къде е тъка нашата съдба?

Къде е драмата?

Къде съм аз? Кажете!

В гърдите ни опрян е за стрелба

на времето барутно пистолета.

 

Та можем ли да любим

и скърбим

с наивната ви лековерност?

Гърдите ни са пълни с дим,

а дробовете ни — с каверни.

 

Така ли срещаме на път

любимите си

с лимузини? —

Изгрява любовта ни

в труд —

сред дим,

сред сажди

и машини.

 

И после… Сивия живот,

борба за хлеб,

мечти неясни;

и вечер — тесното легло,

в което неусетно гаснем…

 

Това е то.

Това е драмата.

Станалото —

е измама.

Край
Читателите на „Кино“ са прочели и: