Включено в книгата
Оригинално заглавие
As You like It, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 8 гласа)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

КНЯЗ ФРЕДЕРИК — негов брат, заграбил владенията му

АМИЕН, ЖАК — благородници, придружаващи княза изгнаник

ЛЬО БО — придворен

ШАРЛ — борец

ОЛИВЕР, ЖАК, ОРЛАНДО — синове на благородника Роланд дьо Боа

АДАМ, ДЕНИС — слуги на Оливер

ТОЧИЛКО — шут

ОТЕЦ ОЛИВЕР КРИВОВЕР — свещеник

КОРИН, СИЛВИЙ — овчари

УИЛЯМ — селски момък, влюбен в Одри

Лице, представящо ХИМЕНЕЙ

РОЗАЛИНДА — дъщеря на княза изгнаник

ЦЕЛИЯ — дъщеря на княз Фредерик

ФЕБЕ — овчарка

ОДРИ — селска девойка

 

Велможи, пажове, горски пазачи, слуги и др.

Място на действието: домът на Оливер, дворецът на княз Фредерик, Арденската гора.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Овощна градина при дома на Оливер.

Влизат Орландо и Адам.

 

ОРЛАНДО

        Доколкото си спомням, Адаме, точно така беше: той ми завеща само хиляда корони[1], но, както сам знаеш, даде на брат ми бащинската си благословия при условие, че той ще се погрижи за моето образование. И оттук започнаха нещастията ми. Оливер издържа брат ми Жак да се учи в града — и всички разправят, че той имал там блестящи успехи, — а мене възпитава по селски тук, вкъщи, или по-точно, държи ме вкъщи, без да ме възпитава. Защото, да отглеждаш един благородник от коляно, както се отглежда вол в обора — това възпитание ли е? И конете му са по-добре от мене, защото той не само ги храни отлично, но и наема скъпо платени ездачи да ги обучават. А аз, родният му брат, придавам само на ръст — нещо, с което могат да се похвалят и животните по бунищата му. И не му стига че така щедро ми отпуска едно голямо нищо, но сякаш иска да ми отнеме и онова малко нещо, което природата ми е дала. Кара ме да се храня при ратаите му, отказва ми място на свой брат и с лошо възпитание подкопава доброто ми рождение. Ето това ми тежи, Адаме. И духът на баща ми, който — чувствам — е жив в мене, започва да се бунтува срещу такава неправда. Не искам вече да я търпя, макар че не знам още как да я премахна!

 

Влиза Оливер.

 

АДАМ

        Внимавайте, моят господар, брат ви, иде!

 

ОРЛАНДО

        Стой настрани и гледай само как ще ме ругае!

 

ОЛИВЕР

        Ей, господинчо, какво правиш тук?

 

ОРЛАНДО

        Нищо. Кой ме е научил на нещо, та да го правя?

 

ОЛИВЕР

        Какво разваляш тогава?

 

ОРЛАНДО

        Помагам на вас, господине, да разваляте с безделие нещо, което бог е направил — мен, бедния и недостоен ваш брат!

 

ОЛИВЕР

        Слушай, ей! Дръж си езика и си намери нещо да работиш!

 

ОРЛАНДО

        Какво например? Да гледам свинете ви и да ям трици с тях? Да не съм пропилял своята част от наследство като блудния син[2], та да трябва да стигна дотам?

 

ОЛИВЕР

        Какво? Знаеш ли къде се намираш?

 

ОРЛАНДО

        Знам много добре: във вашата градина.

 

ОЛИВЕР

        А с кого говориш, знаеш ли?

 

ОРЛАНДО

        По-добре, отколкото знае мене този, с когото говоря. Знам, че вие сте мой по-голям брат и по благородството на кръвта ми вие също би трябвало да ме знаете за свой брат. Първородството ви поставя над мене, но то не може да ми отнеме кръвта, дори и да би имало двайсет братя помежду ни: аз нося толкоз от баща си, колкото и вие, макар че — признавам — на вас, понеже сте се родили преди мен, се полага по-голяма част от уважението на баща ни.

 

ОЛИВЕР

        Какво дрънкаш, хлапе?

 

Замахва да го удари.

 

ОРЛАНДО

        По-полека, братко! В тези работи съм по-стар от тебе!

 

Хваща го.

 

ОЛИВЕР

        Посягаш на мене, простако?

 

ОРЛАНДО

        Аз не съм простак! Аз съм най-младият син на благородния Роланд дьо Боа! Той е мой баща и трижди простак е този, който казва, че такъв баща може да е създал простаци! Ако не бях твой брат, нямаше да сваля тази ръка от гърлото ти, преди да съм изтръгнал с другата езика ти за тези думи, с които сам се хулиш!

 

АДАМ (излиза напред)

        Драги господари, успокойте се! Сдобрете се заради бащината ви памет!

 

ОЛИВЕР

        Пусни ме, ти казвам!

 

ОРЛАНДО

        Ще го направя, когато аз поискам! Първо ще ме изслушаш! Нашият баща нареди в завещанието си да ми дадеш добро образование. Вместо това ти ме възпитаваш като селянин, укривайки от мене всичко, което би прилягало на дворянина. Но бащиният ми дух напира в мене и аз няма да мога да го сдържам дълго. Затова намери ми занятие за благородник или ми дай нищожния дял, който ми се пада по завещание. С него ще се опитам да купя щастието си.

 

ОЛИВЕР

        И какво ще направиш? Ще тръгнеш по просия, след като го изхарчиш! Влизай си! Ще си получиш нещо от наследството! А сега махай се и престани да ми досаждаш!

 

ОРЛАНДО

        Ще престана, когато получа своето!

 

ОЛИВЕР

        Махай се и ти с него, дърто куче!

 

АДАМ

        „Дърто куче!“ Това ли дочаках за награда? И право си е — останах без зъби на ваша служба. Покойният господар, бог да го прости, не би изрекъл такава дума!

 

Излиза след Орландо.

 

ОЛИВЕР

        Значи така било! Надигаш глава срещу мене! Но аз ще те излекувам от нахалството ти и на това отгоре няма да ти дам хилядата корони!… Хей, Денис!

 

Влиза Денис.

 

ДЕНИС

        Викахте ли ме, господарю?

 

ОЛИВЕР

        Не ме ли е дирил Шарл, борецът на княза?

 

ДЕНИС

        Той е пред вратата, господарю, и настоява да бъде допуснат при вас.

 

ОЛИВЕР

        Нека влезе!

 

Денис излиза.

 

        Това ще бъде чудесен начин. И борбата е тъкмо утре!

 

Влиза Шарл.

 

ШАРЛ

        Добро утро, господине!

 

ОЛИВЕР

        Добро утро, Шарл! Какви новости от новия двор?

 

ШАРЛ

        Само вехти новости, господине: старият княз бе свален и изгонен от по-младия си брат и трима-четирима благородници, привързани към него, го придружиха в доброволно изгнание. Новият княз охотно им разреши да се отправят в път, защото тъй земите и доходите им ще се влеят в хазната му.

 

ОЛИВЕР

        А Розалинда, дъщерята на стария княз, и тя ли е изгонена с баща си?

 

ШАРЛ

        О, не! Защото братовчедка й, дъщерята на новия княз, я обича тъй силно — нали са отрасли заедно от люлка, — че или би я последвала в изгнанието й, или би умряла. Розалинда живее в двореца и чичо й я обича не по-малко, отколкото дъщеря си, а двете девойки не могат една без друга.

 

ОЛИВЕР

        А къде ще живее бившият княз?

 

ШАРЛ

        Говори се, че бил се заселил с дружина веселяци в Арденската гора[3]. И си живеели там като оня англичанин Робин Худ. Млади благородници се стичали към тях всеки ден, за да прекарват времето си волно и безгрижно като в златния век на древните.

 

ОЛИВЕР

        Щял си да се бориш утре пред новия княз, а?

 

ШАРЛ

        И още как, господине! Тъкмо по този повод ида при вас. Дадоха ми да разбера, че брат ви Орландо се готвел, преоблечен, да опита силите си срещу мене. Но аз ще се боря утре за своето име и ако някой от противниците ми се отърве без счупена кост, ще значи, че много му е провървяло. Вашият брат е още млад и никак не ми се ще да загубя разположението ви, като го тръшна оземи, а пък ако рече да ме предизвика, ще трябва да го направя, за да опазя честта си. Затова от привързаност към вас дойдох да ви предупредя, та вие или да го отклоните от намерението му, или поне да понесете позора, който го чака, като нещо, което той сам си е търсил, и то съвсем против волята ми.

 

ОЛИВЕР

        Благодаря ти за предаността, Шарл. Ще знам да я възнаградя най-щедро. И аз дочух за това намерение на брат ми и се помъчих всякак да го разубедя, но той е упорит. Вярвай, Шарл, това е най-твърдоглавият младеж в цяла Франция! Препълнен с честолюбие, той намира у всекиго нещо, за което да му завиди, и крои подли планове дори срещу мене, родния си брат! Затова постъпвай утре, както намериш за добре. Все ми е едно дали ще му счупиш пръста или врата; но сам добре си отваряй очите, защото, ако бъде посрамен по твоя вина или дори ако само не успее да се прослави за твоя сметка, той след това ще направи всичко, за да те отрови или да те примами в коварна примка, и няма да те остави, докато тъй или иначе не те види мъртъв. Вярвай ми, със сълзи на очи ти го казвам: не съм срещал досега друго същество, което още тъй младо да е вече тъй подло. При това ти говоря все пак като негов брат — ако можех безпристрастно да разкрия същността му пред тебе, аз бих се червил и ридал, а ти би ругал и бледнял!

 

ШАРЛ

        Добре че дойдох при вас! Нека само утре излезе насреща ми! Аз ще му дам да разбере: ако след това още може да се движи без патерици, да не съм стъпил вече на арена! Сбогом, господине!

 

ОЛИВЕР

        Сбогом, драги мй Шарл!

 

Шарл излиза.

 

        Сега ще ида да разпаля това петле. Дано скоро видя края му: душата ми — сам не зная защо — го мрази повече от всичко на света! А пък има вродена изящност. Учен е, без да е учил. Великодушен е и очарователен за хора от най-различни среди. И така е влязъл под кожата на всички, че всички ме презират, особено в моя дом, където добре го познават. Но това няма да трае дълго! Борецът ще оправи работата. Остава ми само да насъскам хлапака — нещо, което отивам да сторя незабавно.

 

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Поляна пред двореца на княза.

Влизат Розалинда и Целия.

 

ЦЕЛИЯ

        Моля ти се, Розалинда, миличка ми братовчедке, бъди по-радостна!

 

РОЗАЛИНДА

        Мила Целия, аз и тъй се правя на по-радостна, отколкото съм, а ти искаш да бъда още по-радостна. Понеже не можеш да ме накараш да забравя баща си в изгнание, недей ме кара да си спомням забравени развлечения!

 

ЦЕЛИЯ

        Значи не ме обичаш толкова, колкото аз тебе! Ако всичко бе станало обратно и твоят баща беше пратил в изгнание моя, аз — стига ти да би останала близко до мен — бих се научила да обичам чичо си като свой родител. Така щеше да постъпиш и ти сега, ако обичта ти към мен беше от чиста сплав като моята към тебе.

 

РОЗАЛИНДА

        Добре, ще забравя своето положение, за да се радвам на твоето!

 

ЦЕЛИЯ

        Ти знаеш, баща ми няма и едва ли ще има друго дете освен мене; затова вярвай: след смъртта му ти ще бъдеш негова наследница, защото всичко, което той е отнел от баща ти с насилие, аз ще го върна на тебе с любов! Кълна се, че ще го направя, и ако наруша тази клетва, нека се превърна в чудовище! Затова, мила ми Розичке, скъпа моя, бъди по-весела!

 

РОЗАЛИНДА

        Добре, братовчедко, съгласна! Нека си измислим някаква шега за забава! Я да видим! Какво ще кажеш, ако се влюбим?

 

ЦЕЛИЯ

        Щом искаш, влюби се на шега, но внимавай да не се влюбиш наистина; а и в шегата гледай да не отидеш прекалено далече, за да можеш да се оттеглиш с чест под прикритието на едно леко поруменяване.

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава какво друго да измислим?

 

ЦЕЛИЯ

        Да поседнем и така да одумаме старата Фортуна[4], че тя, като ни чуе, да слезе за малко от колелото си; тъй поне за известно време даровете й ще се разпределят по-справедливо между смъртните.

 

РОЗАЛИНДА

        Съгласна, защото наистина щастието, което сляпата съдба пръска по света, се пада съвсем безразборно и най-ощетени са винаги жените!

 

ЦЕЛИЯ

        Да, понеже на тези, които одари с хубост, рядко дава честност, а пък на онези, които направи честни, често забравя да даде хубост.

 

РОЗАЛИНДА

        Но ти минаваш от областта на Съдбата в областта на Природата. Съдбата разпределя земните блага, а чертите и способностите ги дава Природата.

 

Влиза Точилко.

 

ЦЕЛИЯ

        Да, но когато Природата е създала едно прекрасно творение, не може ли Съдбата да го хвърли като нищо в огъня? Или когато Природата е дала на нас двете остроумие, за да се надсмиваме над Съдбата, ето, не ни ли праща Съдбата този глупчо, за да прекъсне беседата ни?

 

РОЗАЛИНДА

        Да, този път Съдбата хитро надвива Природата, защото затваря устата на две природни дарби с помощта на едно природно недоразумение.

 

ЦЕЛИЯ

        А може би това не е работа на Съдбата, а на самата Природа: видяла е, че остроумието, което сме получили в дар от нея, е малко тъпичко, за да разисква отношенията на две богини, и ни праща това свое недоразумение за точило; защото тъпотата на шута винаги е служила за точило на острите умове.

        Хей, ум голям,

        къде насам?

 

ТОЧИЛКО

        Господарко, трябва да отидете при баща си!

 

ЦЕЛИЯ

        Да не са те назначили вестител?

 

ТОЧИЛКО

        Не, но казаха да ви повикам, кълна се в честта си!

 

ЦЕЛИЯ

        Я го виж ти! От кого си научил да се кълнеш тъй, шуте?

 

ТОЧИЛКО

        От един рицар, когото чух да се кълне в честта си, че баничките били отлични и — пак в честта си — че горчицата нищо не струвала. А вярвайте, че беше обратното: баничките нищо не струваха, пък горчицата беше отлична. И все пак този рицар не би могъл да бъде обвинен в лъжлива клетва.

 

ЦЕЛИЯ

        А защо? Какъв аргумент ще измъкнеш от склада на своята ученост?

 

РОЗАЛИНДА

        Вярно, снеми намордника от муцуната на своята премъдрост!

 

ТОЧИЛКО

        Елате тогава двете насам, погладете си бузките и се закълнете в брадите си, че съм хитрец!

 

ЦЕЛИЯ

        Кълнем се в брадите си — само че ги нямаме! — че си хитрец.

 

ТОЧИЛКО

        Пък аз се кълна в хитростта си, че само ако я имах, щях да бъда хитрец! Но понеже и вие се заклехте в нещо, което нямате, вашето не се счита за лъжлииа клетва. И същото важи за рицаря, който се кълнеше в честта си; защото той никога не е имал чест; пък и да е имал някога мъничко, изпоклел го е за празни работи, много преди да стане дума за баничките и горчицата.

 

ЦЕЛИЯ

        Я ни кажи ти за кого намекваш?

 

ТОЧИЛКО

        За едного, който е обичан от баща ви, княз Фредерик.

 

ЦЕЛИЯ

        Обичта на баща ми му дава достатъчно чест. Престани да говориш срещу него! Някой хубав ден ще те накажат с камшик за езика ти.

 

ТОЧИЛКО

        Ах, тъжно е, когато на глупците се забранява да говорят умно за глупостите, които умниците вършат!

 

ЦЕЛИЯ

        Виж, тук си прав, защото откак зрънцето разум на веселите глупаци бе принудено да мълчи, зрънцето глупост на сериозните мъдреци набъбна неимоверно… Но ето че пристигна и месьо Льо Бо.

 

РОЗАЛИНДА

        Както винаги, претъпкан с новини.

 

ЦЕЛИЯ

        С които той ще ни нахрани, както гълъбите хранят малките си.

 

РОЗАЛИНДА

        Тъй че ще затлъстеем от сведения.

 

ЦЕЛИЯ

        Което ще ни повиши цената на клюкарския пазар.

 

Влиза Льо Бо.

 

        Bon jour, месьо Льо Бо! Какво ново?

 

ЛЬО БО

        Прекрасна мадам, пропуснахте едно неописуемо развлечение! Само вие двете липсвахте там!

 

ЦЕЛИЯ

        Защо? Нима ви се виждаме тъй развлечени?

 

ЛЬО БО

        Вие — развлечени? Как да ви отговоря?

 

РОЗАЛИНДА

        Тъй, както с острия си ум решите.

 

ТОЧИЛКО

        Или „тъй, както повелят ви съдбините“ — казано в стил-пестил.

 

ЦЕЛИЯ

        И то добре казано, шуте! Точно на място!

 

ТОЧИЛКО

        Ако аз не проявя добрия си вкус!…

 

РОЗАЛИНДА

        …Ще загубиш лошия си мирис!

 

ЛЬО БО

        Вие ме смутихте, красавици. Исках да ви разкажа за чудесните борби, които пропуснахте.

 

РОЗАЛИНДА

        Добре, говорете! Как се развиха те?

 

ЛЬО БО

        Ще ви разкажа началото, а ако ви се иска, можете да видите края сами. Защото най-интересното ще се развие тепърва. И точно тук, където сме.

 

ЦЕЛИЯ

        Добре, почнете с началото, макар то да е вече минало, отминало, споминало се и погребано.

 

ЛЬО БО

        Най-първо се появи един старец с тримата си синове…

 

ЦЕЛИЯ

        Съвсем като в приказките!

 

ЛЬО БО

        Трима младежи, здрави и снажни, настоящи хубавци…

 

РОЗАЛИНДА

        И с грамоти на врата: „С настоящото се удостоверява, че настоящите са хубавци!“

 

ЛЬО БО

        Най-големият от тримата излезе срещу Шарл, бореца на княза. Шарл веднага го просна на земята с три счупени ребра, тъй че едва ли ще има вече живот за него. И същото направи и с втория, а после и с третия. Сега тримата лежат там и старият им баща ги оплаква тъй горчиво, че всички наоколо пригласят на плача му.

 

РОЗАЛИНДА

        Бедният!

 

ТОЧИЛКО

        Но вие, месьо, споменахте, че дамите били пропуснали някакво развлечение?

 

ЛЬО БО

        Е, да. Нали за него им разказвам.

 

ТОЧИЛКО

        Ей, човек наистина се учел, додето е жив! За пръв път чувам, че чупенето на ребра било развлечение за дами!

 

ЦЕЛИЯ

        И аз също, вярвай ми!

 

РОЗАЛИНДА

        А има ли още някой, който да предлага ребрата си за изпълнение на такава музика? Още някой, който да се натиска да му натиснат гръдния кош? И ние, братовчедке, ще гледаме ли всичко това?

 

ЛЬО БО

        Ще трябва да го гледате, ако останете тук. Защото това място е определено за втората част на борбите. А те след малко ще започнат.

 

ЦЕЛИЯ

        Ето всички идат. Да останем все пак да погледаме!

 

Тръбен звук.

