Включено в книгата
Оригинално заглавие
Baudolino, (Пълни авторски права)
Превод от италиански
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 20 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (март 2009 г.)

Издание:

Умберто Еко. Бадулино

Италианска, първо издание

ИК „Бард“, София

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов


На Емануел

1. Баудолино започва да пише

Ратисбон Anno Dommini Domini XCLV хроника на

Баудолино по презиме Ауларио[1]

аз Баудолино син на Галяудо от Ауларите с глава дето е като на лъф алилуя прости ми Господи да се слави името ти[2]

аз направих напр свърших най голямата кражба в живота си изопшто взех от скрина на епископ Отон много листа дето може могат да съ неща на имперската кънце канцелария и ги исчигъртах почти всичките освен тези дето не можеше и сега имам толкоз Пергаменти че да напиша което искам сиреч цялата си хроника макарче не знам да я напиша по латински

ако после открият че листата гиняма кой знай какъв пъкъл ще настане и ште помислят че може да го е направил някой шпион на римските епископи които мислят злото на император фридрих

но може да няма значение за никуго в канцеларията пишат всичко дори да не служи за нищо и може който ги намери листата да си ги завре в гъза да не им обърне капка внимание

 

ncipif prologus de duabus civitatibus historiae AD MEXLIII conscript

saepe multumque volvendo mecum de rerum temporalium motu ancipitq

 

това са редове които бяха преди и не можах да ги истържа добре и трябва да ги прескочъ

значи ако се намерят тези Листа дори и никой канцлер няма да разбере нито дума щото сг на езика който говорят тези от нашта Фраскета но на който никой досега нее писал

всепак щом съ на език дето никой не разбира ще се сетят че съм аз щото всички казват че ние от фраскетата говорим език дето не е християнски значи трябва да ги крия

проклето дае това писане пърстите ме заболяха

той башта ми Галяудо винаги казваше че тряба да е дар от Света Мария Роборетска дето от съвсем малък щом съм чуел някой да каже V думи веднага съм заговарял като него пък бил той от Тердона, од Гави и даже да идел од Медиола-нум дето говора им е като на кучета като срещнах за пръв път алемани които бяха тези дето обсадиха Тердона до един Ciuscfie и селяци и казваха rausz и min got след половин ден казвах иаз като тях раус и мингот и те ми казваха Kint върви да ни потърсиш една хубава Frouwe да правим снея чукчук и нее важно далие съгласна стига да ни кажеш къде живее после ние си знаем работата.

но кво значи една frouwe питам ги а те викат една женска една дама du versfan и показва с ръце големи Цици щото викат на тази опсада жени несе намират тези от Тердона са вътре и като влезем ще си говорим, но засега тези дето са отвън са се скрили викат и така ругаеха, че кожата ти да настръхне като на кокошка

ах швабски лайна викам добре че ми го казахте утре по това време ще ви кажа къде са нашите frouwe все пак не съм ви шпионин лъскайте си тоягите

майчице още една дума и щяха да ме пречукат

изкам да кажа да ме утрепат убият или по латински necabant щото латинския аз не че не го разбирам щото съм го научил да го чета од една латинска книга и когато ми говорят по латински всичко разбирам но като е за писане не знам как се пишат думите

Дявол взел го никога не знам как се пише дали equus или equum и винаги греша докато у нас един кон си е винаги кон и не мога да сгреша щото никой не може да напише грешно он пък и изобщо не може да напише нищо щото не знае да чете

всепак тоз път ми се размина не ми падна косам от главата щото точно фтози миг дуйдоха войници от техните които викаха тръгвайте тръгвайте отново нападаме и стана един дяволски бър бардак и нищо не разбирах с едни рицари които препускаха насамнатам и слугите им с алебардите които тичаха и звук на тръби

и дървени кули на колела повисоки од дърветата в Бурмия-та и отгоре им стрелци с арбалети и прашки и други дето мъкнеха стълби и връс тях валяха стрели сащинска градушка и тези дето мятаха големи камани с нещо като черпак и над главата ми свиреха всички копия на дертонците лелеее каква битка

цели II часа седях така клекнал пот един храс и само виках света богородице помогни ми ти можеш и всичко утихна и гледам край мен тарчат едни от Навия по говора ги познах които викаха че убили толкова дертонци та бил потекъл цял Танаро от кръв и се радваха щото така Тердона ще види как се застава откъм медиоланците

тъйкато видях да се връщат алеманите дето търсиха frouwe може би не всички щото дертонците и те не бяха са шегували си казах обирай си крушите

поех към къщи и полекалека си пристигнах у дома почти по съмнало за да разкажа сичко на башта ми Галяудо който ми каза алилуя ще се намесиш в Обсадата и някой ден ште ти забият една пика в гъза помни че това са работи на господарите оставиги да се пръжат в техниа си тиган штото ние трябва да мислим за кравите и сме хора сериозни а некато Фридрих който ту пристига ту се връща и накрая не прави нищо

