Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Preposterous, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емануел Икономов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано в сп. „PC World“, брой 11/1994 г.
История
- — Корекция
- — Добавяне
Мистър Уедъруокс внимателно мажеше с масло препечената си филийка. Гласът му обаче бе строг.
— Скъпа моя — рече той, — искам веднъж завинаги да се разберем, че в този дом повече няма да се четат такива боклуци.
— Да, Джейсън. Нямах представа…
— Разбира се, че не си наясно. Но твоя е отговорността да знаеш какво чете синът ни.
— Ще обръщам повече внимание на това, Джейсън. Не съм видяла списанието, когато го е донесъл. Не предполагах, че вкъщи има такова нещо.
— И аз нямаше да знам, ако снощи, след като се прибрах, не бях преместил случайно една от възглавниците на канапето. Списанието бе скрито под нея и аз, естествено, го разгледах.
Връхчетата на мустаците на мистър Уедъруокс потрепериха от възмущение.
— Какви безкрайно фантасмагорични представи, какви невъзможно налудничави идеи! Наистина Удивителни истории![1]
Отпи глътка кафе, за да се успокои.
— Такива нелепи и абсолютно безсмислени глупости — продължи той. — Пътувания до други галактики през изкривявания на пространството, независимо какво представляват те. Машини на времето, телепортация и телекинеза. Ама че празни приказки, що за страхотни небивалици.
— Скъпи Джейсън — каза съпругата му вече със съвсем лека нотка на раздразнение, — уверявам те, че отсега нататък ще следя много внимателно какво чете Джерълд. Напълно съм съгласна с теб.
— Благодаря ти, мила моя — отвърна мистър Уедъруокс по-благо. — Съзнанията на подрастващите не бива да се отравят с такива абсурдни представи.
Погледна часовника си и припряно се изправи, целуна жена си и излезе.
От площадката пред вратата на апартамента влезе в антигравитационната шахта и плавно се спусна двеста и няколко етажа надолу до нивото на улицата. Там имаше късмет да хване веднага атомно такси.
— Към лунния космодрум — викна той на шофьора робот и като се облегна назад на седалката, затвори очи, за да улови телепатичното радио. Надяваше се да хване бюлетина за Четвъртата марсианска война, но попадна само на редовните новини от Центъра по безсмъртие, така че бързо се изключи от приемането.