Влизат княз Фредерик, Велможи, Орландо, Шарл и Свита.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Да почнат! Щом младежът не се вслушва в увещанията, нека дързостта му отговаря за последствията.

 

РОЗАЛИНДА

        Кой младеж? Този там ли?

 

ЛЬО БО

        Точно той, мадам.

 

ЦЕЛИЯ

        Но той е съвсем млад!… И все пак не изглежда осъден на поражение.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Я виж ти! Дъщеря ми и племенницата ми!… Промъкнали сте се да гледате и вие борбите, а?

 

РОЗАЛИНДА

        Да, господарю, ако ни разрешите да останем.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Вярвайте ми, едва ли ще изпитате голямо удоволствие. Моят борец има всички предимства. Опитах се да разубедя неговия противник от жалост към младостта му, но той не иска и да чуе. Поговорете му вие, госпожици! Може би ще успеете да му въздействате.

 

ЦЕЛИЯ

        Повикайте го, месьо Льо Бо!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Ще ви оставя да разговаряте сами.

 

ЛЬО БО

        Господине, принцесата иска да ви говори.

 

ОРЛАНДО

        На разположение на дамите съм!

 

РОЗАЛИНДА

        Млади господине, вие ли предизвикахте дворцовия борец?

 

ОРЛАНДО

        Не, прекрасна принцесо. Той сам извика на борба всички, които биха посмели да му излязат насреща; и аз като мнозина други рещих да премеря силите си с него.

 

ЦЕЛИЯ

        Прекомерно смел сте за възрастта си, младежо! Вашият противник е дал вече жестоки доказателства за своята сила. Ако можехте да се видите с очите си и прецените с разума си, опасността, на която се излагате, би ви посъветвала да дирите подвизи при по-равни условия. Молим ви за ваше добро помислете за себе си и се откажете от борбата!

 

РОЗАЛИНДА

        Да, млади господине, сторете го! Вашето име не ще пострада от това — ние сами ще помолим княза да прекрати борбите.

 

ОРЛАНДО

        Моля ви, не ми се сърдете: вярвайте, наистина се чувствам виновен, че трябва да откажа нещо на две тъй прекрасни и благородни дами. Нека сияйните ви очи и нежните ви мисли ме съпътстват в изпитанието. Ако противникът ми ме простре на земята, ще бъде опозорен един, който никога не е бил уважаван; ако ме убие, ще бъде мъртъв един, който винаги е желаел смъртта. Нещастие на приятели няма да донеса, тъй като нямам никого, който да затъжи за мене; нито ще причиня загуба на обществото, защото не притежавам нищо в него; аз заемам само едно място в природата, което ще бъде запълнено от друг, по-достоен, когато аз го опразня.

 

РОЗАЛИНДА

        Да можех да ви дам и своята сила, колкото и малка да е тя!

 

ЦЕЛИЯ

        И аз моята в добавка!

 

РОЗАЛИНДА

        На добър час! Дано съм подценила възможностите ви!

 

ЦЕЛИЯ

        И дано се сбъднат желанията ви!

 

ШАРЛ

        Хайде! Къде е този храбрец, който толкоз мечтае да легне до майка си, Земята?

 

ОРЛАНДО

        Той е готов, господине. Но мечтите му не са тъй порочни.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Ще се борите само до първото сваляне.

 

ШАРЛ

        Бъдете спокоен, ваша светлост: вие дълго го убеждавахте да не започва, но след първото сваляне не ще има нужда да го убеждавате да продължи.

 

ОРЛАНДО

        Щом сте тъй уверен, че ще ми се подигравате след борбата, защо го правите преди нея? Да почваме!

 

РОЗАЛИНДА

        Херкулес[5] да ти е на помощ, момко!

 

ЦЕЛИЯ

        Да бях невидима, бих го пипнала този силач за глезена!

 

Шарл и Орландо се борят.

 

РОЗАЛИНДА

        Ах, този младеж е чудесен!

 

ЦЕЛИЯ

        Ако имах мълния в очите, знам кого бих поразила!

 

Викове. Шарл е повален.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Достатъчно! Да спрат!

 

ОРЛАНДО

        Моля ви, ваша светлост! Още не съм се разгрял!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Как си, Шарл?

 

ЛЬО БО

        Не може да говори, ваша светлост.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Отнесете го! Как е името ти, момко?

 

ОРЛАНДО

        Орландо, княже. Аз съм третият син на благородния Роланд дьо Боа.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Бих предпочел да бъдеш син на друг!

        Баща ти беше вредом уважаван,

        но чувствал съм го винаги свой враг.

        Ти с подвига си по ме би зарадвал,

        ако не беше негова издънка.

        Отивай си със здраве! Явно, смел си,

        но друг родител трябваше да имаш!

 

Излиза, следван от Льо Бо и Свитата.

 

ЦЕЛИЯ

        Как мислиш, мила, бих ли се отнесла

        така към него, ако бях баща си?

 

ОРЛАНДО

        Гордея се, че съм Роландов син,

        макар и трети! Бащиното име

        не бих сменил дори ако на княза

        би хрумнало да ме осинови!

 

РОЗАЛИНДА

        Баща ми хранеше към граф Роланд

        дълбока обич. Както всички, впрочем.

        Да знаех, че тоз момък му е син,

        прибавила бих сълзи към молбите,

        преди да го оставя да се хвърли

        в такъв опасен бой!

 

ЦЕЛИЯ

                        Тогава нека

        да го приветстваме и ободрим —

        суровото държане на баща ми

        гнети душата ми!… Безстрашни момко,

        ако в полето нежно на сърцето

        направите вий същото, което

        направите в борбата, облажавам

        избраницата ви!

 

РОЗАЛИНДА (сваля верижката си и му я дава)

                        Вземете туй,

        любезни господине, от една,

        която би ви дала, честна дума,

        и повече, ако сама не беше

        беднячка!… Да вървим ли, братовчедке?

 

ЦЕЛИЯ

        Да… Сбогом, благородни господине!

 

Розалинда и Целия си тръгват.

 

ОРЛАНДО

        Глупак! Дори не й благодарих!

        Какво ми стана? Най-доброто в мене

        ме изостави и сега стърча

        като бездушие чучело край пътя!

 

РОЗАЛИНДА

        Той май ни вика! Боже, как загубих

        в нещастието прежната си гордост!

        Да го запитам ли какво желае?…

        Извикахте ли ни? Ах, млади момко,

        в борбата победихте вий не само

        противника си!

 

ЦЕЛИЯ

                        Ще вървим ли, мила?

 

РОЗАЛИНДА

        Да, братовчедко… Да ви пази бог!

 

Излиза заедно с Целия.

 

ОРЛАНДО

        Какво тъй здраво ми скова езика?

        Не казах нито дума, а пък явно

        тя диреше беседа! Ах, Орландо,

        не Шарл, а същество далеч по-слабо

        простря те на земята!

 

Влиза отново Льо Бо.

 

ЛЬО БО

                        Господине,

        съветвам ви приятелски: недейте

        остава тук! Заслужихте си вие

        похвала, възхищение и обич,

        но князът е сега така настроен,

        че зле посреща вашата победа;

        а той по нрав… Но по-добре ще бъде

        вий сам да си представите какъв е,

        отколкото да ви го казвам аз!

 

ОРЛАНДО

        Благодаря ви. Но тогаз кажете:

        от дамите, които бяха тука,

        коя е всъщност дъщеря на княза?

 

ЛЬО БО

        По нрав бих казал никоя; но инак

        по-дребничката му е дъщеря,

        а другата е дъщеря на брат му,

        изгнаника; държи я той в двореца,

        защото двете се обичат просто

        съвсем като сестри. Но напоследък

        намразил е нещастната девойка,

        понеже сред народа я обичат,

        затуй, че е добра, и й съчувстват

        зарад баща й; и усещам, скоро

        омразата му ще избухне в гняв.

        Вървете! Бих желал да станем близки

        във бъден свят, по-радостен от тоз.

 

ОРЛАНДО

        Довиждане! Благодаря ви много.

 

Льо Бо излиза.

 

        От трън на глог! Запътвам се назад

        от княз-потисник към потисник-брат!…

        Но тази безподобна Розалинда!

 

Излиза.

ТРЕТА СЦЕНА

Стая в двореца.

Влизат Целия и Розалинда.

 

ЦЕЛИЯ

        Моля ти се, братовчедке! О, боже на любовта, смили се над мен! Розалинда, миличка, една дума поне!

 

РОЗАЛИНДА

        Нямам думи за хвърляне на вятъра.

 

ЦЕЛИЯ

        Защо на вятъра? Хвърли ги на мен! Залей ме със всички тайни, които криеш!

 

РОЗАЛИНДА

        И ще има две пострадали братовчедки: ти ще се удавиш, а пък аз ще остана на сухо.

 

ЦЕЛИЯ

        И всичко това само заради баща ти?

 

РОЗАЛИНДА

        Малко и заради неговото дете… О, с колко тръни е осеян този делничен свят!

 

ЦЕЛИЯ

        Ах, братовчедке, това са само леки репейчета, с които той те обстрелва като момък в празнични закачки. И после така е: която не се движи строго в пътечката, репеите й се лепят по полите!

 

РОЗАЛИНДА

        От полите си аз ги отърсвам, но това репейче ми е заседнало в гръдта!

 

ЦЕЛИЯ

        Че изкашляй се и то ще изхвръкне навън!

 

РОЗАЛИНДА

        По-скоро бих преглътнала всичко, само да остане в мен!

 

ЦЕЛИЯ

        Хайде, хайде! Пребори се с любовта си!

 

РОЗАЛИНДА

        Но как, когато тя има такъв борец на своя страна!

 

ЦЕЛИЯ

        На добър час тогава! Рано или късно ще трябва да се пребориш с него, макар да е сигурно, че накрая ще си паднеш по гръб! Но да оставим шегите: наистина ли така изведнъж и така дълбоко си хлътнала по сина на стария Роланд?

 

РОЗАЛИНДА

        Казах ти, моят баща горещо обичаше неговия.

 

ЦЕЛИЯ

        Следва ли, че трябва и ти горещо да обичаш сина му! Ако беше така, аз би трябвало да мразя този Орландо, защото моят баща мразеше порядъчно неговия. Пък аз не го мразя.

 

РОЗАЛИНДА

        И недей го намразва, моля ти се, заради мен!

 

ЦЕЛИЯ

        А защо не? Заради теб би трябвало да го е заслужил.

 

РОЗАЛИНДА

        Не, той е заслужил аз да го обичам, а ти го обичай от обич към мене!… Но князът иде!

 

ЦЕЛИЯ

        И то с очи, които святкат гневно!

 

Влизат княз Фредерик и Велможи.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Госпожице, веднага напуснете

        двореца ми!

 

РОЗАЛИНДА

                Кой? Аз ли, чичо?

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

                                Ти!

        Ако след десет дни те заловят

        във кръг от двайсет мили, ще умреш!

 

РОЗАЛИНДА

        Поне ми разрешете, ваша светлост,

        да разбера в какво ми е вината!

        Ако сама се зная и познавам

        желанията си, и не сънувам,

        и съм с ума си — както се надявам —

        дори и в неродените си мисли

        до днес не съм отправяла обида

        към ваша светлост!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

                        Точно тъй говорят

        изменниците! Тях ако ги слушаш,

        те всички са самата добродетел!

        Знай само, че ти нямам вече вяра.

 

РОЗАЛИНДА

        Със недоверие не се доказва

        виновността! Кажете ми да зная

        с какво съм го събудила у вас!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        С това, че дъщеря сте на баща си!

 

РОЗАЛИНДА

        Аз бях му дъщеря, когато вие

        властта му взехте, бях му дъщеря,

        когато го прогонихте! Не, княже,

        изменничеството не се предава

        в наследство! А и тъй да бе, баща ми

        не бе изменник! Със какво заслужих

        да дирите в сегашната ми бедност

        причина за измяна!

 

ЦЕЛИЯ

                        Господарю,

        изслушайте ме!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

                        Целия, за тебе

        приех я в двора; инак тя сега

        би бродила с баща си из горите!

 

ЦЕЛИЯ

        Вий сам сте го направили, без мен,

        от съвест гризан и от чар пленен.

        Тогава аз била съм още млада,

        за да я оценя. Но днес я зная:

        ако е тя изменничка, тогава

        и дъщеря ви също е такава!

        Със нея сме играли, чели, яли —

        Юнонините лебеди[6] едва ли

        били са неразделни като нас!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        За тебе тя е твърде хитра, дъще:

        мълчейки, тя говори на народа

        и той над участта й се смилява.

        А ти наивна си! Тя хвърля сянка

        над теб самата! Ти ще блеснеш двойно,

        когато няма да я има тук.

        И не оспорвай моята присъда,

        която, все едно, е неотменна:

        изгнание!

 

ЦЕЛИЯ

                Тогава, господарю,

        пратете във изгнание и мен —

        без нея аз не мога да живея!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Глупачка!… А ти стягай си нещата!

        Залагам княжеските чест и слово,

        че тук след срока те очаква смърт!

 

Излиза, следван от Велможите си.

 

ЦЕЛИЯ

        О, бедна Розалинда, де ще идеш?

        Да си сменим бащите! Взимай моя,

        но по-печална не бъди от мен!

 

РОЗАЛИНДА

        Аз имам много повече причини!

 

ЦЕЛИЯ

        Не, нямаш повече! Сестрице, смелост!

        Не чу ли как баща ми преди малко

        и мене на изгнание обрече?

 

РОЗАЛИНДА

        Такова нещо няма!

 

ЦЕЛИЯ

                        Тъй ли мислиш?

        Тогава в Розалинда няма обич,

        която казва: ние сме едно

        със Целия! О, братовчедке моя,

        нима ще се оставим безпощадно

        да ни разлъчат и разкъсат? Не!

        Баща ми нека да си дири друга

        наследница! Ний с тебе да обсъдим

        как можем да избягаме от двора,

        къде да идем и какво да вземем

        със себе си. И даже не помисляй

        да понесеш товара на бедите,

        оставяйки ме тук! Аз давам клетва

        в небето, пребледняло от скръбта ни,

        че колкото да ме разубеждаваш,

        ще дойда с теб!

 

РОЗАЛИНДА

                        Добре, но де да идем?

 

ЦЕЛИЯ

        При чичо ми в Арденската гора!

 

РОЗАЛИНДА

        Боя се, мила, хубостта девича

        по-силно и от златото привлича

        крадци по друмищата!

 

ЦЕЛИЯ

                                Затова

        аз грозни дрехи ще си облека

        и ще нацапам бузите си с глина.

        Стори и ти така и никой няма

        да ни нападне!

 

РОЗАЛИНДА

                        По-добре ще бъде —

        понеже по-височка съм — да взема

        да се преоблека във мъжки дрехи:

        на кръста меч, ловджийски нож в ръката

        и нищо че в сърцето ми ще трепка

        страхът на колкото си щеш жени —

        нали ще имам аз вида сърцат

        и войнствен, зад който се прикриват

        тъй много женчовци от мъжки пол!

 

ЦЕЛИЯ

        А как ще те наричам?

 

РОЗАЛИНДА

                                Ганимед[7]

        не ща по име да отстъпвам даже

        на Зевсовия паж. А теб аз как?

 

ЦЕЛИЯ

        От днес тоз двор в мен чувства не събужда —

        зови ме Алиена, тоест, чужда!

 

РОЗАЛИНДА

        И знаеш ли какво? Да им откраднем

        и шута на баща ти! Той могъл би

        да облекчи нелекия ни път.

 

ЦЕЛИЯ

        Да, той накрай света ще дойде с мене,

        ако му кажа! А сега да вземем

        пари и ценности и да обмислим

        кой път да уловим, за да избегнем

        преследването! Тръгваме щастливи:

        щом в твоя дом преследва те вражда,

        изгнанието значи свобода!

 

Излизат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В Арденската гора.

Влизат Князът изгнаник, Амиен и неколцина Благородници, облечени като горски пазачи.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Е, братя по изгнание, признайте

        — сега, когато свикнали сме вече

        на тоз живот, — не е ли той по-сладък

        от празния разкош? И тез гори

        не крият ли по-малко хищни нокти

        от двора завистлив? Тук ние, вярно,

        понасяме Адамовото бреме[8]

        и смените на времето, но щом

        засвири вихър и студът забие

        в гърба ми злобен зъб, тогава аз

        си казвам сам със зъзнеща усмивка:

        „Не, туй не е ласкателство. Тук имам

        съветници, чиято груба реч

        ми казва осезателно какво съм!“

        В нещастието има сладка полза,

        тъй както жабата отровна крие

        във черепа си скъпоценен камък[9],

        и тоз живот естествен ни предлага

        в дървото — думи, във потока — книга,

        съвет — в скалата, и добро — навред!

 

АМИЕН

        Не бих го дал за друг! Блазе ви, княже,

        че смогвате такава тежка участ

        да претопите в тъй спокоен дух!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Елате да ударим малко дивеч!

        Но бедните създания! Все пак

        тежи ми, че с безжалостни стрели,

        тук, в техните владения дошли,

        разкъсваме хълбоците им пъстри,

        за да се храним!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Тъй е, господарю.

        Меланхоликът Жак скърби и той

        за участта им и дори кълне се,

        че вий към тях сте по-голям насилник

        от брат си, който ви прокуди тук.

        Днес двамата със графа д’Амиен

        издебнахме го, както беше легнал

        под мощен дъб, чието коренище

        се свеждаше над ручея, огласящ

        гората с нежен ромон. До водата

        един елен, улучен от ловци,

        умираше, откъснал се от своите.

        Печална гледка! Бедното животно

        тъй страдаше, че влажната му кожа

        при всеки стон изпъваше се просто

        до пръсване и едри, кръгли сълзи

        се стичаха в неспирен тъжен бяг

        по тънката му муцуна, а Жак —

        меланхоликът, гледаше със горест

        елена да умира и да рони

        сълзите си във бързащия ручей.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        И мисъл някаква по този случай

        не изрази ли?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Да, и то в безброй

        сравнения. В началото, понеже

        във ручея се стичаха сълзите

        на умирающия, „Бедни мой —

        му каза Жак, — съвсем като човек

        и ти, умирайки, обогатяваш

        и без това богатия!“; а после,

        понеже бе еленът изоставен

        от своя род в одежди кадифени[10],

        „Уви, така е — каза Жак, — бедата

        приятелства не знае!“; а след туй пък,

        понеже стадо весело и сито

        край смъртника изприпка, без да спре,

        „Напълно право! — каза Жак. — Добре,

        охолни, тлъсти граждани! Такъв е

        законът на века! Кой умен днеска

        говори с претърпелия провал!“

        Тъй казваше и с думи ядовити

        прониза селото, града, двореца;

        и не прости на нас, в гората тука,

        кълнейки се, че всички ний били сме

        тирани и насилници, защото

        избивали сме в мирното им царство

        невинните животни!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                                И така ли

        печален го оставихте?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                                Така —

        във мрачни размишления и плач

        по плачещия край брега рогач!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Такъв е най-приятен за беседа.

        Когато мрачно на живота гледа,

        умът му ражда много. Де е той?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

        Във таз посока, господарю мой!

 

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Стая в двореца.

Влизат княз Фредерик и Велможи.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Не може да не ги е виждал никой!

        Тук, в двора ми, предател има, който

        за бягството е знаел и съдействал!

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

        Но нищо досега не се узна.

