Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Монтгомъри/Тагърт (20)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweet Liar, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 105 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джуд Деверо. Сладък лъжец

ИК „Flamingo“, 1993

Художник: Даниела Трифонова

Редактор: Николай Николов

Коректор: Росица Николова

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА 7

Докато се прибираха, Саманта непрекъснато попипваше косата си, усещайки къдриците около лицето си.

— Харесва ли ти? — попита Майк и тя кимна.

Не се интересуваше много от косата си, но вървеше изправена и правеше по-широки крачки отколкото когато тръгнаха към магазина. Майк малко съжаляваше, че тя вече не се притиска до него, но бе доволен да я види усмихната, щастлива и толкова красива.

Когато наближиха къщата, тя първа видя жените на стълбите. Бяха четири и не бе трудно да се разбере, че са от тези, които майка й наричаше „приятни“ момичета. Дрехите им бяха твърде тесни, твърде къси, бяха твърде ярко гримирани и очите и устните им изпъкваха твърде много. Две от тях пушеха, а другите седяха на железния парапет и нито една не се и опитваше да придърпа полата си надолу, за да прикрие голотата си.

— Мисля, че имаш гости — Саманта усети, че се мръщи, тъй като възнамеряваше да си поръча храна от деликатесния магазин и да седне на прохлада в градината, но сега трябваше да се качи в стаята на баща си.

Майк забеляза реакцията й и взе ръката й.

— Ще бъдеш моя домакиня.

— Не мога… — започна тя, защото не желаеше да се обвързва с този мъж повече, отколкото беше.

— Това е просто Дафни с някои от момичетата, които искат да ги нахраня. Ще си тръгнат, преди да се мръкне.

— О! — каза тя меко. — Те работят през нощта? — опита се да говори изискано и спокойно, сякаш не бе шокирана от дрехите и маниерите на тези крещящо облечени жени.

— Те са стриптизьорки.

— О! — каза Саманта, отдъхвайки си, че не са това, което си помисли отначало.

Усети, че една от жените я наблюдава с много по-голям интерес отколкото останалите три, и разбра, че това е Дафни. Жената стана. Беше висока около шест фута. Може би без грим лицето й би било красиво, но в момента бе много трудно да се съди за красотата на лицето. А тялото й бе направо подлудяващо.

— Това ли е Дафни?

— Цялата — отвърна Майк, гледайки я внимателно с надеждата да открие поне малък знак на ревност.

Навеждайки се към него, тя прошепна.

— Някои части от тялото й не са ли преувеличени?

— Доколкото знам, цялата е фалшива — отвърна той с ентусиазъм. — Нещо е увеличено, друго — допълнено, трето — махнато от едно място и добавено на друго. Когато я докоснеш, всички балони, които е поставила под кожата си, се извиват под невероятни ъгли — колкото и внимателно да я наблюдаваше, не забелязваше дори и намек за ревност.

— Дафни… екзотична танцьорка ли е?

— Не. Тя е най-обикновена стриптизьорка от старите градински забави. В нея няма нищо екзотично.

Майк спря, обърна се към Саманта и сложи ръце на раменете й.

— Сам, момичето ми, ти не трябва да се срещаш с тези жени и разбирам много добре, че не искаш. Мога да ги отпратя, а ние двамата да отидем някъде и да вечеряме спокойно. Ще те заведа в La Cirque.

— Как можа да кажеш такава глупост? — отвърна тя остро, усетила, че той не разбира, че го разпитва от просто любопитство. Изглежда я мислеше за пуритан — сноб, който не би седнал на една маса със стриптизьорка. — Разбира се, че искам да се запозная с тях. И би ли бил така любезен да престанеш да ме докосваш? — отдръпна се от него и тръгна напред. В следващата минута се представяше на жените, които я гледаха уморено.

Дафни слезе по стълбите.

— Вие ли сте… наемателката на Майк? — попита тя.

Когато осъзна какво я пита жената, Саманта разбра защо жените я гледаха по този начин.

— Негова наемателка и нищо повече — отвърна тя, натъртвайки на всяка дума. Виждайки ясните усмивки на облекчение по лицата на жените, разбра, че те смятаха Майк за своя собственост, а нея — за натрапница.

Майк отключи и след миг влязоха в къщата и се разпръснаха из нея. Пуснаха стереоуредбата, отидоха в кухнята и започнаха да вадят чинии, а едната вдигна телефона и поръча храна, достатъчна за една дузина хора. Друга каза на Майк, че имала нов номер в клуба и поиска мнението му за танца, но той отклони предложението й за друга среща. Саманта бе любопитна да разбере какво всъщност правят стриптизьорките, но не можеше да си позволи да помоли жената да изиграе номера си само заради нея.

Храната пристигна и преди да се усети, Саманта влезе в ролята на домашна прислужница. През останалата част от вечерта беше почти през цялото време в кухнята, слагаше храна в чиниите, наливаше бира в стъклените чаши и носеше подносите в градината.

Майк я хвана веднъж, когато влизаше в градината, прегърна я, като притисна гърба й до себе си, а силните му ръце бяха обвили кръста й. Ухапа я по ухото.

— Пусни ме! — изсъска тя. Ръцете й бяха заети с подноса и не можеше да го ръгне в ребрата с лакът, както й се искаше.

— Бих искал да те държа така вечно — каза той в ухото й, гъделичкайки я.