все пак Тердона не падна штото те завзеха само града ноне и крепоста и всичко продължи до края на моята хроника когато им спряха водата и те за да не пият пикочта си казаха на Фридерикус че ще са много верни на него той ги пусна да излязат но града им първо го изгори и фторо го превърна в развалини и тази работа я свършиха тези от Павия които имат зъп на дертонците тук припас не е като при алеманите те всички се обичат помеждуси и са винаги като пърстите на ръката а принас тези от Гамондио ако видят някой от Берголио ще му измъкнат топките през устата

но потхваштам хрониката си штото като връвя сред дърветата на нашата фраскета особено когато има мгла ама такава че не си виждаш връха на носа и нештата израсват така бързо че не ги забелязваш как идат към теб имам видения като тогава когато видях лъворога и другиа път когато видях свети Баудолино който ми говореше и ми каза сине на курва ти ще идеш в ада штото историята с лъворога завърши така както е извесно лъворога се лови като се остави една дева сиреч една недокосната пот едно дърво и звярът подушва мириса на девствено и тича да си сложи главата на корема й затова аз викнах Нена от Берголио която беше дошла у нас е баща си да копуват кравата на баща ми и й казах ела в гората да ловим лъворога после я поставих под дръвото штото бях сигорен че е девица и й казах седи тука така и се разкрачи да направиш място дето звяра ште си сложи главата и тя каза разкрачих се ето и аз казах тука на това място разкрачи се добре и я пипнах дето трябаше и тя се разврештя като коза когато ражда и после не видях кво става и изопщо получих нещо като апокалипсин и вече не беше чиста като лебет и тя каза божичко сега как ще направим да дойде лъворога и тогава чух един глас от Небето който казваше че аз съм този лъворог който tollit peccata mundis значи носи всички грехове на света но аз рипах сред храстите и виках хаха фррр и бях подоволен от истински лъворог който си е мушнал рога в корема на девица и затова свети Баудолино ми каза синко и таканататк, но после ми прости и го виждах и друг път по здрач но само когато имаше гъста или поне лека мъгла но ни веднъш когато слънцето свети над всичко живо

и все пак когато разказах на моя татко Галяудо че съм видял свети Баудолино той ми удари трийсет тояги по гръбината като викаше о господи о господи на мен ли трябваше да се падне един син който има видения и една крава не знае да издуй аз или ще му шчупа главата на това момче или ше го дам на тези дето разиграват африкански маймуни по пазарите и панаирите а майка ми светицата викаше мързеливецо ти си полош от всичко ахкакво съм сторила на господа за да рода син който вижда светци а баща ми Галяудо викаше не го слушай че ги вижда лъже поподло от Юда и фсичко си измисля за да не работи

 

разказвам тази хроника штото инак няма се разбере как се случи та нея вечер когато се беше спуснала една гъста мъгла снош да я режеш а при туй беше вече април но по нашите места мъгли имаме и през август и ако човек е отдругаде като ништо се загубва между Бормия и Фраскета особено ако няма някой светец да го води и еточе веднъж като се връщах вкъщи гледам пред мен един барон на кон целиа от желязо

казвам че барона беше цял от желязо не коня и с такъв един меч че приличаше на краля на Рагона

мале моя като гръм ме удари човек да не съм ако това не е самиа свети Баудолино дошъл да ме прати в ада но той ми каза Kleine kint Bitte и веднага разбрах че това е алемански господар който се е загубил в гората заради мъглата и не можеше да намери приятелите си а беше се вече смрачило и той ми показа една мунета пък аз дотогава не бях виждал мунети и той беше доволен че му отвръщам на неговиа език и му казвах на Diufsch ако връвиш направо както си тръгнал ще свършиш в блатото това е ясно като небето

не трябваше да казвам ясно като небето щото беше мъгливо с нош да го режеш но той ме разбра

и после му казах дето знам че те немците идат от една страна дето е винаги пролет и сигурно там цафтят ливанските лимони но у нас внашта Налея често има мъгла и в тази мъгла сноват разбойници които са внуци на внуците на ония арабийци дето Карл Велики води война с тях лоши хора дето видят ли поклоник искъртват му зъбите и му ускубват косите от корен ерго елате в колибата на башта ми Галяудо за вас ще се намерят една паница топла чорба и един сламеник да преспите в обора тази нощ пък утре посветло ще ви покажа пътя

особено ако имате като онази мунета благодаря бог да ви благослови хора сме бедни но честни

така го отведох при моя татко Гаяудо Галяудо който почна да вика абе пишле глупаво кой те кара да казваш името ми на този непознат тия хора човек не ги знае може да е васал на монфератския маркис който после току виж ми поискал десетина от плода сеното и зеленчука или данък за ярем или за воловете ето ни расипани и аха да вземе туягата