        Жените я видели да си ляга,

        а тази сутрин рано, като влезли,

        намерили леглото й лишено

        от неговата ценност.

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА

                                При това

        изчезнал е и шугавият шут,

        над който вие смеехте се често.

        Хисперия, придворната девица

        на дъщеря ви, си призна, че тайно

        подслушвала как двете братовчедки

        разхвалвали хлапака, който тръшна

        бореца Шарл. Тя казва, че навярно,

        където те са, там ще е и той.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Пратете да го заловят веднага.

        Ако го няма, да докарат брат му —

        ще го принудя той да го издири!

        И направете всичко, за да бъдат

        намерени и върнати веднага

        умопобърканите бегълки!

 

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Пред дома на Оливер.

Влизат от различни страни Орландо и Адам.

 

ОРЛАНДО

        Хей, кой е там?

 

АДАМ

                        О, господарю мой!

        О, млади господарю! О, мой сладки,

        мой скъпи господарю! О, млад образ

        на стария ми господин Роланд!

        Защо сте тука? И защо сте цял

        излят от доблест? И защо навред

        обичат ви? Защо сте благороден,

        красив, безстрашен, умен! И безумен!

        Ах, кой ви науми да победите

        любимеца на сприхавия княз!

        Уви, вестта по-бърза бе от вас!

        Не знаете ли, млади господарю,

        че има хора, дето си пострадват

        от собствените качества? И вие

        от тях сте точно: всяка добродетел,

        която имате, е ваш предател!

        О, що за свят, във който честността

        наврежда на носителя си!

 

ОРЛАНДО

                                Чакай!

        Какво е станало?

 

АДАМ

                        Не, бедни момко!

        Недейте влиза тука! В тази къща

        живее най-коварния ви враг!

        Да, брат ви!… Хубав брат!… Все пак е син на…

        Какъв ти син! Езикът ми не иска

        да го нарича син на този, който

        би бил нещастен, че му е баща,

        да знаеше… Таз нощ, когато спите,

        той стаята ви иска да подпали

        и ако туй не му се удаде,

        той друго ще опита! Аз дочух

        кроежите му! Ах, внимавай, синко:

        това е тука кланица, не дом —

        пази се, стой далеч, не влизай в него!

 

ОРЛАНДО

        Но де ме пращаш да вървя, Адаме?

 

АДАМ

        Където щете, но далеч оттук!

 

ОРЛАНДО

        Нима би искал да си прося хляба

        с протегната ръка или пък с нож

        разбойнишки поминък да изкарвам?

        Освен това не виждам какво друго

        могъл бих аз да правя, а това

        не мога да го правя и по-скоро

        ще се предам пред злобата на този

        мой брат-кръвник, забравил братска кръв!

 

АДАМ

        Не, не! Аз имам петстотин корони.

        При татко ви ги скътах, да ми бъдат

        хранителки, когато дълга служба

        отслаби тези мишци и ме прати

        във ъгъла, разбит от старостта.

        Вземете ги! Тоз, горе, който храни

        врабчетата и грачещите врани[11],

        не ще ме изостави! Дръжте всичко!

        И позволете да съм ваш слуга!

        Макар и стар, аз още държелив съм,

        защото в млади дни не съм наливал

        в кръвта си подлудяващи напитки

        и със лице без свян не съм подкачал

        тез, дето носят болести и немощ,

        така че днес съм същи млад декември —

        студен, но крепък. Нека дойда с вас!

        Ще ви помагам като пъргав момък

        във всяко дело и при всяка нужда!

 

ОРЛАНДО

        Добри ми старче, как прозира в теб

        онази преданост от старо време,

        когато се е служело за дълг,

        а не за злато! Чудноват си ти

        сега, когато всеки се поти

        единствено със цел да се издигне

        и туй щом стигне, току-виж, намигне:

        „Довиждане!“ Не, ти не си човек

        за нравите на днешния ни век

        и с тез пари недей дръвче тори,

        което няма да те надари

        с едничък цвят!… Но тръгвай! Да вървим!

        Аз вярвам, че преди да изхабим

        парите ти, спестени с труд и пот,

        ще си намерим средства за живот!

 

АДАМ

        Вървете, господарю! Редом с вас

        ще бъда аз до сетния си час.

        В тоз дом живях години дълъг ред:

        от осемнайсет до осемдесет.

        На осемнайсет лесно тръгваш в път;

        осемдесет когато са — тежат.

        Но ще умра аз леко, като зная,

        че своя дълг платил съм ви до края!

 

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В Арденската гора.

Влизат Розалинда като Ганимед, Целия като Алиена, и Точилко.

 

РОЗАЛИНДА

        О, Зевсе, как духът ми уморен е!

 

ТОЧИЛКО

        Кой ти гледа духа — мен краката ми са капнали!

 

РОЗАЛИНДА

        И аз отдавна бих се разплакала по женски, посрамвайки мъжките си дрехи, но нали трябва да утешавам слабия пол! Плащът е длъжен да показва безстрашие пред фустата. Затова смелост, мила Алиена!

 

ЦЕЛИЯ

        Простете, че трябва да понасяте хленча ми, но не мога да вървя повече!

 

ТОЧИЛКО

        За мене лично все пак е по-лесно да понеса хленча ви, отколкото да понеса самата вас. Честен кръст, това би било един тежък кръст, който кръстът ми не би издържал!

 

РОЗАЛИНДА

        Ето ни най-сетне в Арденската гора!

 

ТОЧИЛКО

        И ето ме и мене в нея дваж по-глупав, отколкото си бях вкъщи! В двореца поне беше удобно. Но който скита, не пита.

 

Влизат Корин и Силвий.

 

РОЗАЛИНДА

        Да, точно тъй, Точилко! Гледай, идат

        младеж и старец. Нещо си говорят.

 

КОРИН

        Не я моли! Ще я отблъснеш, Силвий.

 

СИЛВИЙ

        Но ти не знаеш колко я обичам!

 

КОРИН

        Представям си — обичал съм и аз.

 

СИЛВИЙ

        Не, стар си ти, Корине, и едва ли

        си го представяш, въпреки че, вярвам,

        и ти на младост си поил със сълзи

        възглавницата нощем. Е, добре,

        ако си някога обичал, както

        сега обичам аз — макар че друг

        не може да обича като мене! —

        кажи ми: колко глупости си сторил

        по волята на своята любов?

 

КОРИН

        Тъй много, че дори не си ги спомням!

 

СИЛВИЙ

        Тогава истински не си обичал!

        Щом днес не помниш всяка лудория,

        в която любовта те е въвлякла,

        не си обичал, не!

        Щом на околните не си омръзвал

        със речи за любимата девойка,

        не си обичал, не!

        Щом от приятели не си побягвал

        внезапно, както аз сега направих,

        не си обичал, не!

        И аз напразно се съветвам с тебе!

        О, Фебе, Фебе, Фебе!

 

Излиза.

 

РОЗАЛИНДА

        Нещастнико, във твойта рана бърках,

        а своята самичка развредих!

 

ТОЧИЛКО

        И аз — своята. Спомням си, че веднъж, когато бях влюбен, си строших ножа о един камък, защото го бях заварил през нощта твърде близо до дома на моята Жана. Спомням си още как целувах бухалката й за пране и вимето на кравата, която милата й грапава ръчичка беше доила. А веднъж дори ухажвах вместо любимата си една грахова шушулка; помня как откъснах от нея две зърна и после й ги върнах, казвайки през сълзи: „Дръж, нека бъдат твои, дар от мен!“ Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!

 

РОЗАЛИНДА

        Сам не забелязваш правотата на думите си!

 

ТОЧИЛКО

        Обикновено я забелязвам, но късно, когато вече съм се спънал в нея и съм си счупил свирките!

 

РОЗАЛИНДА

        Страстта на тоз овчар

        е сродна с моя жар!

 

ТОЧИЛКО

        И с моя, но не чак толкоз.

 

ЦЕЛИЯ

        Запитайте старика би ли искал

        да ни нахрани, ако му платим!

        До смърт съм изгладняла!

 

ТОЧИЛКО

                                Ей, глупако!

 

РОЗАЛИНДА

        Млък! Той не ти е брат!

 

КОРИН

                                Кои сте вие?

 

ТОЧИЛКО

        От теб по-знатни.

 

КОРИН

                        Иначе тежко ви!

 

РОЗАЛИНДА

        Млък, казах, шуте! Добър вечер, старче!

 

КОРИН

        Сполай ви, господине!… И вам също!

 

РОЗАЛИНДА

        Овчарю стар, с учтивост или злато

        подкрепа ако можем да си купим

        в тоз пусти край, приют и хляб ни дай,

        защото таз девойка от умора

        ще падне вече!

 

КОРИН

                        Драги господине,

        повярвайте, че много я жалея

        и че желая — повече за нея,

        отколкото за себе си — да бъда

        във състояние да й помогна.

        Но аз на чужда стока съм овчар

        и друг я стриже. Моят господар

        е стиснат и не се старае много

        да си издейства прием на небето

        с гостоприемство земно. При това

        го няма тука. Целият имот

        — колиба, стадо, паша — се продава;

        а нашата храна не е за вас…

        Все пак елате! Ний сме люде прости,

        но нивга не отказваме на гости.

 

РОЗАЛИНДА

        А кой е купувачът?

 

КОРИН

                        Този момък,

        с когото ме видяхте да говоря.

        Но него му е другаде главата.

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава, ако туй не е нередно,

        купи колиба, пасбище и стадо

        за наша сметка!

 

ЦЕЛИЯ

                        И от нас ще имаш

        надбавка към заплатата. Туй място

        допада ми. Аз бих живяла тук.

 

КОРИН

        Нередно няма. Всичко е за продан.

        Елате с мен и ако ви допаднат

        земята, добивът, животът тук,

        покупката за вас ще свърша лесно

        и вам ще служа предано и честно!

 

Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Амиен, Жак и други.

 

АМИЕН (пее)

                „Тоз, който е роден

                да спи под дъб зелен

                и птичи гласове

                със песен да зове,

                        нека в шумата дойде завчас,

                        нека в шумата дойде при нас —

                        сред нея тук

                        враг няма друг

                        освен зимния вихър и мраз!“

 

ЖАК

        Още, още! Продължавайте, моля ви!

 

АМИЕН

        Ще ви докарам меланхолия, месьо Жак.

 

ЖАК

        Толкоз по-добре! Продължавайте! Аз пия меланхолия от песните, както невестулката изпива птичите яйца. Пейте още, моля ви!

 

АМИЕН

        Гласът ми пресипна и няма да ви задоволи.

 

ЖАК

        Не искам да ме задоволявате — искам да пеете! Хайде продължете! Още една строфа! Нали така се наричаха тези поетични форми?

 

АМИЕН

        Наричайте ги, както щете, месьо Жак.

 

ЖАК

        Правилно! Какво ще им помня имената, да не са ми длъжници! Хайде, ще пеете ли?

 

АМИЕН

        Повече по ваше настояване, отколкото за свое удоволствие.

 

ЖАК

        Тъй да бъде и ако някога изкажа някому благодарност, ще бъде на вас… Макар че всички тези учтивости ми напомнят мимиките на два павиана, които се срещат. Когато някой почне да ми благодари, имам чувството, че просяк ме благославя за петака, който съм му хвърлил. Хайде, пейте!… А вие, ако не искате да пеете, затваряйте си устата!

 

АМИЕН

        Добре, ще я изкарам докрай. Вие, господа, постелете през това време — князът ще пирува тук под дървото… Той днес ви дири цял ден!

 

ЖАК

        А пък аз цял ден го отбягвах. Много обича да спори. На мен ми идват не по-малко мисли, отколкото на него, но не се хваля с това. Хайде, чуруликайте!

 

ВСИЧКИ (пеят)

                „Тоз, чийто кралски двор

                е волният простор,

                и който е готов

                да се прехранва с лов,

                        нека в шумата дойде завчас,

                        нека в шумата дойде при нас —

                        сред нея тук

                        враг няма друг

                        освен зимния вихър и мраз!“

 

ЖАК

        Ще ви кажа едни нови думи за тази мелодия. Съчиних ги вчера с големи напъни на поетическата си дарба.

 

АМИЕН

        А пък аз ще ги изпея!

 

ЖАК

        Как бяха?… А, така:

                „Тоз, който тъй е луд,

                че вместо тих уют

                търпи и мраз, и глад

                с магарешки инат,

                        нека в шумата дойде, дукдам,

                        нека в шумата дойде, букдам[12]

                        сред нея тук

                        враг няма друг

                        освен всеки на себе си сам!“

 

АМИЕН

        А какво значат тези „дукдам-букдам“?

 

ЖАК

        Това е едно особено древно заклинание за призоваване на луди! Отивам да си дремна, ако успея. Ако не, пусти да са силните на деня, които ни прогониха в този пущинак!

 

АМИЕН

        А пък аз ще подиря княза — трапезата го чака.

 

Излизат.

ШЕСТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Орландо и Адам.

 

АДАМ

        Не мога вече, господарю! Умирам от глад. Ще легна тук, за да измеря гроба си. Сбогом, мили ми господарю!

 

ОРЛАНДО

        Какво говориш, Адаме! Не може да нямаш поне още капка силица! Дръж се! Още малко смелост! Още мъничко бодрост! Ако в тази дива гора има нещо живо, аз или ще стана храна за него, или ще го донеса, за да нахраня теб! Ти повече си внушаваш, отколкото си наистина близо до смъртта. Направи го заради мен, дръж се още малко със зъби и нокти за живота! След минутка ще се върна и ако не ти донеса нещо да ядеш, ще ти разреша вече да умреш. Но да знаеш, че ако ме накараш да се трудя напразно и умреш, преди да съм се върнал, няма да е честно от твоя страна! Ха, така те искам! Виждаш ли, вече ми изглеждаш по-добре! Веднага се връщам! Само че тука много духа — дръж се за мене да те пренеса на завет! Ако има нещо живо в тази пустош, няма да те оставя без закуска. Смело, старче!

 

Излизат.

СЕДМА СЦЕНА

В гората.

Влизат Князът изгнаник и Благородници.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Превърнал се е сигурно във звяр,

        понеже във човешки вид го няма.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

        Видях го, княже, тука, няма час

        да слуша песен някаква.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                                Кой? Той?

        Това свърталище на дисонанси?

        Ако от него стане музикант,

        планетите ще зазвучат фалшиво[13]!

        Открийте го и нека дойде тук!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

        Той иде сам, да ми спести труда.

 

Влиза Жак.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Месьо, нима приятелите трябва

        да ви ухажват, за да им дарите

        присъствието си?… Но вий сте весел!

 

ЖАК

        Шут! Шут! В гората! С тез очи видях го!

        Глупак, глупец, глумец във пъстри дрехи!

        Невероятно! Шут сред тази пустош!

        Изтегнал се на слънце и ругае

        мадам Фортуна с гениални думи!

        А при това жив луд! „Здравей, глупако!“ —

        му казвам аз. „Здравейте, господине! —

        ми казва той. — Но аз не съм глупак,

        защото щастието досега

        не ме е посетило, слава богу!“

        Тъй казва и от джоба си измъква

        часовник слънчев, със помътен поглед

        поглежда го и казва: „Ей го, десет!

        Личи си накъде върви светът!

        Най-много преди час бе само девет,

        а подир час ще стане единайсет,

        и тъй от час на час ний зреем, зреем,

        а после век след век ще гнием, гнием.

        Такава е играта!“ Щом дочух

        тоз пъстрошит умник да философства

        така за времето, в гръдта ми в миг

        смехът като петел закукурига

        и ме държа цял час, и то измерен

        по собствения му часовник! Чуден,

        невиждан шут! Не зная друга дреха,

        по-почетна от шутовската, княже!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        А що за шут е той?

 

ЖАК

                        Изискан, дворцов!

        По неговите думи, бил познат

        на много знатни и красиви дами.

        А мозъкът му, сух като сухар,

        останал в кораба след дълъг път,

        е цял от всевъзможни чекмедженца,

        набити с наблюдения, които

        той пръска безразборно. О, да бях

        на неговото място! Аз мечтая

        за дрехата на шут!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                        Ще я получиш!

 

ЖАК

        И, вярвайте, ще ми стои чудесно,

        но само ако се освободите

        от убеждението, че съм мъдър,

        което ви обхваща напоследък.

        Разбирате ли, аз ще имам нужда

        от неограничена свобода,

        каквато само шутът притежава;

        от волно пълномощие да духам

        против когото искам като вятър!

        И който най-пострадал е, ще трябва

        най-много да се смее. Как? Защо ли?

        Това „защо“ е ясно като пътя

        към черквата: когато мойта лудост

        улучи умно някого, той просто

        ще бъде луд, макар и да е умен,

        ако признае болката; защото,

        щом писне само, мъдрата му глупост

        ще се окаже в миг изобличена

        от удара случаен на глупеца.

        Венчайте ме със званието шут,

        признайте ми призванието луд,

        за да си казвам туй, което мисля,

        и аз от край до край ще ви прочистя —

        ако светът понася моя лек —

        червото на прогнилия ни век!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Фу, фу! Представям си какво ще сториш!

 

ЖАК

        Единствено добро, залагам грош!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Ужасно зло, клеймейки тъкмо злото;

        затуй защото сам си ти разпуснат

        и сластен като скот и всички язви

        и циреи, които си спечелил

        от слободията си, ще излееш

        върху света изобщо!

 

ЖАК

                                А нима,

        като осъжда гордостта например,

        критикът може да се занимава

        с отделни личности, когато тя е

        всеобща като прилива, издуващ

        и най-последната солена капка?

        Нима засягам таз или оназ,

        щом кажа, че търговките у нас

        намятат често княжески коприни

        на недостойните си рамене?

        Коя ще каже, че нападам не

        съседката й, а самата нея,

        когато са еднакви? Как би могъл

        натруфеният франт от нисък ранг,

        почувствал се засегнат, да изкряска,

        че „за костюма му не аз съм плащал“,

        без да помогне с тази своя глупост

        на моите цели? Бил съм го обидил?

        Кога, с какво и как? Да чуем! Хайде!

        Щом сърди се, признава си вината,

        защото над невинните шегата

        е прелетяла като дива гъска,

        която не е ничия… Но някой

        май иде тук!…

 

Влиза Орландо с изваден меч.

 

ОРЛАНДО

                        Стой! Спрете да ядете!

 

ЖАК

        Не мога. Не съм почнал!

 

ОРЛАНДО

                                И ще чакаш,

        додето бъде уталожен чужди

        по-остър глад!

 

ЖАК

                Отде пък се излюпи

        това петле?

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                Дали беда, младежо,

        те прави дързък, или си изобщо

        незапознат с приличните обноски?

 

ОРЛАНДО

        По-първото е истинното: трънът

        на крайното нещастие разкъса

        одеждите на моята учтивост;

        а инак расъл съм в издигнат край

        и мисля се възпитан… Спрете, казах!

        Тоз, който вкуси само плод дори,

        преди да съм получил туй, което

        ми трябва, ще загине!

 

ЖАК

                                Но това е

        наистина един „безплоден“ спор!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Какво желаеш, казвай! Със учтивост

        по-сигурно, отколкото с принуда,

        ще ни принудиш с теб да сме учтиви.

 

ОРЛАНДО

        Гладът ме мъчи! Дайте ми да ям!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Седни и яж! Добре дошъл при нас!