— Ти си пиян — извъртя се рязко, за да се освободи от него, обърна се и го погледна сурово, което не му попречи да се засмее. Когато се върна в кухнята, Дафни стоеше да стъклените врати и ги гледаше.

— Ти не си влюбена в него — каза равно Дафни.

Саманта бе изненадана.

— Не, не съм. Това странно ли е? — погледна трите жени в градината, които се редуваха да танцуват с Майк. — Изглежда, има достатъчно жени, влюбени в него.

Дафни се усмихна.

— Така е. Лесно е да се влюбиш в него. Той е сладък, великолепен и приятен на външен вид. А и се грижи за ранените птички.

Саманта спря за миг, после остави купата със салата на масата.

— Ранени птички?

— Да — отвърна Дафни. — Като скаут, предполагам, въпреки че не съм срещала такъв досега. Майк обича да спасява хората.

— И какво прави, като ги спаси?

Дафни се усмихна.

— Отървава се от тях по най-бързия начин — кимна към жените в градината. Всяка една гледаше Майк с възхищение. — Погледни ги. Всяка си мисли, че ще може да го хване. Но знаеш ли какво? Следващата година по това време нито една от тях няма дори да бъде поканена в тази къща. Погледни ме, познавам Майк от две години, виждала съм жени да идват и си отиват и всички го гледаха по този начин, но доколкото знам, нито една не е спала с него.

— Но ти все още си тук.

Дафни взе купата, която Саманта бе напълнила.

— Но аз никога не съм била влюбена в него — погледна Саманта, сякаш искаше да я предпази. — Внимавай, скъпа, Майк е разбивач на сърца, истински разбивач на сърца.

След този разговор Саманта остана за известно време сама в кухнята. Той бе толкова красив, че понякога й бе трудно да мисли, когато е около нея. През целия ден, докато й говореше, тя се интересуваше само от това как се движат устните му.

Майк се приближи до нея.

— Гледаш ме странно. Искаш ли да им кажа да си тръгват?

Тя му се усмихна студено.

— Не, моля те, недей — обърна се. — Доста се уморих и мисля да си лягам.

Майк застана до нея, наведе се, гледайки я напрегнато. После я хвана за брадичката и я накара да го погледне.

— Нещо те тревожи. Да не би Дафни да ти е разказала нещо? Не ти е разказала някои от нейните истории за нейните мъже, нали? Мога да ти кажа, че Дафни има много странен поглед върху живота.

— Не — излъга Саманта и се отдръпна. — Днес бе доста дълъг ден и искам да си легна.

Майк я погледна. Без да помръдне, без да я докосва, на лицето му се изписа такава топлина, такова желание, че Саманта усети как цялата се стопля.

— Аз също искам да си легна — каза той меко.

Тя се отдръпна от него.

Лицето му рязко се промени от желание в гняв.

— Кой е потиснал женското в теб, Саманта — каза той така, че името й прозвуча като символ на самодоволство.

Това накара Саманта да се разсмее и изкушението, което почувства преди миг, изчезна.

— Мъжете сте толкова предсказуеми — каза тя. — Независимо дали сте висшисти или работите в бензиностанция сте едни и същи. Защото не искам да легна с теб, ти започваш да мислиш, че съм фригидна, жертва на кръвосмешение или пък ми се е случило нещо ужасно. За твое сведение, мистър Тагърт, никой не е потискал женското у мен. Но с твоите постоянни опипвания и вулгарни намеци си на път да го сториш. Защо не накараш някоя от тези жени навън да легне с теб? — тя кимна към жените навън. — Или желаеш само жени, които ти казват „не“? Предизвикателството ли те интересува? Когато добавяш по някоя нова жена към списъка на тези, с които си спал, дали жените, които са ти повтаряли „не“, получават по една звездичка до резката?

Майк я гледаше объркано.

— Какво, по дяволите, те кара да имаш такова лошо мнение за мен?

Саманта се обърна. Знаеше, че не е искрена, тъй като той бе толкова мил с нея през целия ден. Бе отделил толкова много време за нея през този ден, повече, отколкото всеки друг човек в живота й, откакто майка й почина. А сега тя му говореше ужасни неща само защото той флиртуваше с нея. Но не трябваше ли мъжете да правят точно това — да опитват?

Може би именно добротата му и постоянното му внимание я тревожеха. Може би тя не желаеше никой повече да й обръща внимание.

— Извинявай — каза тя. — Благодаря ти за днес, за това, че ме заведе в магазина, че ме представи на братовчедка си, че…

— Не ми трябват проклетите ти благодарности — каза той гневно, обърна се и излезе.

Саманта остана за миг на мястото си, после се качи в апартамента. Съблече се бавно, като внимателно закачи новия си костюм, и за миг се облегна на вратата на гардероба. Понякога й се искаше да може да седне и да поплаче, като другите жени, но колкото и да го желаеше, знаеше, че сълзите няма да се появят.

Изми лицето си, намаза го с крем, сложи си нощницата и легна. Благодарение на светлината, идваща от градината, виждаше очертанията на мебелите на баща й. Пое си дълбоко дъх и се усмихна леко. Бе добре да има нещата на баща си наоколо, наистина много добре.

Заспа, но някъде около полунощ се събуди от някакъв проблясък на светлина в стаята. Сред шумовете идващи отвън, откри един, който й бе станал познат. Майк печаташе. Успокоена, заспа отново.