аз му казах че господарят е алеманец ане от Монферато а той каза че било полошо отколкото да кръстосваш гората ноштем но после като му казах за мунетата се успокои штото те тия от Маренго главата им е твърда като волска но хитра като на кон и осети че може да се пулучи нешто добро и ми каза ти дето говориш лесно кажиму тъй

ние сме хора бедни но честни

това вече му го казах

не пречи по-добре да му го пофториш и още му кажи благодарим за парата но ште тряба и за сеното за коня и още паницата горешта чорба и сиренето и хляба и една кана от доброто и още че ште го сложа да спи дето спиш ти до сами огана огъня а ти за тая вечер ште идеш в обора и нека още да ми покаже мунетата штото аз искам генуеска пара и ще бъдекато от семейството штото за нас от Маренго госта е свят

господарят каза haha вие от Маренго нефчерашни но сделката сделка и аз давам на вас земе тези мунети и ти не питаш дали генуеска или негенуеска штото една генуеска пара аз може kaufe твоя къща и целиа ти животни ти взима и мълчи штото и така печели баща ми ништо не каза а вз§ двете мунети дето господина ги плесна на масата штото на тези от Маренго главите им са твърди но хитри и яде като вълк господина даже като два и после баща ми и майка ми като силегнаха да спат щото се бяха изкривили от работа прес целия ден докато аз се расхождах из фраскетата herra ми каза добро ви е виното ште остана да си пийна още малко тук край огъня раскажи ми kint отде си научил да говориш така добре нашия език

 

ad petitionem tuam fater Ysingrine carissime primos libros chronicae

meae missur

ne humane pravifate

 

и тук не успях да го истържа

сега започва хрониката за онази вечер с алеманския господар който искаше да знае как така гувора неговиа език и аз му казах че имам дар за езиците като апостолите и дар за видения като магдалините щото върва значи из гората и виждам свети Баудолино яхнал един лъворог на цвят като мляко с усукан рог там дето конете имат това което за нас е носа

но конете нямат носове иначе штяха да имат мустаци като на оня господар който имаше чудесна брада на цвят като меден тиган докато другите алемани които съм виждал имаха жълти косми дори в ушите

а той ми каза добре ти видял това дето му викаш лъворог и може да говори за Монокероса но отде узнал че има на тоя свят лъворози и аз му казах че съм го прочел в една книга която беше на един отшелник от Фраскетата и той с две опулени очи като бухал ми каза какво ти знае и да чете

аз ли да не знам казах му и тук трябваше да му разкажа историята си

значи историята беше такава че близо до гората имаше един свят отшелник и хората отвреме навреме му носеха кой кокошка кой заяк и той им четеше в една писана книга и когато хората минават си биеше гърдите с един камък но аз казвам че беше повече мошеник от колкото отшелник щото се биеше с буца пръст за да го боли помалко и значи един ден му бяха донесли две яйца и аз докато той четеше си казах едно на мен едно на теб както правят добрите христиани стига да не види но той не знам как го направи понеже четеше но като ме пипна за врата и аз му казах diviserunt vestimenta mea[3] и той се засмя и каза ти си бил умен отрок идвай фсеки ден ще те науча да четеш

така с доста бой по главата ми вкара писаните Букви в нея самоче като се сприателихме започна да вика какъв строен младеж каква хубава лъвска глава я да видя силни ли са ти ръцете и какви са ти гърдите дай да пипнем дето почват краката да видим здрав ли си и тогава аз като разбрах накде бие така му праснах едно коляно в топките по латински testicula така че се преви надве като викаше кучи син ще ида в Маренго и ште им кажа че си обладан от демони та да те изгорят добре викам но първо аз ще им кажа че ти го слагаше в устата на една космата вещица и ще видим кой ще кажат че е обладан и тогава той каза чакай аз само наше га исках да вида дали имаш страх божи да не говорим по вече за това ела утре да почна да те уча да пишеш штото четенето не струва ништо тряба само да гледаш и да мърдаш устни а за да пишеш на книга трябат листа и calamus quid alba pratalia arabat et nigrum semen seminabat[4] щото той все полатински говореше

и аз му казах стига ми да зная да чета штото така човек научава това дето още не го знае докато като пише само това дето го знае вече така че подобре да остана недоучен все пак дупето си е дупе

докато му разказвах това алеманскиа господар се смееше като луд и викаше браво малки рицарю отшелниците са allesammt Sodomiten но кажими какво оште видя в гората и аз като мислех че е един от тези дето Federicus Imperator иска да ги води да превземат Тердона си казах подобре да му огодя може да ми даде още една мунета и му казах че преди две ношти ми се е явил свети Баудолино и ми е казал че императора ще спечели голяма победа при Тердона штото Фредерикус е единствения и истински господар на цялата Ломбардия включително Фраскетата