 

ОРЛАНДО

        О, блага реч! Простете грубостта ми —

        аз мислех, че е диво тука всичко

        и затова реших да ви изплаша

        със този застрашителен език.

        Ала — каквито да сте вие, хора,

        които в тези мрачни пущинаци

        под сянката на многолетни клони

        оставяте нехайно да протича

        пълзящият вървеж на часовете —

        ако сте виждали охолни дни,

        ако сте слушали черковен звън,

        ако сте сядали на сватбен пир,

        ако сте бърсали сълза на радост,

        разтърсени от тази рядка сладост:

        да се смилиш, да се смилят над теб,

        пред вас да бъде кротката любезност

        защита моя; и със таз надежда,

        почервенял от срам, аз скривам меч!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Да, виждали сме други дни и ние

        и викал е и нас черковен звън,

        на сватбен пир били сме и клепачи

        сме бърсали от влага милосърдна —

        и затова седни и разполагай

        със всичко туй, което помощта ни

        на нуждата ти може да предложи!

 

ОРЛАНДО

        О, щом е тъй, почакайте минута,

        дордето изтърча като кошута

        сърненцето си малко да нахраня:

        оставил съм тук близо грохнал старец,

        изминал от привързаност към мене

        безкраен път; и докогато той,

        измъчен от глада и възрастта,

        не бъде подкрепен, във таз уста

        троха не ще поставя!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                                Доведи го!

        Не ще докоснем дотогаз храната.

 

ОРЛАНДО

        О, Бог да ви плати за добрината!

 

Излиза.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Ти виждаш, драги Жак, че на света

        не сме нещастни само ние тук —

        около нас театърът безкраен

        играел много по-печални драми

        от нашата!

 

ЖАК

                Да, този свят е сцена,

        където всички хора са актьори

        и всеки има миг, във който трябва

        да влезе и излезе; и играе

        различни роли, тъй като животът

        е в седем действия: кърмаче първо,

        което плаче и повръща в скута

        на дойката. След туй момченце сутрин

        с лъщящи бузки, с чантата на гръб,

        което неохотно, като охлюв

        отива на училище. След малко

        печален влюбен, който, сякаш пещ,

        въздиша над сонета си горещ

        за нечий нежен лик. След миг войник,

        наперен, със мустак на леопард,

        ругаещ върло, бърз на крамоли,

        готов заради славата да скочи

        в топовно гърло! А след малко само

        общински съдия, коремче пуснал,

        натъпкал се добре с петел-подарък,

        но строг, с брада подкастрена прилично,

        и хубаво заучил своя текст

        от важни глупости. След туй палячо,

        по чехли, със кесия на колана

        и очила на края на носа,

        танцуващ в гащите от младини,

        сега широки за пищяла мършав,

        и мъжкия си глас обратно върнал

        към детското пискунче… И накрая

        на тази чудновата пъстра драма

        последна роля: странно същество

        в повторно детство, с изличена памет,

        без зъби, без очи, без слух, без всичко!

 

Влиза отново Орландо, носейки Адам.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Добре дошъл. Седни и положи

        почтения си спътник! Нека хапне!

 

ОРЛАНДО

        Благодаря ви зарад мен и него!

 

АДАМ

        И хубаво, защото аз самият

        не бих намерил сили да го сторя!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Хапнете, подкрепете се! По-късно

        ще поговорим. Музика! Запейте,

        приятелю!

 

АМИЕН (пее)

                „Щипни ни, ветре луд —

                по-малко ти си лют

                от нашите подобни!

                Понеже си незрим,

                по-лесно ний търпим

                обидите ти злобни!

                        Хей-хо и хей-хо за зелената шума!

                        Любовта е измама, а дружбата — глума!

                        Нийде не са,

                        както в леса,

                        дните тъй весели, няма и дума!

                                                        Хей-хо!

                Хапи ни, студ свиреп —

                по-злобно е от теб

                другарството невярно!

                Неблагодарността

                със зъбеста уста

                ухапва по-коварно!

                        Хей-хо и хей-хо за зелената шума!

                        Любовта е измама, а дружбата — глума!

                        Нийде не са,

                        както в леса,

                        дните тъй весели, няма и дума!

                                                        Хей-хо!“

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Щом син сте на покойния Роланд —

        тъй както ми прошепнахте и както

        очите ми свидетелстват, съзрели

        във образа ви негови черти —

        добре дошли сте тука! Аз съм князът,

        комуто вашият баща бе мил.

        Да влезем в пещерата ми, където

        ще чуя разказа ви… Верни старче,

        бъди и ти добре дошъл сред нас!…

        Хванете го под лактите! Така…

        А вий, младежо, дайте ми ръка

        и нека старият ми слух узнай

        какво ви е довело в този край!

 

Излизат.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Стая в двореца.

Влизат княз Фредерик, Велможи и Оливер.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Не си го виждал? Слушай, ей, човече!

        Ако не бях така великодушен,

        едва ли дивото за мъст бих гонил

        щом имам питомното. Но мисли му,

        ако не ми намериш своя брат!

        Със свещ дири го, под дърво и камък,

        но във година срок го искам тука

        жив или мъртъв! Не опитвай инак

        да дириш във страната ми поминък —

        земите ти и другото, което

        би заслужавало да бъде взето,

        ще бъде взето в моята хазна,

        докато брат ти не разсее лично

        съмненията ми във теб!

 

ОЛИВЕР

                                О, княже,

        да знаехте сърцето ми: до днеска

        аз нито миг не съм обичал брат си!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        И дваж по-подъл си! Да се изгони!

        Запор върху имота му веднага

        и нека скита де очи му видят!

        Без бавене! Изритайте го вън!

 

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влиза Орландо с лист хартия в ръка.

 

ОРЛАНДО

        Стой тук, мой нежен стих! А ти, луна,

        която светиш във небето ясно,

        огрей със непорочна светлина

        на нимфата си името прекрасно!

        О, Розалинда, с нож от всички тез

        кори дървесни книги ще направя,

        та който влезе в тоз безкраен лес,

        четейки ги, безкрай да те прославя!…

        Лети, лети, Орландо, и възпей я,

        прекрасната, единствената, „Нея“!

 

Излиза.

Влизат Корин и Точилко.

 

КОРИН

        Е, господин Точилко, как ви се вижда пастирският живот?

 

ТОЧИЛКО

        Честно казано, този живот, понеже е пастирски, е много добър, но тъй като си е овчарски, нищо не струва; понеже е откъснат от светската врява, харесва ми, но тъй като е усамотен, не се търпи; понеже е сред природата, много ми допада, но тъй като е далеч от двора, вижда ми се скучен; понеже е скромен, отговаря ми на вкуса, но тъй като е оскъден, противоречи на стомаха ми. Ти, овчарю, от философия разбираш ли?

 

КОРИН

        Само колкото да си знам, господине, че като си болен, не ти е добре; че който си има пари, средства и нещо скътано, си има трима добри приятели; че дъждът кваси, а огънят пари; че добрата паша дава гойни овце; и че главната причина за нощта е, дето по нейно време няма слънце; и още, че който не е добил ум от рождение или от учение, може да се сърди на родителите си, че не са го възпитали добре или че са били много тъпи.

 

ТОЧИЛКО

        Я го виж ти какъв дървовит философ! А бил ли си при двора на княза?

 

КОРИН

        Не съм.

 

ТОЧИЛКО

        Тогава си готов за пъкъла.

 

КОРИН

        Не думай, господине!

 

ТОЧИЛКО

        Истина ти казвам! Ще станеш като зле опечено яйце, черно от едната страна!

 

КОРИН

        Задето не съм бил при двора? Че какво като не съм бил?

 

ТОЧИЛКО

        Хе! Щом не си бил при двора, не си научил добрите обноски; щом не си ги научил, възпитанието ти е лошо; щом като нещо е лошо, то е грях; а грехът се плаща в пъкъла. Спукана ти е работата, овчарю!

 

КОРИН

        Не е, господин Точилко. Тия, дето имат придворни обноски, са толкоз смешни на село, колкото ние, селяните де, сме смешни при двора. Нали казвахте, че там, при вас, хората за поздрав си целували ръка? Е, това няма да е хубаво, ако придворните станат овчари!

 

ТОЧИЛКО

        Доказателства! Веднага! Да чуем!

 

КОРИН

        Ами няма да е хубаво, защото ние все пипаме овцете, а вълната им, знаете, е мазна…

 

ТОЧИЛКО

        А ръцете на придворния не се ли потят? И овчата мазнина да не е по-долна от човешката пот? Плитко, плитко ти е доказателството! Подири по-дълбоко! Хайде!

 

КОРИН

        Ами те, нашите ръце де, са грапави!

 

ТОЧИЛКО

        Тъкмо устните ще ги усещат по-добре. И това е плитко! Друго давай! Хайде!

 

КОРИН

        Другото е, че като си церим стоката, ръцете ни са все катранени. А кой иска да целува катран? На придворния ръцете са парфюмирани с мускус[14].

 

ТОЧИЛКО

        Ей, че глупав човек! С мен седнал да спори! Ти си пред мен като храна за червеи пред една добра пържола! Слушай мъдреца и се учи от него да размишляваш! Мускусът е, ако искаш да знаеш, по-долен и от катрана. Какво е той — нечистотия, отделяна от една котка! Търси друго, овчарю!

 

КОРИН

        Не, вие сте много образован за мене, но аз си оставам на своето.

 

ТОЧИЛКО

        На своето място в пъкъла, така ли? Тогава господ да ти е на помощ и дано нареди да те нарежат на тънко, като те пекат! Много си суров!

 

КОРИН

        Господине, аз съм прост човек, селянин. Трудя се, за да ям, и се обличам с каквото произвеждам; съседа не мразя и завист не пазя; чуждата радост и мене радва, а свойта мъка сам си я мъкна; и едничката ми гордост е да гледам как овцете ми пасат и агънцата им сучат.

 

ТОЧИЛКО

        Тази гордост пък вече ти е най-големият грях! Да съчетаваш овцете с кочовете! Ти, човече, си печелиш хляба като сводник на скотове! Да водиш едногодишни овчици при един дърт кривокрак блеещ рогоносец против всички правила на естествения брак! Ако за това не те бутнат в пъкъла, то ще е само защото и дяволът не иска да има вземане-даване с овчари. Иначе си вътре с двата крака!

 

КОРИН

        Прощавайте, но иде господин Ганимед, братът на новата ми господарка!

 

Влиза Розалинда с лист хартия в ръка.

 

РОЗАЛИНДА (чете)

                        „Няма в Азия рубин да

                        се сравнява с Розалинда;

                        няма между двата Инда

                        бисер като Розалинда;

                        няма.“

 

ТОЧИЛКО

        …Няма нищо по-лесно от писане на такива стихчета! Аз мога да ви римувам така осем години подред, с почивки само за обяд, вечеря и сън. Да редиш римичките като селянки, тръгнали да си носят маслото на пазара!

 

РОЗАЛИНДА

        Млък, шуте!

 

ТОЧИЛКО

        Ето например:

                „Няма нийде розмарин да

                лъха като Розалинда;

                нито има мазен млин да

                лъска като Розалинда;

                и тъй мога до амин да

                дрънкам рими с Розалинда,

                щом не иска ни един да

                легне с тази Розалинда!“

        Тъй става, като се остави човек на ритъма! Ритам го, но не ще да спре! Защо се хващате на тези глупави стихчета?

 

РОЗАЛИНДА

        Казах ти да мълчиш, глупако! Намерих ги на едно дърво.

 

ТОЧИЛКО

        Значи, това дърво ражда лоши плодове.

 

РОЗАЛИНДА

        Ще те присадя тебе на него и отгоре ти ще присадя и мушмула. Така ще имам най-ранния плод в страната, защото е сигурно, че ти ще изгниеш, преди да си узрял, тъй като плодът на мушмулата има същото свойство.

 

ТОЧИЛКО

        Добре казано, но дали е мъдро, или не, това гората ще отсъди.

 

Влиза Целия с лист хартия в ръка.

 

РОЗАЛИНДА

        Тихо! Сестричката ми иде и чете нещо! Ти стой настрана!

 

ЦЕЛИЯ (чете)

                „Стига спала е гората

                във мълчание сурово —

                аз дарявам дървесата

                всяко със отделно слово.

                Туй ще плаче, че тъй кратък

                е животът на човека,

                та две педи без остатък

                му е цялата пътека;

                друго ще скърби: защо ли

                и другарството не трае;

                но по всички горски стволи

                твойто име ще сияе:

                Розалинда! То едничко

                изразило тебе, свята,

                квинтесенция на всичко

                прелестно върху земята,

                тебе, същество, в което

                с връзка радостна и мила

                по наредба на Небето

                е Природата споила

                на Лукреция[15], Елена[16],

                Клеопатра[17], Аталанта[18]

                свяна, бузата червена,

                царствения чар, таланта

                и на тях отгоре още

                добродетели хиляда,

                тъй че дълги дни и нощи

                на света да си награда

                и да имаш чак до гроб

                мен за свой слуга и роб!“

 

РОЗАЛИНДА

        О, какъв изящен проповедник! И с какво безкрайно любовно поучение мори паството си! Поне да се беше поизкашлял и казал: „Привършвам, добри хора!“

 

ЦЕЛИЯ

        Вие двамата, по-далеч оттук! Овчарю, върви си!… Ти също!

 

ТОЧИЛКО

        Да се оттеглим с достойнство, овчарю! Като не можем да си вдигнем багажа, да си вдигнем торбажа — ако мога така да кажа!

 

Излиза заедно с Корин.

 

ЦЕЛИЯ

        Чу ли тези стихове?

 

РОЗАЛИНДА

        Чух всичко и дори нещо отгоре. Защото някои от тях имаха повече стъпки от нужното.

 

ЦЕЛИЯ

        Няма значение, нали все пак стъпват някак си.

 

РОЗАЛИНДА

        Да, но как! Единият стих по-къс, другият — по-дълъг, и цялото порядъчно куцаше.

 

ЦЕЛИЯ

        Но не се ли учудваш, че името ти ще виси по всички дървета наоколо?

 

РОЗАЛИНДА

        Вече престанах да се чудя, защото това, което ти прочете, е нищо пред онова, което аз откачих от една палма и което ще получи палмата на първенството. Виж го! Само веднъж са ме римували така: когато съгласно Питагоровото учение[19] душата ми се бе вселила в тялото на мишка и един ирландски магьосник искаше да ме прогони от къщата с римувани заклинания[20].

 

ЦЕЛИЯ

        А можеш ли позна кой ги е писал?

 

РОЗАЛИНДА

        Някой мъж навярно.

 

ЦЕЛИЯ

        И то с верижка на шията, която ти е добре позната. Ти нещо пламна май?

 

РОЗАЛИНДА

        Не, но моля ти се, кажи ми, кой?

 

ЦЕЛИЯ

        О, боже мой, вярно е, че приятел с приятел рядко се среща, но случва се две планини да се съберат от някое земетресение.

 

РОЗАЛИНДА

        Все пак кой е?

 

ЦЕЛИЯ

        Наистина ли не се сещаш?

 

РОЗАЛИНДА

        Не, на колене ти се моля: кажи кой е?

 

ЦЕЛИЯ

        О, чудо на чудесата! Наистина невероятно! Даже невероятно невероятно! Дори ми се изчерпаха възклицанията!

 

РОЗАЛИНДА

        Непоносима си! Да не мислиш, че като съм навлякла тези мъжки дрехи, та и чувствата ми са в ботуши? Всеки миг забавяне ми се вижда дълъг като плаване из южните морета. Заклевам те да ми кажеш веднага кой ги е писал и говори бързо! Бих искала да заекваш, та мъжкото име, което криеш в себе си, да избликне от теб като вино от бутилка с тясно гърло, или наведнъж, или никак! Моля ти се, измъкни запушалката от устата си, за да изпия новината ти!

 

ЦЕЛИЯ

        И да ти влезе цял мъж в корема?

 

РОЗАЛИНДА

        Какъв е? Бог ли го е изваял или кроячът му? Как изглежда? Главата му заслужава ли шапка? Лицето му достойно ли е за брадата си?

 

ЦЕЛИЯ

        Брадата му не е от най-буйните.

 

РОЗАЛИНДА

        Ще я почакам да избуи, но не ме карай да чакам за името му! Кой е той?

 

ЦЕЛИЯ

        Младият Орландо. Този, който победи едновременно бореца на баща ми и сърцето на братовчедка ми.

 

РОЗАЛИНДА

        Остави шегите, моля ти се! Говори честно и сериозно!

 

ЦЕЛИЯ

        Честно и сериозно: той е.

 

РОЗАЛИНДА

        Орландо?

 

ЦЕЛИЯ

        Орландо.

 

РОЗАЛИНДА

        О, аз нещастница! Какво ще правя сега с тези мъжки крачоли! А той какво правеше, като го видя? Какво каза? Как изглеждаше? Как беше облечен? Защо е дошъл тук? Попита ли за мене? Къде живее? Как се разделихте? Кога ще го видиш отново? Отговори ми с една дума!

 

ЦЕЛИЯ

        Първо ми дай устата на Гаргантюа[21]. Такава дума не е по мярка за обикновени уста. Само да отговоря с „да“ и „не“ на всичките ти въпроси, пак ще трае повече от цял катехизис[22].

 

РОЗАЛИНДА

        Но той знае ли, че съм в тази гора и в мъжки дрехи? И какъв е на вид? Все тъй ли е свеж като в деня на борбите?

 

ЦЕЛИЯ

        Да засищаш въпросите на една влюбена душа е все едно да броиш прашинките в слънчев сноп. Но ти хапни това, с което ще те гостя, и го вкуси внимателно! Заварих го под един дъб като паднал жълъд.

 

РОЗАЛИНДА

        Това ще е дъбът на Зевс[23], щом дава такива плодове!

 

ЦЕЛИЯ

        Все пак изслушай ме, уважаема!

 

РОЗАЛИНДА

        Продължавай!

 

ЦЕЛИЯ

        Лежеше там, прострян като ранен рицар.

 

РОЗАЛИНДА

        Тъжна гледка, но върви на фона.

 

ЦЕЛИЯ

        Слушай, викни „тпру!“ на езика си! Прекалено лудува… Облечен беше като ловец.

 

РОЗАЛИНДА

        О, ужас! Той ще простреля това бедно животинче в гръдта ми!

 

ЦЕЛИЯ

        Не мога ли да изпея песента си без твоя съпровод? Караш ме да фалшивя.

 

РОЗАЛИНДА

        Забрави ли, че съм жена? Щом мисля, трябва да говоря! Моля ти се, продължавай!

 

ЦЕЛИЯ

        Прекъсваш ме, а после… Тихо! Не е ли той?

 

Влизат Орландо и Жак.

 

РОЗАЛИНДА

        Той е! Да се дръпнем малко и да видим какво ще прави!

 

ЖАК

        Благодаря ви за компанията, но право да си кажа, не би ми било по-зле, ако бях сам.

 

ОРЛАНДО

        И на мен също, но за да се спазва приличието, благодаря ви и аз за компанията.

 

ЖАК

        Сбогом. Сърдечно желая да се срещаме с вас колкото може по-рядко.

 

ОРЛАНДО

        И моето желание е да станем в бъдеще отлични непознати.

 

ЖАК

        Моля ви да не съсипвате повече дърветата с любовните си стихове!

