Янош
Лари Фари Шмекелари (12)

Как Лари Фари Шмекелари дои веднъж волове и за малко не изнамери един сложен кухненски робот и как Честния лъв Ханс за малко не го излапа

— Веднъж — започна да разказва днес Хрупко-Черупко Лари Фари Шмекелари — бях на хубава служба при един селянин от село Шумотевица, работих му като ратай.

Тогава имах още само двадесет и три различни комплекта зъби за сменяне. Това обаче ми дойде на сгода, защото селянинът имаше в обора си точно двадесет и три вола.

Сега ще ви разкажа как си разпределях работата, защото най-важното при всяка работа е да я разпределяш правилно. Тогава зъбите няма да те болят от много работа…

Другите още спяха, когато аз занасях двадесет и три кофи в обора, подлагах под всеки вол по една кофа, поставях на опашката му по един комплект от моите зъби и го оставях да издои вола. След това трябваше само да отнеса кофите. Разбирате ли сега колко съм умен?

— Много си умен, няма що. Просто ще се пукна от смях — изръмжа Честния лъв Ханс. — Вижда се колко си умен, щом като не знаеш, че воловете не се доят от опашката, а от… от… Ех, и аз забравих как се казваше. Обаче вече почва да ми мирише, че ще схрускам един лъжец. Ах, да знаеш как ще ми се усладиш!

Но и това не е вярно, защото воловете не дават мляко.

— А после щеше да има сватба. Синът на селянина Игнац се женеше за дъщерята на Иван Дебелия. Сватбата без малко да не се състои. И знаете ли защо? Бяха поканени няколкостотин души и затова замесиха тестото за сладките в сто големи нощви. Но скоро след това, като втаса, тестото изскочи от съдовете и тръгна на всички страни. Почнаха да го точат по улиците, по полето и да сушат корите на покривите. Тестото изпълни дори главния площад. Прислужниците не насмогваха да извадят превтасалото тесто от нощвите и да го пренесат някъде другаде. Навсякъде лежаха планини от тесто! От тях младоженците едвам се виждаха. Те вече си мислеха, че сватбата ще пропадне.

Но аз оправих работата.

Разположих се удобно зад една планина от тесто…

— И при нас във Воденбург също пропадна една сватба — занарежда Мастиления палячо, тази бъбрица. — И да знаете колко лошо се получи, защото я нямаше булката, пък и младоженецът. Хората се бяха свършили вече, а фурнаджията…

Мечето Цигу-Мигу му тегли бързо един лък по тиквата и той млъкна. Хрупко-Черупко можеше да продължи да разказва:

… легнах си аз, значи, зад една планина от тесто и започнах да греба със специалните си зъби за големи хапки и да го пренасям на улиците и на полето — захапя тук, изплюя там! Така открих един нов кухненски робот за отхапване. Истина ви казвам!

— А пък сега май че и аз тебе ще захапя, зъбати лъжльо! — каза Честния лъв Ханс. — Я си извади клатещите се зъби от устата и сам им направи хубаво погребение, че след малко ще те налапам барабар с парцалите. Да, защото излъга. Така да знаеш!

Лъвът се доближи, захапа Хрупко-Черупко за гащите и му оставаше само да отхапе…

— Недей, недей — каза крокодилът Тряс-Кряс, — виждал съм аз такава машина. Тя има отпред същите зъби като нашия Хрупко-Черупко, а отзад пише „Багер“. Само дето има и колела. Аз веднъж живях в един сандък, в който имаше такова чудо.

Честния лъв Ханс пусна Хрупко-Черупко и изръмжа.

— Щом това е истина, значи не е лъжа. Понякога си мисля, че той лъже, а понякога — че не лъже. Съвсем се побърках с този хубостник, ама честна дума.

— И така за малко да измисля багера — каза Хрупко-Черупко, — само дето нямах колела, но пък го измислих поне наполовина. Истина ви казвам.

Утре Лари Фари ще разкаже една приказка за конно състезание.