Айзък Азимов
Глупавите умници

Нарон, представител на ригелианската раса, беше четвърто поколение галактичен летописец.

Той притежаваше две книги — голяма, съдържаща списък на многобройните разумни раси от всички галактики, и малка, в която внасяше само цивилизации, достигнали такава зрелост и майсторство, че могат да встъпят в Галактичната федерация.

От голямата книга бяха зачертани онези раси, които поради различни причини са претърпели крушения: лошият шанс, биохимичните или биофизични несъвършенства, както и социалните несправедливости са си казали думата. Затова пък нито една от малката книга не беше заличена.

Умореният и непредставимо възрастен Нарон вдигна очи към новодошлия пратеник.

— Нарон! — възкликна пратеникът. — О, единствений и великий…

— Давай без церемонии. Какво има?

— Още една група от организми достигна зрелост.

— Прекрасно, прекрасно. Сегашните бързо помъдряват, няма година без новаци. Кои са този път?

Вестоносецът каза кода на галактиката и координатите на планетата.

— Да — промърмори Нарон. — Знам го тоя свят.

С равен почерк вписа името на планетата в първата книга и после във втората, по традиция използвайки онова наименование, което ползват повечето местни обитатели. Той написа: EARTH.

— Тези млади създания поставиха рекорд — рече той. — Никой не е изминавал пътя от зараждането на разума до зрелостта толкова бързо. Надявам се, че не греша, нали?

— Не, сър — рече вестоносецът.

— Те са получили термоядрена енергия, нали?

— Да, сър.

— Това е главният критерий — Нарон се усмихна. — Скоро техните кораби ще започнат разузнаване на пространството и ще встъпят в контакт с Федерацията.

— Работата е в това, Единствени великий — неохотно продължи вестоносецът, — че според наблюдателите те още не са проникнали в пространството.

— Как така! — изуми се Нарон. — Как не са проникнали! Нямат дори космически градове?!

— Все още не, сър.

— Но след като имат термоядрена енергия, къде правят изпитанията и мирните взривове?

— На своята планета, сър.

Нарон изправи всичките си двайсет фута и прогърмя:

— На своята планета ли?!

После бавно извади стилоса и зачеркна последния запис в малката си книга. Такова нещо не се беше случвало, но Нарон беше много мъдър и можеше да предвиди неизбежното.

— Тъпи магарета! — промърмори той.