 

ОРЛАНДО

        Пък аз ви моля да не съсипвате повече стиховете ми с лошото си четене!

 

ЖАК

        Вашата възлюбена се нарича Розалинда, така ли?

 

ОРЛАНДО

        Точно така!

 

ЖАК

        Името й не ми харесва.

 

ОРЛАНДО

        Не са мислили за вас, когато са я кръщавали.

 

ЖАК

        Висока ли е?

 

ОРЛАНДО

        Точно по мярката на сърцето ми.

 

ЖАК

        Разполагате с добър запас от остроумия. Да не сте имали работа с жени на златари, та сте запомнили толкова надписчета за пръстени[24]?

 

ОРЛАНДО

        Не, но нали човек трябва да отвърне на поговорките, които вие сте заучили от покривките за легло[25]?

 

ЖАК

        Имате бърз ум. Трябва да е направен от петите на Аталанта. Искате ли да поседнем и заедно да позлословим срещу нашия общ господар, света, и неговата несправедливост към нас?

 

ОРЛАНДО

        На този свят аз злословя само срещу себе си, защото виждам преди всичко своите недостатъци.

 

ЖАК

        Главният от тях е, че сте влюбен.

 

ОРЛАНДО

        Не бих дал този свой недостатък за вашето най-добро качество. Вече ми дотегнахте.

 

ЖАК

        Честна дума, бях тръгнал да диря точно един шут, когато ви срещнах.

 

ОРЛАНДО

        Той се удави в потока. Надникнете в него и ще го видите.

 

ЖАК

        Но там ще видя само своя образ!

 

ОРЛАНДО

        Именно! А може и да не видите нищо, защото сте, изглежда, една кръгла нула.

 

ЖАК

        Нямам време за губене с вас! Сбогом, романтични синьоре!

 

ОРЛАНДО

        Сбогом, меланхолични месьо!

 

Жак излиза.

 

РОЗАЛИНДА (тихо, на Целия)

        Ще му заговоря като дързък лакей и ще се опитам да го надиграя!… Хей вие, ловецът, чувате ли?

 

ОРЛАНДО

        И то отлично. Какво желаете?

 

РОЗАЛИНДА

        Колко е часът?

 

ОРЛАНДО

        Тук се пита кое време сме. В гората няма часовници.

 

РОЗАЛИНДА

        Значи в нея няма и влюбени. Защото те, както въздишат веднъж на минута и пъшкат веднъж на час, могат отлично да отмерват ленивия ход на времето.

 

ОРЛАНДО

        А защо не „бързия ход“. Времето си тече все еднакво.

 

РОЗАЛИНДА

        Съвсем не, господине. То има различен вървеж за различните хора. Искате ли да ви кажа за кого върви раван, за кого тича в тръс, за кого препуска в галоп и за кого стои на място?

 

ОРЛАНДО

        За кого например тича в тръс?

 

РОЗАЛИНДА

        То тича в тръс, и то бавен, за момата между годежа и сватбата. Дори промеждутъкът да е само седем дни, тръсът на времето е за нея тъй бавен, че те ще й се видят седем години.

 

ОРЛАНДО

        А за кого върви раван?

 

РОЗАЛИНДА

        За свещеника, който не знае латински, и за богаташа, който няма подагра: единият си спи спокойно, защото няма начин да се учи; а другият си живее щастливо, защото няма болка да го мъчи. Свещеникът е свободен от товара на бедното откъм радости учение, а богаташът — от бремето на богатата с мъки бедност. За тези двама времето върви раван.

 

ОРЛАНДО

        А за кого препуска в галоп?

 

РОЗАЛИНДА

        За крадеца на път към бесилката. Защото колкото и бавно да пристъпва, пак стига по-рано, отколкото би искал.

 

ОРЛАНДО

        А за кого стои на място?

 

РОЗАЛИНДА

        За адвокатите през лятната почивка; защото я проспиват от край до край и не забелязват как времето се движи.

 

ОРЛАНДО

        Къде живеете, хубави момко?

 

РОЗАЛИНДА

        При тази пастирка, сестра ми. Тук, на ръба на гората, който е като шевица на фуста.

 

ОРЛАНДО

        А тукашен ли сте?

 

РОЗАЛИНДА

        Зайчето скача, дето майка-зайка го е родила.

 

ОРЛАНДО

        Но в говора ви има изисканост, каквато не може да се получи в това загубено място.

 

РОЗАЛИНДА

        Често са ми го казвали. Научи ме да говоря един мой вуйчо монах. Живял на младини в града, той ми разправяше как не намерил в неговите нрави нищо да му се понрави. Той дори се влюбил там и често съм го слушал така да напада любовта, че благодаря на бога, задето не ме е създал жена, та да нося и аз безбройните недъзи, които приписваше на целия женски род без изключение!

 

ОРЛАНДО

        А спомняте ли си по-главните от тях?

 

РОЗАЛИНДА

        Нямаше по-главни. Всички бяха еднакви като грошове и всеки изглеждаше най-чудовищен, докато не се появеше следващият!

 

ОРЛАНДО

        Все пак избройте ми някои от тях!

 

РОЗАЛИНДА

        Не, аз раздавам лекарството си само на болни. Има тук някакъв младеж, който броди из гората и поврежда младите дървета, като изрязва по кората им името „Розалинда“. Той окачва оди по глогините и елегии по къпините и във всички тях превъзнася до бога пак споменатата Розалинда. Виж, ако можех да срещна този разлепван на чувства, бих му дал един-два полезни съвета, защото ми се струва, че любовната малария го тресе всеки ден[26].

 

ОРЛАНДО

        Аз съм този, когото тя тресе! Моля ти се, дай ми своя лек!

 

РОЗАЛИНДА

        Вие нямате нито един от признаците, за които говореше вуйчо ми. Той ме научи да разпознавам истинските влюбени. Като ви гледам, уверен съм, че вие не сте попаднали зад решетката от сламки на тоя затвор за доброволци.

 

ОРЛАНДО

        А кои са тези признаци?

 

РОЗАЛИНДА

        Страни изпити — вие ги нямате; очи хлътнали и с тъмни кръгове — вие ги нямате; държане необщително — вие го нямате; брада занемарена — вие я нямате… изобщо. У вас тя наистина е колкото на третия брат наследството[27], затова този признак в случая отпада. Но освен това, ако бяхте влюбен, чорапите ви щяха да са смъкнати, шапката — без панделка, ръкавите — разкопчани, обувките — без връзки; от вас целия би лъхало отчаяние и крайна запуснатост. А вие не сте такъв. Вие сте тъй изискан в облеклото, че повече ми се виждате влюбен в себе си, отколкото в друго създание.

 

ОРЛАНДО

        Прелестни момко, как да ви накарам да ми повярвате, че наистина съм влюбен?

 

РОЗАЛИНДА

        Да ви повярвам аз? Еднакво лесно ще накарате да ви повярва таз, в която сте влюбен! А на нея, честна дума, ще й е по-лесно да ви повярва, отколкото да признае, че ви е повярвала. Това е една от точките, по които жените лъжат дори сами себе си. Но кажете: вие ли сте наистина младежът, който окачва по дърветата хвалебствените стихове в чест на тази Розалинда?

 

ОРЛАНДО

        Кълна се в нейната белоснежна ръка, че аз съм, аз съм този нещастник!

 

РОЗАЛИНДА

        И наистина ли сте така влюбен, както поемите ви твърдят?

 

ОРЛАНДО

        Няма поема, която да поема страст като моята!

 

РОЗАЛИНДА

        Любовта е жива лудост и, казвам ви, тя си заслужава да бъде лекувана с камшик в тъмна стая, както се лекуват лудите. И ако това лечение не е още въведено за нея, то е само защото този вид безумие е тъй разпространен, че и пазачите страдат от него. Аз обаче зная да лекувам любовта със съвети.

 

ОРЛАНДО

        А излекували ли сте някого досега?

 

РОЗАЛИНДА

        Едного и ето как: накарах го да си въобрази, че съм дамата на сърцето му. Той трябваше да ме ухажва предано всеки ден, а пък аз, обратно, трябваше — като непостоянна дама — да тъгувам, да се глезя, да проявявам капризи и да се отказвам от тях, да бъда всеки миг нещо различно, да се държа глупаво, надменно, своенравно, маймунски повърхностно, упорито, изменчиво, ту в сълзи, ту в усмивки, да се колебая между безброй чувства, без да изпитвам ни едно; изобщо да се държа като жените и децата, защото те са от един дол дренки. И така, ту го приласкавах, ту го отблъсквах, днес му давах надежда, утре си я вземах обратно; после плачех за него и миг след това го прогонвах. Докато в края на краищата успях да освободя своя поклонник от неговата любовна лудост и да я заменя с обикновена лудост вследствие на прекарана любов; в резултат на която той реши да се отдели от потока на светския живот и да заживее в отшелническо усамотение. Така го излекувах окончателно и по същия начин се наемам да промия и вашето сърце като сърце на здрав овен, тъй че в него да не остане и съсирече от любов.

 

ОРЛАНДО

        Не искам да се лекувам, момко.

 

РОЗАЛИНДА

        Но пък ще оздравеете, казвам ви! Само че ще трябва да ме наричате „Розалинда“ и да идвате всеки ден край кошарата ни, за да ме задиряте!

 

ОРЛАНДО

        А, щом е тъй, съгласен съм! Къде е тази ваша кошара?

 

РОЗАЛИНДА

        Елате, ще ви я покажа! А по пътя ще ми кажете вие къде живеете. Тръгваме ли, господине?

 

ОРЛАНДО

        Готов съм, момко!

 

РОЗАЛИНДА

        Да вървим, сестрице!… И никакво „момко“! За вас съм вече Розалинда!

 

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Точилко, Одри и зад тях Жак.

 

ТОЧИЛКО

        Бързо, мила Одри! Аз ще ти събера козите, Одри! Е, Одри, ставам ли вече за тебе? Ще изтърпиш ли физиономията ми?

 

ОДРИ

        Физиономия? Опазил ме господ! Вие сте хванали физиономия?

 

ТОЧИЛКО

        О, боже! Избягах от козните на двора, за да попадна сред козлите на кошарата! Чувствам се тук като плътоничния Овидий на заточение сред варварите[28].

 

ЖАК (настрани)

        О, класическо образование, къде си попаднало! Дори Зевс под сламения покрив на Филемон[29] е бил по-добре настанен!

 

ТОЧИЛКО

        Когато стиховете ти не могат да бъдат разбрани от околните, когато духовитост и схватливост не вървят заедно като майка, подкрепяна от будно чедо, това убива човека по-сигурно от уреждане на голяма сметка в малка кръчма[30]! Знаеш, мила, нямаше да бъде лошо, ако боговете те бяха направили малко по-поетична.

 

ОДРИ

        Какво е това „пуетична“? Добро или не? Честно и истинско нещо ли е?

 

ТОЧИЛКО

        Тъкмо това не е. Как да ти кажа, поезията е най-истинска, когато е най-измислена. За влюбените например, които най-често се занимават с поезия, човек може да е сигурен, че всички техни клетви в мерена реч са чиста проба измислици.

 

ОДРИ

        И вие искате боговете да са ме направили пуетична?

 

ТОЧИЛКО

        Естествено. Защото ти ми се закле, че си честна. Ако те знаех за поетична, щях да се надявам, че си посъкратила истината.

 

ОДРИ

        Ама вие не ме ли искате честна?

 

ТОЧИЛКО

        Не, разбира се! Освен ако беше грозна. Защото хубост и честност заедно са като захар, подсладена с мед.

 

ЖАК (настрани)

        Този безумец никак не е луд!

 

ОДРИ

        Добре, аз не съм хубава и затова ще моля боговете да си бъда честна.

 

ТОЧИЛКО

        Но пък и да се дава честност на някаква грозна повлекана, е като да сипваш вкусна гозба в немита паница.

 

ОДРИ

        Аз не съм повлекана, макар, слава богу, да съм грозна!

 

ТОЧИЛКО

        Добре, да се задоволим сега с това, че си грозна. Повлекана ще станеш допълнително. Аз ще се оженя за тебе и за тази цел говорих вече със свещеника от близкото село, отец Оливер Кривовер, който ми обеща да дойде тук, в гората, и да ни свърже.

 

ЖАК (настрани)

        Много бих искал да присъствам на този обред!

 

ОДРИ

        Да ни даде бог щастие!

 

ТОЧИЛКО

        Амин! Някой друг с по-плашливо сърце би могъл да се стъписа пред такова начинание. Защото тук ни е черква гората, а свидетели — тези с рогата. Но какво от това? Смелост! Рогата са неизбежно зло. Право има такава дума: „Той не си знае цената.“ Малко ли са тези, дето не знаят какви ценни рога носят на главата си. Е, голяма работа! Най-после не са си ги те изработили я — жените са им ги донесли в зестра! Така де! Рога — какво толкоз! Да не би да никнат само на простолюдието? Как не! И най-благородният елен си ги носи, и то много по-големи, отколкото на някой шугав селски пръч. Значи ли това, че трябва да кажем: „Блазе на неженения!“ Не съм съгласен! Както добре укрепеният град е много по-горд от бедното село, така и темето на съпруга се издига къде-къде по-величествено от жалкото чело на неженения. И както крепостният зид е по-ценен от пълната беззащитност, тъй и едни яки рога, колкото и да ги обругават, са по-ценни от липсата на същите… Но ето го и отец Оливер!

 

Влиза отец Оливер Кривовер.

 

        Здравейте, отче Кривовере! Добре дошли! Ще ни претупате ли тук, под дървото, или ще трябва да идваме до параклиса?

 

ОТЕЦ ОЛИВЕР

        А къде е този, който ще ви даде булката?

 

ТОЧИЛКО

        Не искам друг да ми я дава!

 

ОТЕЦ ОЛИВЕР

        Трябва някой да ви я даде, инак бракът ви ще бъде незаконен.

 

ЖАК (излиза напред)

        Продължавайте! Аз ще му я дам.

 

ТОЧИЛКО

        Добър вечер, драги господин „Кой бяхте“! Заповядайте. Много се радвам да ви видя след последнатани среща. Тук нещо трябва, знаете, да свършимедна дреболия. Моля, моля, сложете си шапката!

 

ЖАК

        Значи ще се жениш, а, смешнико?

 

ТОЧИЛКО

        Ами волът си има ярем, конят — юзда, соколът — звънче[31], а мъжът — страсти! И както гълъбчетата се целуват, така и хората са прави също да им се прави същото.

 

ЖАК

        И ти с твоето образование искаш да се венчаеш тъй, под глога, като просяк? Иди в черква при свестен свещеник, който ще ви обясни какво е бракът! Този мошеник ще ви съчетае на бърза ръка, както се сковава дъсчен под, а после ще излезе, че едната дъска била сурова и, току-виж, хоп, изметнала се и кривнала встрани.

 

ТОЧИЛКО

        Не знам дали не е по-добре тъкмо такъв да ме венчае. Сигурно няма да го направи, както трябва, и ще имам повод някой ден да зарежа жена си.

 

ЖАК

        Я ела, ела с мене да те посъветвам!

 

ТОЧИЛКО

        Да вървим, мила Одри! Така, изглежда, не може: или ще бъдем в брак признат, или ще бъде пак разврат!… Много ви здраве, отче Оливере, песничката вече няма да се пее:

                „Ах, Оливере мой,

                ах, кавалере, стой

                да се полюбим двама!…“

        а ще бъде така:

                „Ах, Оливере, наш,

                ах, Кривовере, марш!

                За теб тук място няма!“

 

Излиза заедно с Жак и Одри.

 

ОТЕЦ ОЛИВЕР

        Няма значение! Подигравките на тези негодници не могат да ме отклонят от светото ми призвание!

 

Излиза.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда и Целия.

 

РОЗАЛИНДА

        Мълчи, моля ти се! Искам да плача!

 

ЦЕЛИЯ

        Добре, плачи! Но не забравяй, че сълзите не подобават на мъж.

 

РОЗАЛИНДА

        А нямам ли причина да плача?

 

ЦЕЛИЯ

        Най-добрата, която човек може да си пожелае. Затова, казвам ти, плачи!

 

РОЗАЛИНДА

        Дори косата му има цвета на предателството!

 

ЦЕЛИЯ

        Да, червена е почти като на Юда[32]. И целувките му са юдински.

 

РОЗАЛИНДА

        Не, цветът на косата му си е хубав!

 

ЦЕЛИЯ

        Дори чудесен. Няма друг цвят като кестенявия!

 

РОЗАЛИНДА

        А целувките му са невинни като осветен хляб!

 

ЦЕЛИЯ

        Трябва да е купил от Диана[33] чифт непорочни устни на вехто. Монахините от зимното братство не целуват тъй набожно. Просто самият лед на целомъдрието!

 

РОЗАЛИНДА

        Но защо ми обеща, че ще дойде тази сутрин, а още го няма!

 

ЦЕЛИЯ

        Вярно, в него няма капка честност!

 

РОЗАЛИНДА

        Мислиш ли?

 

ЦЕЛИЯ

        Не вярвам да е чак джебчия или конекрадец, но ми се струва, че в любовта му има толкоз искреност, колкото вино в обърната чаша или ядка в червив орех.

 

РОЗАЛИНДА

        Любовта му — неискрена?

 

ЦЕЛИЯ

        Може да е искрена, когато е хлътнал, но ми се струва, че случаят не е такъв.

 

РОЗАЛИНДА

        Как? Не го ли чу, като се кълнеше, че бил влюбен в мене!

 

ЦЕЛИЯ

        Има разлика между „бил“ и „е“. А пък клетвата на влюбения е като на кръчмаря. И двамата се кълнат, че сметките им са точни… Той живее в гората, към свитата на княза, твоя баща.

 

РОЗАЛИНДА

        Аз срещнах княза вчера и той надълго разговаря с мене. Попита ме от какъв род съм и аз му казах, че родът ми не е по-низш от неговия. Той се засмя и ме отпрати… Но защо говорим за бащи, когато съществува такъв мъж като Орландо!

 

ЦЕЛИЯ

        Наистина той е прекрасен мъж! Пише прекрасни стихове, говори прекрасни думи, дава прекрасни клетви и прекрасно ги нарушава. Чупи ги о сърцето на възлюбената си, и то все някак си накриво, като неопитен участник в турнир, който пришпорва коня си само в единия хълбок и скършва копието си като последен гъсок. Но все пак всичко си остава прекрасно, щом младостта е на седлото, а лудостта държи юздите… Но кой иде?

 

Влиза Корин.

 

КОРИН

        Простете, господарко, господарю —

        вий питахте за младия овчар,

        с когото тук ме сварихте в беседа;

        май бяхте го дочули да възнася

        надменната пастирка, по която

        изгаря от любов?

 

ЦЕЛИЯ

                        Е, и какво?

 

КОРИН

        Представя той сега една пиеска,

        в която най-естествено играят

        на истинската обич бледостта

        и руменият цвят на гордостта —

        елате с мене недалеч оттук

        и зрители ще бъдете безплатни!

 

РОЗАЛИНДА

        Какво ще кажеш? Да вървим, сестрице!

        Тоз, който от любов е мъчен сам,

        с любовни гледки храни своя плам,

        а в тоз театър, от света по-стар,

        и аз ще проявя актьорски дар.

 

Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

В друга част на гората.

Влизат Силвий и Фебе.

 

СИЛВИЙ

        Поне не ме презирай, сладка Фебе!