 

и тогава господарят каза ти kint пратено от небето искаш ли да дойде в императорския лагер да пофтори каквото ти казал свети Баудолино и аз казах че ако иска ще кажа че свети Баудолино ми е казал че на обсадата ште дойдат и светите Петарипавел да водят войските на императора и той каза Ach wie wunderbar Петар на мене стига

kint тръгва смен и твое штастие готово

и веднага или почти веднага тоест на сутринта този господар казва на баща ми че ме взима съ себе си и ште ме заведе на едно място дето ште се науча да чета и пиша и може да стана придворен

башта ми Галяудо не разбра добре какво искаше да каже но разбра че ще се отърве от един гладник вповече и че вече няма да бере грижи когато скитам по поля и гори но си мислеше че този господар може да е от онези дето ходят по панаири и пазари да разиграват маймуни и отде го знаеш току виж посегнал на мене а това не му харесваше но господаря каза че бил голям comes palatinus и че между алеманите нямало sodomiten

какви са тези содомитени попита баща ми и аз му обясних че са ония обратните а той ми каза това не го вярвам обратни има навсякъде но като видя че господаря измъква нови пет мунети освен онези двете от предната вечер се замая и каза синко върви това за тебе е късмет пък и за нас но тъйкато тези алемани квото и да правим все са по наште места значи че отвреме навреме ште ни навестяваш и аз казах кълна се и драснах но малко сърцето ми се стисна като видях че майка ми плаче сякаш утивам на смрът

И така тръгнахме и господаря ми каза да го отведа където е шатъра на императора лесна работа казвам му трябва само да вървим съслънцето иначе казано натам отдето иде то

и както вървяхме и вече се виждаше лагера ето че се задава един отряд коници въоражени до зъби които штом ни видяха коленичиха наведоха пиките и знамената си и вдигнаха мечовете какво става казвам си а те като завикаха Chaiser Kaiser оттук Keiser оттам Sancfissimus Rex и целуват ръка на господаря до мен и аз за малко да ми искочи ченето от устата зинала като фурна штото чак тогава разбрах че този господар с червената брада бил самия Фридрих Барбароса пък аз му бях разказвал цяла вечер врели некипели като на някой койдае глупак

сега ще каже да ми отсекат главата викам си но пък му бях струвал VII мунети и ако ми искаше главата штеше да ми я отсече още вчера беспари и с божа благословия

и той казва не плаши всичко добре и после на другите нося голяма новина за едно видение момченце раскажи на всички за видението което си имал в гората и аз паднах на земята като болен от гърчове въртя очи и вадя пяна от устата и викам видях видях и расказвам цялата история за свети Баудолино които казва претсказанието и всички славят господа Господа и викат чудо чудо gottsfehmirbai

и там бяха и пратиниците от Тердона които още не бяха решили дали да се предават илине но като ме чуха се простнаха на земята и викаха че штомкато и светците застават срещу тях подобре да се предадат штото тъй и тъй не можели вече да се държат

и после видях дертонците да излизат вкупом от града мъже жени деца и старци и плачат та се късат и алеманите ги поведоха като стадо бееейчета овце сиреч и тези от Павия хайде хайде се юрнаха в Туртона като луди съснопове дърва лостове чукове и трънокопи штото тях това рушенето от основи на някой град ги кара да се празнят

и привечер видях над хлъма един голям пушек и Тердона или Дертона вече почти я нямаше войната е такава казваше моя татко Галяудо голям звяр е тя

но подобре тях а не нас

и като се стъмни императорът се върна много доволен фшатрите щипна ме по бузата както баща ми никога не е правил и после извика един господин който после разбрах че е добриа свещеник Рахевин и му каза че иска да се науча на писмо и освен това на абакус и на граматика които тогава не знаех кво значат но сега полекалека го узнах и башта ми Галяудо никога не си е претставял

колко е хубаво да си учен кой би си го помислил

gratia agamus domini dominus изопщо да благодарим богу

и всепак това писането на хроники не било лесно става ти горешто навълни през зимата и ме е страх заштото светил-ника гасне и както казваше един палеца ме боли

Бележки

[1] В италианското издание е на неправилен латински: (kronica) Baudolini cognomento de Aulario — Бел.NomaD.

[2] В италианското издание е на неправилен латински: io Baudolino di Galiaudo de li Aulari con no, testa ke somilia un Hone alleluja sieno rese Gratis al siniore ke miperdoni <ayo face> habeo facto il rubamentopiu grande de la mia vita do e о preso — Бел.NomaD.

[3] Поделете си дрехите ми (непр. лат.). — Бел.пр.

[4] Писало, което бели ниви ореше и черно семе сееше (непр. лат.). — Бел.пр.