Янош
Лари Фари Шмекелари (9)

Как тримата бандити Ене, Бене и дебелият Карамба искаха да нападнат страната на приказките и как Лари Фари Шмекелари ги залови

— Веднъж победих тримата най-прочути във всички приказни страни бандити. Това бяха Ене, Бене и дебелият Карамба. По това време в нашата страна на приказките живееха цял куфар малки гумени кукли. Всички бяха сестрички, една от друга по-хубави. Бандитите бяха хвърлили око точно на тях. Нали знаете, най-хубавата ябълка я изяжда свинята.

— Вярно е — обади се пак бъбривият палячо. — При нас във Воденбург, където съм роден, имаше едно време един страшен бандит. Казваше се Хеп-Хеп и изяждаше всеки ден преди обеда си по една захарна кукличка, защото иначе не му се услаждало печеното на шиш по бандитски и тогава трябваше…

На това място мечето Цигу-Мигу му дрънна един лък по капелата и той веднага спря.

— Аз обаче съм по-хитър от полицията — каза Хрупко-Черупко Лари Фари Шмекелари, — защото съм по-голям. Аз съм по-хитър и от Автоматичния цар Януари с тенекиената корона и лъскавите обувки.

Една дървена птичка ни извести, че от страната на приказките при съседния сандък тримата бандити — Ене, Бене и дебелият Карамба — се бяха запътили точно към нашия куфар с хубавите гумени куклички. А както бяха трима, можеха лесно да отмъкнат целия куфар. Нашите хора бяха изгубили ума и дума от страх.

Какво ли щяха да правят, ако не бях аз? Аз със моя остър ум, четиридесет и осемте си вида зъби и светкавичния шут на подвижния си крак, с който мога да изпратя и луната във футболната врата. Скрих се в една кутия за обувки, точно до вратата, която беше границата на страната на приказките от нашия сандък. После настъпи нощта. Беше толкова тъмно, че и собствения си нос не можеше да видиш. Тогава неочаквано чух как някой се препъна зад вратата.

И понеже съм си умен, бях поставил на пост от двете страни на пътя всичките си видове зъби — едни вдясно, следващите вляво, по-следващите пак вдясно, по-по-следващите пак вляво и така нататък.

Негодниците идваха все по-близо и по-близо.

— Виж, за това му вярвам — изръмжа Честния лъв Ханс, — защото знам със сигурност, че има дясно и ляво. Ето на̀, тук е дясно, а тук — ляво. Отпред е отпред, а отзад е опашката ми. Само дето не знам коя лапа точно ми е лявата. Май че лявата е тази отдясно, а дясната — тази отляво. Може пък Хрупко-Черупко да не е лъжец.

— После чух как изхлопа вратата и изскърца нечий твърд бандитски ботуш. И след това някой пак се препъна и дебелият Карамба се позакашля и каза: „Ей, бандити, отдавна не съм хапвал гумени куклички. Ще падне страшно ядене! Само да не сте забравили солта и пипера, за да ги посолим. Ха, ха, ха!“

Тогава зад него изведнъж изтракаха специалните ми зъби за лов на лисици. Съвсем тихо, разбира се, но аз чух съвсем ясно как бандитите потрепераха. Те се обърнаха наляво, тогава отдясно щракнаха специалните ми зъби за лов на лъвове…

— Зъби за лов на какво… каза? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Не каза ли лъвове? Я повтори, че не разбрах добре!

— Лъ-ле-ло-линолеум. Зъби за линолеум, искам да кажа, с които дъвча линолеум. А после бързо затракаха едни след други останалите ми зъби, едни — отляво, други — отдясно, едни изсвириха, други захапаха бандита Ене за гащите. Тримата разбойници помислиха, че са обградени. Те така се разтрепераха, че капакът на някакъв сандък се хлопна и изкриви пушката на един оловен войник. Тогава те хукнаха да бягат, сякаш полицията беше по петите им. Да, но точно в тоя момент зъбите ми за лов на лисици захапаха Бене за ръцете и той бе заловен. Ене поиска да му се притече на помощ, но зъбите ми за лов на лисици се разтвориха и хоп! — захапаха с един удар и двамата бандити.

Дебелият Карамба не знаеше накъде да бяга и се втурна право срещу мен. Едвам успях да отворя капака на кутията си за обувки и той се намери вътре. Не ми остана нищо друго освен да затворя кутията и на следващия ден да си прибера от Автоматичния цар Януари наградата за главите им — четири хиляди двеста и три копчета за мъжки панталони. С тях си купих двадесет и четири куфара, пълни с лешници. Тридесет куфара от тях изядох сам, а четиринадесет препродадох и с парите си купих една градина с орехови дървета…

На това място Лари Фари Шмекелари заспа и цяла нощ сънува една градина с орехи, лешници, фъстъци, бадеми, всичко на всичко седем различни сорта, една малка зайка с остри зъби и една приказна страна без честни лъвове, които да следят кой лъже и кой не лъже.

— Този път той наистина не излъга — си помисли Честния лъв Ханс. — Защото наистина има ляво и дясно. Ето и аз дори имам — тази лапа ми е дясната, а тази отсреща — лявата.