        Отблъсквай обичта ми, щом го искаш,

        но не тъй ядно, Фебе! И палачът,

        в чиято гръд сърцето е втвърдено

        от страшния му занаят, и той

        поисква от осъдения прошка,

        преди да вдигне брадвата; нима

        ти по-жестока си от този, който

        си вади хляба от кръвта на други?

 

Влизат Розалинда, Целия и — зад тях — Корин.

 

ФЕБЕ

        Палач за теб не искам аз да бъда.

        Отбягвам те, за да не те ранявам.

        В очите ми убийство се таило

        по твойте думи. Много, много мило

        и справедливо! Да твърдиш, че тези

        най-нежни органи на сетивата,

        затварящи пред всякоя прашинка

        вратите си плашливи, са злодеи,

        убийци, главорези! Е, добре —

        сега на теб гневът им ще се спре

        и ако могат, нека те убият!

        Е, хайде! Престори се, че припадаш!

        Но ти не мърдаш! Как не те е срам!

        От днес нататък да не съм те чула

        да лъжеш, че убивала съм с поглед!

        Но може би ранен си? Имаш белег?

        Нали кървим, щом боднем се с карфица

        или порежем се с тръстиков лист —

        защо от тези погледи, с които

        обстрелвам те, не виждам драскотина?

        Не, явно е, очите нямат сила

        да нараняват!

 

СИЛВИЙ

                        Скъпа моя Фебе,

        ако със тебе някога се случи

        — и може би туй „някога“ е близо —

        да те омае нечий сладък образ,

        тогава ще узнаеш ти самичка

        какви незрими рани ни нанасят

        любовните стрели!

 

ФЕБЕ

                        Но дотогава

        не ми досаждай! Ако туй се сбъдне,

        ще имаш право да ми се надсмиваш.

        Бъди без жал към мене, както аз

        без жал към теб ще бъда дотогаз!

 

РОЗАЛИНДА (излиза напред)

        А бихте ли ми казали защо?

        Коя сте вий и от какво тесто,

        та чувам аз езика ви, наместо

        тук мъки да лекува, да ликува,

        че ги е причинил? Или понеже

        самата не блестите с красота

        — а тя във вас наистина е толкоз,

        че и със свещ не можеш я намери! —

        затуй ли, казвам, нужно е към него

        да бъдете безжалостна и горда?

        Какво ме гледате? Не е ли тъй?

        Природата такива като вас

        калъпи ги със хиляди. Я виж я!

        Опитва се да оплете и мен!

        Не, драга, откажете се! С такива

        коси катранени, мастилни вежди,

        очи от въглен[34], тебеширни бузи

        не ще успеете да ме плените!

        И ти, овчарю луд, защо я гониш

        като мъглив южняк със рев и сълзи?

        Ти като мъж си сто пъти по-хубав,

        отколкото е тя като жена!

        Зарад глупаци като теб светът

        е пълен със дечица уродливи!

        Наместо огледалото й ти

        разглезил си я — в теб се тя оглежда

        по-хубава, отколкото е всъщност!…

        Но чуйте истината, мила моя:

        коленичете и благодарете

        на небесата, че такъв младеж

        ви е обикнал! Дайте си ухото

        приятелски да ви пошепна нещо:

        продавайте, дорде е още време!

        Мен слушайте, не всеки ще ви вземе!

        Не стига че сте грозна като врачка,

        ами отгоре и подигравачка!…

        Овчарю, хайде, взимай я и беж!

 

ФЕБЕ

        Ругайте ме цял век, о, мил младеж —

        аз предпочитам вашите угрози

        пред скучното умилкване на този!

 

РОЗАЛИНДА (към Фебе)

        Той е влюбен във вашата грозота.

 

Към Силвий.

 

        А тя е на път да се влюби в моята грубост. Щом е тъй, когато тя почне да ти се мръщи, аз ще я насоля с обиди… Защо ме гледате тъй?

 

ФЕБЕ

        Не знам, но вярвайте, не ви се сърдя!

 

РОЗАЛИНДА

        А, само не се влюбвайте във мен!

        Лъжлив съм аз като пиянска клетва.

        Пък и не ми харесвате. Във случай

        че искате да знаете, живея

        хей там, в оназ маслинова горичка.

        Сестрице, хайде с мен! А ти, овчарко,

        бъди по-скромна и добра с тогова —

        на този свят, повярвай, втори няма

        с така дълбока зрителна измама!

        Но да вървим към стадото!

 

Излиза, следвана от Целия и Корин.

 

ФЕБЕ

        Овчарю мъртъв, чак сега открих

        как верен бил безсмъртният ти стих:

        „Кога е имало любов гореща,

        която да не е от първа среща?“[35]

 

СИЛВИЙ

        О, сладка Фебе!…

 

ФЕБЕ

                        А?… Да… Казвай, Силвий!

 

СИЛВИЙ

        Смили се, Фебе!

 

ФЕБЕ

                        Тъжно ми е, Силвий,

        че толкова жестоко се измъчваш.

 

СИЛВИЙ

        О, щом ти носи мъка мойта мъка,

        любов ти дай ми и от двете мъки

        ще изцериш и себе си, и мен!

 

ФЕБЕ

        Приятелска любов не ти ли стига?

 

СИЛВИЙ

        Не, искам те!

 

ФЕБЕ

                        Е, туй е вече алчност!

        Послушай, Силвий, мразех те доскоро,

        а и сега, помни, не те обичам;

        но сладко ти говориш за любов

        и аз търпя присъствието твое,

        което досега ми бе досадно;

        ала не чакай ти награда друга

        освен това, че може би услуга

        ще ти поискам някога.

 

СИЛВИЙ

                                О, Фебе,

        тъй чиста е и свята любовта ми

        и тъй лишен съм аз от милостта ти,

        че ще приема за обилна жътва

        да сбирам баберките подир оня,

        комуто гроздовете ще се паднат.

        Тук-там откъсвай някоя усмивка

        и аз от тях ще преживея някак!

 

ФЕБЕ

        Познаваш ли младежа, със когото

        говорих преди малко?

 

СИЛВИЙ

                                Не добре,

        но срещал съм го. Пасбището тука

        той купил е от стария стопанин.

 

ФЕБЕ

        Недей мисли, че щом те питам, значи

        съм влюбена във него! Той е само

        един нахалник млад. Макар и с доста

        красив език. Но кой ти слуша думи!

        При все че са приятни те, когато

        приятен ти е, който ги говори.

        Красив е. Но и други знам такива.

        И горд. Но тази гордост му отива.

        Ще стане мъж от него. Най-доброто

        във него е лицето му: каквото

        да изречеше злият му език,

        заглаждаше го погледът му в миг.

        Не е висок. Но млад е — ще расте.

        В краката май… Не, стройни бяха те!

        А устните му бяха тъй червени,

        по-тъмни малко нещо от страните,

        с таз лека разлика, която има

        между карминената наша роза

        и пурпурната роза от Дамаск!

        Повярвай, Силвий, някои жени,

        видели го отблизо като мен,

        веднага биха пламнали по него;

        а той на мене ми е безразличен,

        тъй просто, ни омразен, ни обичен,

        макар че имам повече причини

        за първото. Защото ме обиди!

        Била съм чернокоса, черноока!

        Какво му дава право да ме хока!

        А аз, глупачка, му мълчах! Но нищо!

        Не ще оставя да му се размине!

        Ще дойде ден, ще си говорим пак!

        Кога обаче? Аз ще му напиша

        едно презрително писмо, а ти

        ще му го отнесеш, нали, мой Силвий?

 

СИЛВИЙ

        Да, моя Фебе!

 

ФЕБЕ

                        Ще го драсна в миг!

        Ще бъде остро, в два-три реда къси —

        аз имам го написано в ума си…

        и във сърцето… Тръгвай с мене, Силвий!

 

Излизат.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда, Целия и Жак.

 

ЖАК

        Бих искал да се запознаем по-отблизо, красиви момко.

 

РОЗАЛИНДА

        Защо тогава казват, че сте били затворен и меланхоличен?

 

ЖАК

        Защото съм такъв: предпочитам тъгата пред смеха.

 

РОЗАЛИНДА

        И с едното, и с другото не бива да се прекалява. Тези, които изпадат в която и да е от двете крайности, заслужават обществено порицание по-вече дори от пияниците.

 

ЖАК

        А според мен да бъдеш тъжен и да мълчиш е хубаво!

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава е хубаво да бъдеш и дървен стълб!

 

ЖАК

        Моята меланхолия не е нито завистливата меланхолия на учения, нито капризната — на музиканта, нито честолюбивата — на воина, нито притворната — на правника, нито глезената — на дамата, нито смесената от всичко това меланхолия на влюбения. Тя си е моя, лична, собствена меланхолия, съставена от много елементи, извлечена от много предмети; плод на наблюденията ми от безброй пътешествия, честият размисъл над които именно ме обгръща в тази ми чудновата тъга.

 

РОЗАЛИНДА

        Значи сте пътешественик! Тогава имате пълно право да бъдете тъжен: навярно, за да видите чуждите земи, сте продали своите; а да си видял много и да нямаш нищо, е, както се казва, „очи пълни — ръце празни“.

 

ЖАК

        Да, аз съм платил за своя опит.

 

Влиза Орландо.

 

РОЗАЛИНДА

        Който ви изпълва с тъга! Бих предпочел един беден шут, който да ме весели, пред един богат опит, който ще ме натъжава. И за който, при това, ще трябва да обиколя земята!

 

ОРЛАНДО

        Сърдечен поздрав, скъпа Розалинда!

 

ЖАК

        А, много ви здраве, ако ще говорите в стихове!

 

Излиза.

 

РОЗАЛИНДА

        Щастливо плаване, месьо пътешественико! Постарайте се да научите две-три чужди думи; и облечете нещо чуждестранно; освен това свикнете да черните всичко добро в отечеството си, да презирате родното си място и даже да роптаете срещу бога, че ви е създал с чертите, които имате — инак, да знаете, няма да ви повярвам, че сте стъпвали в гондола!…[36] Какво има, Орландо? Къде се губихте толкова време? И това ми било влюбен! Ако още веднъж ми изиграете такава шега, вече не ми се мяркайте пред очите!

 

ОРЛАНДО

        Но, прекрасна Розалинда, закъснял съм най-много час!

 

РОЗАЛИНДА

        Час закъснение на любовна среща! Когато някой наруши любовната си уговорка само с една частица от хилядната част от минутата, това значи, че Купидон[37] най-много го е потупал по рамото, но в никой случай не го е прострелял в сърцето!

 

ОРЛАНДО

        Прости ми, скъпа Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        Ако и в бъдеще сте тъй муден, не се появявайте пред погледа ми! По-добре да ме ухажва охлюв!

 

ОРЛАНДО

        Охлюв?

 

РОЗАЛИНДА

        Да, охлюв! Защото той, макар да закъснява също тъй на срещите си, поне мъкне цяла къща на гърба си — нещо повече от онова, което вие бихте могли да оставите на бъдещата си вдовица. Освен това той си носи сам и съдбата.

 

ОРЛАНДО

        Каква съдба?

 

РОЗАЛИНДА

        Рогата! Тези, за които такива като вас обичат да обвиняват жените си. А охлювът си е поначало съоръжен с тях, тъй че спасява съпругата си от скандала.

 

ОРЛАНДО

        Добра жена рога не слага, а моята Розалинда е добродетелна!

 

РОЗАЛИНДА

        Аз съм вашата Розалинда!

 

ЦЕЛИЯ

        Той те нарича така, защото това му прави удоволствие, но всъщност си има друга Розалинда, по-хубава от тебе.

 

РОЗАЛИНДА

        Хайде, ухажвайте ме, увъртайте се около мене — сега съм в празнично настроение и склонна на отстъпки. Какво бихте ми казали, ако бях вашата истинска-истинска Розалинда?

 

ОРЛАНДО

        Бих ви целунал, преди да кажа каквото и да е!

 

РОЗАЛИНДА

        А по-добре би било първо да говорите и само когато закъсате поради липса на тема, да прибегнете към някоя целувка. Ораторите, щом изтърват нишката си, кашлят; а влюбените, като не намират за какво да се хванат — не дай си боже! — викат целувката на помощ.

 

ОРЛАНДО

        А ако тя бъде отказана?

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава имат за какво да настояват и ето нова тема за разговор. Хващат се за нея и готово!

 

ОРЛАНДО

        А кой влюбен може да стои до любимата си и да не намери за какво да се хване?

 

РОЗАЛИНДА

        Вие например. Нали аз съм вашата любима?…

 

ОРЛАНДО

        Тук имате право. Но ако бяхте истинската, доста нещо бих си намерил.

 

РОЗАЛИНДА

        И бихте се намерили там, където ви е мястото, доколкото я познавам… А пък трябва да я познавам, щом съм Розалинда!

 

ОРЛАНДО

        Приемам, че сте, защото много ми се иска да разговарям за нея.

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава от нейно име ви заявявам, че не ви желая!

 

ОРЛАНДО

        А пък аз от свое име ви казвам, че тогава ще умра!

 

РОЗАЛИНДА

        Упълномощете друг да умре от ваше име! Този нещастен свят е на около шест хиляди години и през цялото това време нито един мъж не е умрял от любов. Троил[38] например дочакал гръцка сопа да му пукне черепа, макар да бил направил всичко възможно, за да умре от въздишки преди това; а той е образец за голяма любов. Леандър[39], дори и Херо да би станала монахиня, пак е щял да откара още доста весели години, ако една лятна нощ не се била случила прекалено гореща; горкият момък, решил да се изкъпе в Хелеспонта, схванал му се кракът и се удавил. А смахнатите летописци от онова време решили, че всичко било заради Херо от Сестос. Опашати лъжи! Мъжете са умирали от време на време и червеи са ги яли, но това не е ставало никога от много любов.

 

ОРЛАНДО

        Не бих искал истинската Розалинда да мисли така. Уверявам ви, че едно нейно смръщване на вежди може да ме убие!

 

РОЗАЛИНДА

        Кълна ви се в тази ръка, че тя не може да убие и муха! Но да продължим: аз сега съм Розалинда, но в по-благосклонно настроение: Орландо, поискайте ми каквото желаете и няма да ви го откажа!

 

ОРЛАНДО

        Тогава обичай ме, Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        На драго сърце! Ще ви обичам в петък и в събота и изтрий го с гъбата!

 

ОРЛАНДО

        Не, наистина! Ще ме вземеш ли?

 

РОЗАЛИНДА

        Разбира се! И още двайсетина като вас!

 

ОРЛАНДО

        Ей, какво говориш?

 

РОЗАЛИНДА

        Защо? Не сте ли добър за мъж?

 

ОРЛАНДО

        Мисля, че съм.

 

РОЗАЛИНДА

        Е, щом нещо е добро, защо да не си поискам повечко от него?… Ела, сестро, ти ще бъдеш свещеникът и ще ни венчаеш… Дайте ми ръката си, Орландо!… Какво има, сестро?

 

ОРЛАНДО

        Моля ви, отче, венчайте ни!

 

ЦЕЛИЯ

        Не помня думите.

 

РОЗАЛИНДА

        Първо ще попиташ: „Искаш ли, Орландо…“

 

ЦЕЛИЯ

        А, зная, зная! „Искаш ли, Орландо, да вземеш за жена Розалинда?“

 

ОРЛАНДО

        Искам!

 

РОЗАЛИНДА

        Да, но кога?

 

ОРЛАНДО

        Сега! Веднага, щом ни венчае!

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава трябва да кажете: „Вземам те за жена, Розалинда!“

 

ОРЛАНДО

        Вземам те за жена, Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        Би трябвало да ви поискам разрешително за встъпване в брак, но от мен да мине! Вземам те за мъж, Орландо!… Ах, невестата изпревари свещеника! Но няма как, на нас, жените, мисълта ни винаги лети напред.

 

ОРЛАНДО

        Всички мисли правят тъй — нали са крилати!

 

РОЗАЛИНДА

        А сега ми кажете колко време ще искате да я имате, след като сте я притежавали веднъж?

 

ОРЛАНДО

        Цяла вечност и един ден!

 

РОЗАЛИНДА

        Да бяхте казали само „един ден“ и оставили вечността на мира! Не, не, Орландо! Мъжете, когато ухажват, са като април, а след сватбата се превръщат в декември; но и девойките са май, когато са девойки, а станат ли съпруги, небето им се променя. Аз ще ви ревнувам по-силно, отколкото качулатият гълъб ревнува женската си; ще крещя като папагал пред дъжд, ще любопитствам като маймуна; ще лея сълзи като статуя от водоскок тъкмо когато сте във весело настроение, и ще се смея като хиена, когато ви се спи!

 

ОРЛАНДО

        Моята Розалинда няма да бъде такава!

 

РОЗАЛИНДА

        Кълна се в себе си, че тя ще бъде точно като мене.

 

ОРЛАНДО

        Но тя е толкова умна!

 

РОЗАЛИНДА

        Инак как ще измисли всичко това! Жените колкото са по-умни, толкова са по-опаки. Затвори един женски ум в стая, той ще изскочи през прозореца; залости прозореца, ще се провре през ключалката; запуши ключалката, ще излети с дима през комина!

 

ОРЛАНДО

        Може би за такива жени е думата: „Умен ум, по кой друм?“

 

РОЗАЛИНДА

        Да, но запазете си този укор за деня, в който умът на жена ви поеме по друма, който води към леглото на съседа!

 

ОРЛАНДО

        И как умът и ще съумее да се оправдае тогава?

 

РОЗАЛИНДА

        Бъдете спокоен, жената никога не губи ума и дума. Ще каже, че е тръгнала за там да дири вас. Такава умница няма да я намериш без отговор освен ако я завариш без език. Жена, която не знае да изкара мъжа си виновен за всички свои грехове, не бива да бъде оставяна да кърми детето си, защото ще го отгледа малоумно!

 

ОРЛАНДО

        Прощавай, Розалинда, но трябва да те напусна за два часа.

 

РОЗАЛИНДА

        О, любими мой! Не мога да преживея два часа без теб!

 

ОРЛАНДО

        Но трябва да присъствам при обяда на княза! В два часа ще бъда отново тук!

 

РОЗАЛИНДА

        Да, да, вървете си, вървете си! Знаех си, че ще излезете такъв! Приятелите ме предупреждаваха, пък и сама го предчувствах, но този ваш език-прелъстител ме подмами!… Нищо: още една изоставена душа!… Ела, смърт!… В два ли казахте?

 

ОРЛАНДО

        Да, мила Розалинда, разбери, няма как…

 

РОЗАЛИНДА

        Няма как, но да знаете: кълна се в истината и в честта си, и в светата правда, и във всички клетви, които са прилични и безопасни, че ако нарушите своето обещание с една йота или се явите със закъснение от една минута, ще бъдете най-недостойният за своята Розалинда от безбройните пълчища на любовните неверници! Затова пазете се от гнева ми и дръжте на думата си!

 

ОРЛАНДО

        Ще държа на нея тъй свято, както ако беше истинската Розалинда! Довиждане!

 

РОЗАЛИНДА

        Ще ви видим! Времето, този стар съдия, ще се произнесе по делото ви. Довиждане!

 

Орландо излиза.

 

ЦЕЛИЯ

        Ти направо очерни нашия пол с любовното си бъбрене! Заслужаваш да ти вдигнат до главата „плаща и гаща“, та светът да види, че си птица, която сама си цапа гнездото!

 

РОЗАЛИНДА

        О, сестрице, сестричке, мило ми сестриченце, да знаеш колко дълбоко съм потънала в любовта! Но такава дълбочина не може да се измери, дъното на чувствата ми е още недостигнато, като това на Португалския залив!

 

ЦЕЛИЯ

        Искаш да кажеш, че душата ти си няма дъно, тъй че колкото чувства да наливаш в нея, толкова изтичат навън?

 

РОЗАЛИНДА

        Не, нека съди за дълбочината на любовта ми онова незаконно синче на Венера[40], заченато от прищявката, износено от скуката и родено от лудостта; този малък негодник, който заблуждава нашите очи, защото сам е сляп като къртица! Казвам ти, Алиена, не мога да живея, без да го виждам! Отивам да си намеря едно сенчесто кътче, за да въздишам там, докато се върне.

 

ЦЕЛИЯ

        А пък аз през това време ще си дремна.

 

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влизат Жак и Благородници с дрехи на горски пазачи.

 

ЖАК

        Кой уби елена?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

        Аз, господине.

 

ЖАК

        Да го представим на княза като на римски победител! И дайте да му сложим еленовите рога на главата вместо триумфален венец! Ловци, нямате ли една песен за такъв случай?

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

        Имаме, господине.

 

ЖАК

        Запейте я тогава! Може и фалшиво, важното е да вдига достатъчно шум!

 

Музика.

        ПЕСЕН

                „С какво ще бъде награден

                тоз, който е убил елен?

                Със кожата му и рогата

                да си ги сложи на главата!

                        Рогата си носи ти горд,

                        че те са твоя герб на лорд;

                        баща ти ги имаше,

                        баща му ги климаше,

                        няма във тях

                        нищо за смях,

                        рогата, рогата това са

                        най-славната мъжка украса!“

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Розалинда и Целия.

 

РОЗАЛИНДА

        А сега какво ще ми кажеш? Два часът вече мина, а от Орландо ни кост, ни вест!

 

ЦЕЛИЯ

        Това ще ти кажа: че с преливащо от чувства сърце и помътен от страст мозък той си е взел лъка и стрелите и е отишъл да му откара един сън! Я виж кой иде!

 

Влиза Силвий.

 

СИЛВИЙ

        Красиви момко, нося ви писмо

        от скъпата ми Фебе. Аз не зная

        какво съдържа то, но предполагам

        по туй, как беше зла като оса

        във израз и движение, когато

        го пишеше, че сигурно е гневно;

        но моля ви, не хвърляйте вината

        върху невинния му приносител!

 

Розалинда чете писмото.

 

РОЗАЛИНДА

        Пред туй писмо самата търпеливост

        би кипнала!… Изтраеш ли на него,

        изтрайваш всичко. Тя ми заявява,

        че бил съм грозен, невежлив, надмен

        и че не би се влюбила във мен,

        дори и да се срещали мъжете

        по-рядко и от феникса[41]. Ей богу,

        защо така ми пише, не разбирам?

        Кой гони я? Не нейната любов

        е заекът, за който съм на лов!

        Ти май, овчарю, сам си го написал?

 

СИЛВИЙ

        Не, тя го писа! Казвам ви, не зная

        какво съдържа.

 

РОЗАЛИНДА

                        Не лъжи, глупако,

        от любовта доведен до безумство —

        това не е от нейната ръка!…

        Макар че тя в ръцете беше малко…

        нали й ги видях: със цвят на тухла,

        в слугински слинове; помислих първом,

        че носи похабени ръкавици,

        а то били самите те… Но май че

        се отклоних. Повтарям ти го, драги,

        че туй писмо не може да е нейно —

        то има мъжки дух и мъжки почерк!

 

СИЛВИЙ

        Не, нейно е!

 

РОЗАЛИНДА

                        Измисляш! То е толкоз

        нахално, невъзпитано и грубо,

        предизвикателно, като че турчин

        ругае християнин! Не, не вярвам,

        че е възможно нежен женски мозък

        да породи такъв огромен куп

        от етиопски грубости[42] със смисъл

        по-черен от вида им! Да чета ли?

 

СИЛВИЙ

        Ако желаете, макар да знам,

        че тя към мен, уви, не знай пощада!

 

РОЗАЛИНДА

        Но пък площада ще узнае в нея

        възпитаничка своя. Чуйте само

        как тази грубиянка ме нарежда:

 

Чете

 

                „Може би небесен бог

                скрит е зад лика ти строг…“

                Може ли жена да ругае така?

 

СИЛВИЙ

        Че тук няма никакво ругаене!

 

РОЗАЛИНДА (чете)

                „…та така плени ме ти

                със навъсени черти?“

        И това не е ругаене, нали?

                „Чар на мъж обикновен

                не е действал върху мен…“

        Значи, аз съм звяр някакъв!

                „…а щом ти със гняв суров

                тъй раздуха в мен любов,

                как ли би ме изгорил,

                ако беше с мене мил?

                Как ли завладял ме би,

                ако действаше с молби,

                щом във твой съм плен сега,

                след като ме тъй руга?

                Приносящият не знай

                този мой и ад, и рай,

                тъй че отговора ти

                хубаво запечати:

                ако носи нежно «да»,

                ще ме имаш навсегда;

                ако «не» отсъдиш твърд,

                Фебе я очаква смърт!“

 

СИЛВИЙ

        И вие наричате това ругаене?

 

ЦЕЛИЯ

        О, бедни овчарю!

 

РОЗАЛИНДА

        И ти го съжаляваш? Не, той не заслужава състрадание!… Защо ти трябва да обичаш такава жена! Превърнала те е в музикален инструмент, за да свири на тебе фалшиви мелодии! Това не се търпи! Добре, върви си при нея — виждам, че съвсем ти е стъпила на шията! Върви, кажи й, че ако ме обича, аз й заповядвам да обича тебе; ако откаже, да знае, че няма никога да я взема, освен ако ти ме помолиш за това. Хайде, ако си истински влюбен, бягай оттук и ни дума, че някой иде!

 

Силвий излиза.

Влиза Оливер.

 

ОЛИВЕР

        Здравейте, млади хора! Може би

        вий знаете да има нейде близо

        колиба на овчари, обградена

        с маслинови дръвчета?

 

ЦЕЛИЯ

                                Ей я там,

        в съседната котловинка; вземете

        отдясно на редицата върби

        край бъблещия ручей и веднага

        ще я намерите! Но тя сега е

        заключена. Във нея няма никой.

 

ОЛИВЕР

        Ако очите могат да се водят,

        от туй, което чули са ушите,

        по всяка вероятност вий сте тези,

        които диря. Облекло, години

        съвпадат с описанието. Тъй е!

        „Младежът — рус и с малко женствен вид,

        подобен на по-възрастна сестра;

        девойката — по-дребна и по-смугла

        от брата си…“ Не е ли ваш, простете,

        домът, за който току-що ви питах?

 

ЦЕЛИЯ

        Щом питате, не ще е самохвалство,

        ако ви кажем, че е наш.

 

ОЛИВЕР

                                Орландо

        ви поздравява и изпраща тази

        окървавена кърпа на младежа,

        когото бил наричал Розалинда.

        Това сте вий навярно?

 

РОЗАЛИНДА

                                Ах, какво ли

        ще значи туй?

 

ОЛИВЕР

                        Ще значи срам за мен,

        когато ви разкажа точно кой съм

        и где, защо и как таз кърпа беше

        пропита с кръв.

 

ЦЕЛИЯ

                        Разказвайте все пак!

 

ОЛИВЕР

        На тръгване Орландо обеща ви,

        нали така, след час да се завърне?

        Добре, но през гората, като гризел

        горчивите и сладки плодове

        на нежното си чувство, изведнъж

        пред него се разкрила страшна гледка:

        под мощен дъб със клони в мъх покрити

        и връх оплешивял от старостта

        един нещастник дрипав и брадясал

        спял сън дълбок, а около врата му,

        блестейки с люспи златни и смарагдни,

        змия ужасна се била увила

        и люшкала триъгълна главичка

        към устните на спящия. Когато

        усетила Орландо, тя веднага

        безшумно пъстри гривни размотала

        и плъзнала се в гъвки криволици

        към храсталака; ала скрита в него,

        лъвица гладна, с бозки пресушени,

        снижила мощна челюст до земята,

        очаквала заспалия да мръдне,

        защото тези царствени животни

        не се нахвърлят върху туй, което

        изглежда мъртво. Щом видял това,

        Орландо меч извадил и… познал

        в човека най-големия си брат!

 

ЦЕЛИЯ

        О, той за него казваше, че бил

        чудовище направо!

 

ОЛИВЕР

                                И със право!

        Аз знам това от всички най-добре.

 

РОЗАЛИНДА

        А после? Разкажете за Орландо!

        Какво направил? Там ли го оставил,

        храна на изгладнялата лъвица?

 

ОЛИВЕР

        Той два пъти понечил да го стори,

        но над мъстта надвила добрината,

        връх взела над гнева кръвта на брата

        и той срещу лъвицата се хвърлил

        и я убил. Шумът им ме събуди.

 

ЦЕЛИЯ

        Как? Вий сте брат му?

 

РОЗАЛИНДА

                        Той спасил е вас?

 

ЦЕЛИЯ

        Не бяхте ли вий този, който подло

        замисля непрекъснато смъртта му?

 

ОЛИВЕР

        Да, бях, ала не съм. Аз друг съм вече.

        И казвайки какъв съм бил преди,

        не се червя и даже чувствам радост,

        защото знам сега какъв съм станал!

 

РОЗАЛИНДА

        А тази кърпа в кръв?

 

ОЛИВЕР

                                До нея също

        Ще стигнем скоро. Щом във сладки сълзи

        взаимно от началото до края

        обляхме своите повести и брат ми

        узна от мен как бях се озовал

        във този пущинак, при своя княз

        заведе ме и той гостоприемно

        ме повери на неговите грижи.

        Орландо в пещерата си ме взе

        и там съблече се и аз тогава

        разбрах, че звярът е раздрал със нокти

        ръката му, и то така дълбоко,

        че цялото туй време тя кървяла

        и, бледен, брат ми свлече се пред мене,

        шептейки: „Розалинда!“ И тогава

        аз подкрепих го, раната превързах

        и не след много, щом се посъвзе,

        той прати ме, макар и непознат,

        да дойда тук и да ви обясня

        защо е закъснял, а тази кърпа,

        обагрена от неговата кръв,

        да дам на младия овчар, когото

        на смях наричал „своя Розалинда“.

 

Розалинда припада.

 

ЦЕЛИЯ

        Какво ти стана? Ганимеде! Боже!

 

ОЛИВЕР

        Мнозина губят свяст, щом видят кръв.

 

ЦЕЛИЯ

        Не, туй е друго! Братов… Ганимеде!

 

ОЛИВЕР

        Свести се.

 

РОЗАЛИНДА

                        Отведете ме във къщи!

 

ЦЕЛИЯ

        Веднага, братко!… Много ви се моля,

        хванете го под мишницата! Тъй!

 

ОЛИВЕР

        По-смело, момко! И това ми било мъж! Не, нямате вие мъжко сърце!

 

РОЗАЛИНДА

        Нямам, признавам си. Но пък вие признайте, че ви изиграх отлично! Моля ви, разкажете на брат си как майсторски се престорих на ужасно изплашената Розалинда! Хей-хо!

 

ОЛИВЕР

        Това не беше преструвка. Цветът на лицето ви свидетелства за неподправено вълнение.

 

РОЗАЛИНДА

        Преструвка беше, уверявам ви!

 

ОЛИВЕР

        Добре, тогава смелост! Преструвайте се, че сте мъж!

 

РОЗАЛИНДА

        Че аз точно това правя, но, честна дума, всичко в мене е създадено, за да бъда жена!

 

ЦЕЛИЯ

        Хайде! Ти ставаш все по-блед. Да тръгваме към къщи! Драги господине, елате с нас!

 

ОЛИВЕР

        Ще дойда — брат ми каза да узная

        дали сте му простили, Розалинда.

 

РОЗАЛИНДА

        Това ще ви кажа после. Засега ви моля само да похвалите пред него актьорската ми дарба. Тръгваме ли?

 

Излизат.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

В гората.

Влизат Точилко и Одри.

 

ТОЧИЛКО

        И това ще стане, Одри! Да бъдем бодри, Одри!

 

ОДРИ

        Свещеникът си беше много добър, каквото ще да казва оня възрастен господин.

 

ТОЧИЛКО

        Това беше един съмнителен Оливер, Одри! Един отвратителен Кривовер, ти казвам! Но тук из гората се върти някакъв младеж, който предявява претенции за тебе!

 

ОДРИ

        Знам за кого говорите, но той ще има да взима. Ей го и него!

 

Влиза Уилям.

 

ТОЧИЛКО

        Простакът е за мен като насъщен хляб! Ние, шегобийците, признавам си, много сме виновни, но не можем, без да се подиграваме на някоя жертва. Просто не ни сдържа!

 

УИЛЯМ

        Добър вечер, Одри!

 

ОДРИ

        Дал ти бог добро, Уилям!

 

УИЛЯМ

        Добър вечер и на вас, господине!

 

ТОЧИЛКО

        Добър вечер, драги. Сложи си, сложи си шапката! Ама моля ти се, сложи си я! На колко си години?

 

УИЛЯМ

        На двайсет и пет, господине.

 

ТОЧИЛКО

        Отлична възраст! И се казваш значи Уилям?

 

УИЛЯМ

        Уилям, господине.

 

ТОЧИЛКО

        Красиво име! Тук, в гората ли си роден?

 

УИЛЯМ

        Да, господине, по божа воля!

 

ТОЧИЛКО

        „По божа воля“ — хубав отговор! А богат ли си?

 

УИЛЯМ

        Ами че горе-долу, господине.

 

ТОЧИЛКО

        „Горе-долу“ — отлично казано, просто чудесно! Или по-точно горе-долу чудесно! А дали си умен, а?

 

УИЛЯМ

        Да, господине. Умът ми сече.

 

ТОЧИЛКО

        Е, това вече е много умно казано! Спомня ми поговорката: „Глупака сам умник си вика, за глупав знае се умника.“ А чувал ли си за оня езически философ[43], който като си зобал грозде, винаги си отварял устата, за да покаже с това, че гроздето е създадено, за да бъде ядено, а устата, за да се отваря? Обичаш ли тази мома, а?

 

УИЛЯМ

        Да, господине.

 

ТОЧИЛКО

        Дай си ръката! Ами много ли си учил?

 

УИЛЯМ

        Не, господине.

 

ТОЧИЛКО

        Научи тогава това от мене: да имаш, значи да имаш, защото познат образ от риториката е, че когато преливаме течност от един съд в друг, пълнейки последния, опразваме първия. Освен това всички автори са единодушни по въпроса, че „ipse“ и „същият“ е все едно; от което следва, че ти не си „ipse“, тъй като аз съм „същият“.

 

УИЛЯМ

        Кой „същият“, господине?

 

ТОЧИЛКО

        Този същият, господине, който ще се ожени за тази същата. Затова ти, глупако, бъди тъй добър да се оттеглиш (или на народен език: да се изметеш) от непосредствената близост (или с обикновени думи: от компанията) на тази особа от женски пол (или по простому: женска). Което, казано наведнъж, би звучало така: бъди тъй добър да се оттеглиш от непосредствената близост на тази особа от женски пол или в противен случай, простако, ще загинеш, сиреч, за да ти стане по-ясно, ще пукнеш, което ще рече, че аз ще те очистя, пречукам и претрепя, ще превърна живота ти в смърт, а свободата ти в робство, ще ти сипя отрова, ще те пребия с тояга, ще те наръгам с нож и ако всичко това не ти стигне, ще употребя срещу тебе някое от законните средства на политическата борба! Изобщо ще те умъртвя по сто и петдесет различни начина — затова трепери и да те няма тук!

 

ОДРИ

        Драги Уилям, послушай го!

 

УИЛЯМ

        Господ радост да ви дава, господине!

 

Излиза.

Влиза Корин.

 

КОРИН

        Господарят и господарката ви дирят! Идвайте, бърже, бърже!

 

ТОЧИЛКО

        Припкай, Одри! Припкай, Одри!… Ида, ей ме!

 

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В гората.

Влизат Орландо и Оливер.

 

ОРЛАНДО

        Как е възможно, едва видял я, да я харесаш; едва запознал се, да я обикнеш; едва обикнал, да й се признаеш; едва признал се, да я спечелиш? И смяташ ли да продължаваш в същия дух, докато я вземеш за жена?

 

ОЛИВЕР

        Нека не те смущават шеметната бързина на всичко това, нейната бедност, беглото ни познанство, моето внезапно признание и нейното също тъй внезапно съгласие! Вместо туй повярвай на мене, че обичам Алиена, и повярвай на нея, че обича Оливер; съгласи се с двама ни, че трябва да си принадлежим — това ще бъде и за твое добро, защото съм решил да прехвърля на тебе семейния ни дом с цялото имущество на татко ни Роланд, а сам да остана да живея тук като овчар до края на дните си.

 

ОРЛАНДО

        Имаш съгласието ми. И нека отпразнуваме сватбата ви още утре! Аз ще поканя княза и цялата му дружина. Върви и подготви своята Алиена, защото, ето, иде „моята Розалинда“!

 

Влиза Розалинда.

 

РОЗАЛИНДА

        Да ви пази бог, зетко!

 

ОЛИВЕР

        И вас, игрива сестрице!

 

Излиза.

 

РОЗАЛИНДА

        О, мили ми Орландо, не мога да ви гледам с превързано сърце!

 

ОРЛАНДО

        Превързана ми е само ръката.

 

РОЗАЛИНДА

        А пък аз разбрах, че сърцето ви било ранено от зъби на лъвица.

 

ОРЛАНДО

        Ранено е, но от очи на девица.

 

РОЗАЛИНДА

        А разказа ли ви брат ви как го излъгах, че припадам, когато видях кърпата ви?

 

ОРЛАНДО

        Разказа ми. За това и за още по-големи чудеса.

 

РОЗАЛИНДА

        Разбирам за какво намеквате. Наистина тази история между двамата напомня по светкавичност сблъсъка между два козела или надутото „дойдох, видях, победих“[44] на Цезар! Брат ви и сестра ми едва се срещнаха и се загледаха; едва се загледаха и се влюбиха; едва се влюбиха и взеха да въздишат; едва завъздишаха и подириха причината за въздишките си; едва намериха причината им, и потърсиха лек срещу нея — и от тези стъпала бързо-бързо си изградиха една двойна стълба към женитбата. Честна дума, те или ще се изкатерят невъздържано до върха й, или няма да се въздържат още в подножието и. Пламнали от любов, те тъй се стремят един към друг, че и с тояга не можеш ги раздели!

 

ОРЛАНДО

        Те ще се венчаят утре и аз сам ще поканя княза на сватбата им. Но, ах, колко горчиво е да гледаш щастието през чужди очи! Сърцето ми утре ще бъде толкоз по-пълно със скръб, колкото по-ясно ще чувствам как осъщественото желание пълни сърцето на брат ми с щастие!

 

РОЗАЛИНДА

        Значи утре няма да замествам вашата Розалинда?

 

ОРЛАНДО

        Не мога вече да живея само с въображение!

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава няма да ви измъчвам повече с излишни приказки. Знайте — и сега говоря съвсем сериозно, че ви смятам за човек благороден и съобразителен; и ви го казвам не защото искам по моето високо мнение за вас да си съставите високо мнение за моето знание на света. Вашето уважение ми трябва само за да повярвате в това, което ще ви кажа, и то за ваша полза, а не за моя слава. Вярвайте, прочее, че аз мога да върша чудеса. Още от тригодишна възраст чиракувах при вълшебник, майстор на велико изкуство, без каквато и да била връзка с нечисти сили. Ако Розалинда е наистина тъй близка до сърцето ви, както показва вашето поведение, то когато брат ви се ожени за Алиена, и вие ще получите ръката на своята любима. Зная къде я е тласнала напоследък съдбата и мога, ако нямате нищо против, да направя — и то без опасност за нея — тя да се появи утре пред вас в плът и кръв.

 

ОРЛАНДО

        Сериозно ли говориш?

 

РОЗАЛИНДА

        Кълна се в живота си, който ми е доста мил, нищо че съм вълшебник! Облечете най-скъпите си дрехи и поканете приятелите си, защото от вас зависи да се венчаете още утре, ако искате, и то за Розалинда, ако желаете.

 

Влизат Силвий и Фебе.

 

        А, ето една влюбена в мен и един влюбен в нея!

 

ФЕБЕ

        Младежо, вий обидихте ме грубо

        с разгласата на моето писмо!

 

РОЗАЛИНДА

        Е, та какво? Нарочно аз държа се

        към вас обидно и високомерно.

        Тоз момък верен ви боготвори —

        любете него, той го е заслужил!

 

ФЕБЕ

        Овчарю, обясни му ти тогава

        какво е туй любов!

 

СИЛВИЙ

                        Любов, това е

        да плачеш и въздишаш непрестанно,

        тъй както аз по Фебе!

 

ФЕБЕ

        А аз по Ганимед!

 

ОРЛАНДО

        А аз по Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        А аз по никоя жена!

 

СИЛВИЙ

                                Любов, това е

        молитви всекичасни да отправяш,

        тъй както аз към Фебе!

 

ФЕБЕ

        А аз към Ганимед!

 

ОРЛАНДО

        А аз към Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        А аз към никоя жена!

 

СИЛВИЙ

                                Любов, това е

        да се прекланяш, да благоговееш,

        да пламенееш, стенеш и копнееш,

        да чакаш дни и нощи търпеливо,

        нетърпеливо, в трепет и молба,

        да се разтапяш от страстта да служиш,

        тъй както аз пред Фебе!

 

ФЕБЕ

        А аз пред Ганимед!

 

ОРЛАНДО

        А аз пред Розалинда!

 

РОЗАЛИНДА

        А аз пред никоя жена!

 

ФЕБЕ

                                Тогава

        защо ме укоряваш, че те любя?

 

СИЛВИЙ

        Защо ме укоряваш, че те любя?

 

ОРЛАНДО

        Защо ме укоряваш, че те любя?

 

РОЗАЛИНДА

        Кому във същност ти отправяш свойто

        „Защо ме укоряваш, че те любя?“

 

ОРЛАНДО

        Към таз, която е от нас далеч

        и, ах, не чува мойта страстна реч!

 

РОЗАЛИНДА

        Престанете с тази песен! Тя ми напомня виене на ирландски вълци по месечината!

 

Към Силвий.

 

        Ще ти помогна, стига да успея.

 

Към Фебе.

 

        Бих ви обикнал, стига да можех… Слушайте вълшебника!… Утре обща среща тук!

 

Към Фебе.

 

        Ще се венчая за теб, ако взема жена; а ще се венчая утре.

 

Към Орландо.

 

        Ще те задоволя, ако мога да задоволя мъж; а утре ще се венчаеш.

 

Към Силвий.

 

        Ще те зарадвам, ако което ти харесва, те зарадва; а утре ще се венчаеш. Значи бъдете всички на срещата!

 

Към Орландо.

 

        Ти, ако е вярно, че обичаш Розалинда!

 

Към Силвий.

 

        Ти, ако е вярно, че обичаш Фебе!… И аз, ако е вярно, че не обичам никоя жена! И тъй, прощавайте! Всеки е получил призовката си!

 

СИЛВИЙ

        Ще се явя непременно!

 

ФЕБЕ

        И аз!

 

ОРЛАНДО

        И аз!

 

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Точилко и Одри.

 

ТОЧИЛКО

        Утре е нашият ден, Одри! Утре се женим!

 

ОДРИ

        Аз го желая от все сърце и мисля, че не е лошо желание, когато една жена желае да стане жена на мъж като всички жени. Я, двама пажове на княза!

 

Влизат двама Пажове.

 

ПЪРВИ ПАЖ

        Добра среща, благородни господине!

 

ТОЧИЛКО

        Среща, каквато рядко се среща! Седнете, седнете и изпейте ни нещичко!

 

ВТОРИ ПАЖ

        На вашите услуги! Поседнете и вий между нас!

 

ПЪРВИ ПАЖ

        Да почнем направо, без много кашляния, плювания и извинения, че гласът ни е паднал — неизбежен пролог на всяко лошо изпълнение!

 

ВТОРИ ПАЖ

        Да почнем! И дружно, на един глас, като двама цигани на една кранта!

                ПЕСЕН

 

                „Вървели момък и мома,

                хопа-хей,

                сами, далече от дома.

 

                Припев:

 

                        Напролет, напролет

                        сред цвят и птичи полет

                        и мирис нов,

                        през май, през месец май,

                        през този месец най-

                        чудесен за любов!

                Вървели те и изведнъж,

                хопа-хей,

                се скрили сред вълни от ръж.

 

                Припев:

 

                        Напролет, напролет,

                        сред цвят и птичи полет… и т.н.

                И пели те под бистър свод,

                хопа-хей,

                че сякаш миг е тоз живот.

 

                Припев:

 

                        Напролет, напролет,

                        сред цвят и птичи полет… и т.н.

                Човече, време не губи,

                хопа-хей,

                додето младост е, люби!

 

                Припев:

 

                        Напролет, напролет,

                        сред цвят и птичи полет“… и т.н.

ТОЧИЛКО

        Наистина, млади господа, текстът не беше от най-смислените, но затова пък мелодията я изпяхте съвсем невярно.

 

ПЪРВИ ПАЖ

        Защо, господине — ние внимавахме в такта и спазвахме времето!

 

ТОЧИЛКО

        Спазвахте го, ама не можахте да го опазите. Защото, да слуша човек песен като вашата, е загубено време. Но да ви дава Господ глас!… Хайде, Одри!

 

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Князът изгнаник, Амиен, Жак, Орландо, Оливер и Целия.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        А вярваш ли, Орландо, че младежът

        ще стори туй, което обещал е?

 

ОРЛАНДО

        И да, и не — като онез, които

        хем страх ги е напълно да повярват,

        хем вярват, че напразно ги е страх.

 

Влизат Розалинда, Силвий и Фебе.

 

РОЗАЛИНДА

        Да уточним спогодбата: ако

        яви се дъщеря ви, за жена

        ще я дадете вие на Орландо.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Дори със сто царства, да бих ги имал!

 

РОЗАЛИНДА

        А вие ще се ожените за нея!

 

ОРЛАНДО

        Дори да бих бил цар на сто царства!

 

РОЗАЛИНДА

        А вий, ако ви искам, ще сте моя!…

 

ФЕБЕ

        Дори и да издъхна ден след туй!

 

РОЗАЛИНДА

        …и ако се откажете от мене,

        ще вземете пък него!

 

ФЕБЕ

                                Да.

 

РОЗАЛИНДА

                                Вий, Силвий,

        тогава ще й станете съпруг!

 

СИЛВИЙ

        Дори смъртта и тя да са едно!

 

РОЗАЛИНДА

        Срещу това пък аз се задължавам

        да угодя на всички ви. Но всеки

        на думата си да държи: вий, княже,

        на него да дадете Розалинда;

        а вий да я приемете, Орландо;

        вий, Фебе, да ми станете съпруга

        и ако не, да вземете овчаря;

        вий, Силвий, ако мен отблъсне тя,

        да встъпите веднага в брак със нея.

        Сега за миг ще се усамотя,

        неверието общо да разсея.

 

Излиза заедно с Целия.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Тоз млад овчар все повече ми спомня

        за някои черти на дъщеря ми!

 

ОРЛАНДО

        Аз също, княже, щом видях го пръв път,

        го взех за неин брат, но се оказа,

        че той е тук роден и тук въведен

        в основите на бялата магия

        от вуйчо си, велик вълшебник, който

        живеел скрит в сърцето на гората.

 

Влизат Точилко и Одри.

 

ЖАК

        Ясно, готви се нов потоп и тези двойки тук са се отправили към ковчега на дядо Ной. Ето и двама представители на онези зверове, които на всички езици се наричат „глупци“.

 

ТОЧИЛКО

        Приветствия и поздравления на тук присъстващите!

 

ЖАК

        Благородни княже, приемете го благосклонно! Това е пъстроумният приятел, когото често срещах из гората. Той се кълне, че е бил някога придворен.

 

ТОЧИЛКО

        Ако някой се съмнява в това, нека опита да наточи ума си о моя камък! Аз съм танцувал менует, ухажвал съм дами, правил съм услуги на неприятели и подлости на приятели, разорил съм трима шивачи и съм имал три дуела, един от които за малко не стигна до хладно оръжие.

 

ЖАК

        И как се уреди той?

 

ТОЧИЛКО

        Срещнахме се и решихме, че причината за свадата ни не е от седма степен.

 

ЖАК

        От седма степен?… Как го намирате, княже? Чудесен, нали?

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Не е лош.

 

ТОЧИЛКО

        Господ здраве да ви дава, господарю! Дано и за вас така да кажат! Моя милост, господарю, също иска да се вреди сред всички тези селяни, желаещи да се чифтосат и да дадат клетви, че няма да шават, които после ще нарушават, понеже, каквото казваме в черква, кръвта ни го зачерква… Една бедна девица, господарю, едно грозно същество, но мое си! Просто една прищявка на мозъка ми, господарю, да взема онова, което никой не ще. Добродетелта, господарю, живее като скъперничка — в бедна колиба, и като бисера — в грозна мида!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Честна дума, находчив и съвсем не глупав!

 

ТОЧИЛКО

        Шегички и иглички, господарю! Сладки-горчиви, непридирчиви!

 

ЖАК

        Я кажи, кажи за седмата степен! Как свадата ви стигна почти до нея?

 

ТОЧИЛКО

        По стълбата на опроверженията, господине… Одри, дръж се прилично!… Ето как стана: аз просто не харесах начина, по който един от придворните си беше подстригал брадата. Той прати да ми кажат, че ако според мене брадата му е лошо подстригана, то според него аз се мамя. Това се нарича „учтиво възражение“. Но то е само началото. Ако аз отново кажа, че брадата му е лошо подстригана, и той този път ми отвърне, че подстригва брадата си по свой вкус, това ще бъде вече „сдържана насмешка“. Ако аз упорствам, че тя е лошо подстригана, и той отговори, че моето мнение по въпроса е за него без значение, това се нарича „твърд отпор“. Ако аз пак заявя: „лошо подстригана“, а той този път каже, че това е неистина, минаваме вече към „предизвикателно опровержение“. Сега ако кажа: „лошо подстригана“, той трябва да ми каже, че лъжа, и това ще е вече „войнствена обида“. И оттук нататък остават само „оскърблението по косвен път“ и „оскърблението по пряк път“.

 

ЖАК

        И колко пъти каза ти, че брадата му е лошо подстригана?

 

ТОЧИЛКО

        Аз не посмях да мина отвъд „оскърблението по косвен път“, а той спря преди „оскърблението по пряк път“. След което ние премерихме шпагите си и се разделихме.

 

ЖАК

        А можеш ли да повториш подред тези степени?

 

ТОЧИЛКО

        Нима се съмнявате, господине! Ние, благородниците, се ругаем по специална книга[45] подобна на книгата за добрите обноски, само че обратна. Ето ви степените: първа — „учтиво възражение“; втора — „сдържана насмешка“; трета — „твърд отпор“; четвърта — „предизвикателно опровержение“; пета — „войнствена обида“; шеста — „оскърбление по косвен път“, и седма — „оскърбление по пряк път“. Но човек може да се измъкне от всички с изключение на „оскърблението по пряк път“, макар че и то се избикаля с едно „ако“. Помня веднъж как седем посредници не успяха да загладят една свада, но когато противниците се срещнаха, единият прибягна до споменатото „ако“, като заяви, че изразът му бил във формата „ако вие ми бяхте казали еди-какво си, аз бих ви отговорил еди-какси“. След това двамата си стиснаха ръцете и се побратимиха. „Ако“-то е велик помирител, казвам ви. Ако го нямаше това „ако“!…

 

ЖАК

        Не е ли рядък, господарю? Фантастичен е във всичко, макар да е шут!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Шутовството му е само маскировка, с която си помага, за да пуска стрелите на остроумието си.

 

Влизат Хименей[46], Розалинда в женски дрехи и Целия.

Нежна музика.

 

ХИМЕНЕЙ

        Щом тук потръгне, ето,

        погледайте, небето

        от щастие се смей!

        Затуй то, княже, прати

        тук долу дъщеря ти

        по мене, Хименей —

        на тоз младеж да я дадеш,

        за двойния им чист копнеж!

 

РОЗАЛИНДА

        Вземете ме, мой татко, аз съм ваша!

        Вземи ме, мой любими, аз съм твоя!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Ако не спя, това е дъщеря ми!

 

ОРЛАНДО

        Ако не спя, това е любовта ми!

 

ФЕБЕ

        Ако не спя, уви, ще трябва аз

        да кажа: „Мили мой, на добър час!“

 

РОЗАЛИНДА

        Аз другиго не ща

        да имам за баща,

        не искам друг съпруг

        освен тоз момък тук,

        и да не бях жена,

        бих взела таз една.

 

ХИМЕНЕЙ

        Мълчете! Край на тая

        объркана замая!

        Да секнат шум и вик!

        На брака бог защо съм,

        ако не мога осем

        ръце да свържа в миг!

        Ти и ти, едно бъдете!

        Ти и ти, не се делете!

        Ти за този тук се дръж,

        щом не щеш мома за мъж!

        Ти бъди в съюз със таз

        като зимен ден със мраз!

        А сега сред брачни химни

        с обяснения взаимни

        нека всеки да узнай

        случилото се докрай!

                        ПЕСЕН

 

                „Сватбен хор, запей, запей

                химните на Хименей!

                О, съюз, велик и свят

                на трапеза и легло,

                населявай всеки град

                със безчетно потекло!

                Сватбен факел, пламеней

                с пламъка на Хименей!“

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Елате, племеннице, тук сред нас —

        за второ чедо ще ви имам аз!

 

ФЕБЕ

        Държа на свойта дума. Мой бъди!

        Ти нрава ми със вярност победи!

 

Влиза Жак дьо Боа.

 

ЖАК ДЬО БОА

        Изслушайте ме! Само две-три думи!

        Аз, втори син на граф Роланд дьо Боа,

        пристигам е вести в славния ви кръг:

        княз Фредерик, узнал, че всеки ден

        се стичат благородници насам,

        събра войска и лично я поведе

        към таз гора със цел да хване брат си

        и на палача да го предаде;

        но, наближил ви, срещна стар отшелник

        и след беседа с него се отказа

        от злия си кроеж и от света,

        като реши короната да върне

        на своя брат, а пък на тези с него —

        иззетите земи. Ако ви лъжа,

        животът ми е ваш!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

                        Добре дошъл,

        любезни момко! Щедро ти даряваш

        за сватбите им двамата си братя:

        големия — с имота му отнет,

        а малкия — със княжество обширно!

        Но нека доведем онуй, което

        тъй хубаво започна и протече,

        до сладкия му свършек! После вие

        приятели-щастливци, със които

        делихме често тежки дни и нощи,

        сега ще разделите с княза свой

        дочаканото щастие, съгласно

        предишните си степени. Но първо,

        забравили за утрешно охолство,

        в тоз лес-дворец, на таз трева-килим

        по простому да се повеселим!

        Хей, младоженците! Момци, моми,

        хванете се на двойки за ръцете!

        Изпълнени с веселие сами,

        с веселие и танца изпълнете!

 

ЖАК

        Прощавайте, разбрах, че Фредерик

        е предпочел живота на пустинник

        пред пустия живот сред шум и блясък?

 

ЖАК ДЬО БОА

        Да, точно тъй е.

 

ЖАК

                        Аз ще го подиря.

        От тез новопокаяни нерядко

        човек почерпва знание и мъдрост.

 

Към Княза изгнаник.

 

        Оставям вас на трона ви предишен,

        с търпение отново извоюван.

 

Към Орландо.

 

        А вас — на любовта, добита с вярност.

 

Към Оливер.

 

        А вас — на селски дом и знатни връзки.

 

Към Силвий.

 

        А теб — на брака, с преданост заслужен.

 

Към Точилко.

 

        А теб — на свадите. Защото мисля,

        че в пътешествието си любовно

        сте запасени със храна най-много

        за месец-два. И тъй, бъдете здрави!

        Аз сам не съм любител на забави!

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Не, Жак, постойте! Останете, хайде!

 

ЖАК

        За танци — не. Но трябвам ли ви, знайте,

        че „Жак Меланхоличния“ се крие

        във пещерата, дето бяхте вие!

 

Излиза.

 

КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК

        Недейте спира, новобрачни млади!

        Завиждам ви на близките наслади!

 

Танц. Излизат.

ЕПИЛОГ

РОЗАЛИНДА

        Наистина, не е прието героинята да произнася епилога, но не виждам с какво тя ще е по-лоша от героя, който казва пролога. Ако е вярно, че доброто вино не се нуждае от разгласа, би трябвало и добрата пиеса да няма нужда от епилог. И все пак за голямото вино винаги се съобщава с големи надписи и добрата пиеса печели от един добър епилог. Но какво да правя аз, като нито епилогът ми е добър, нито пиесата беше кой знае какво? Да прося благосклонност, не ми приляга, защото не съм облечена като просякиня. Аз съм по заклинанията и ще започна с жените. О, жени, в името на любовта ви към мъжете заклинам ви да харесате това любовно забавление, както ви харесва то и извън театъра! О, мъже, в името на любовта ви към жените — а от усмивките ви личи, че тук никой не ги мрази — заклинам ви, тази заплетена игра между мъже и жени никога да не ви омръзва! Ако бях истинска жена, бих ви целунала всички подред с изключение само на тези, чиито бради не ми харесват, чиито лица не ми допадат и чийто дъх не ми се понрави! И сега съм уверена, че в награда за готовността ми всеки тук, който има хубава брада, красиво лице и приятен дъх, ще изпрати с ръкопляскания този мой благодарствен поклон!

 

Излиза.

Бележки

[0] Оригиналното название на комедията е „As You like It“. Точилко се нарича в оригинала Touchstone (пробен камък) — дума, с която се означавал особен минерален прах, използван за установяване качеството на златните сплави; в преносен смисъл: мерило, критерий.

[1] Корона — стара английска монета, равна на четвърт фут.

[2] „…като блудния син…“ (библ.) — намек за известната притча от Новия завет.

[3] „…Арденската гора…“ — пространна гориста област в Североизточна Франция. Но може би Шекспир е мислил и за Арденската гора в родното му графство Уорик.

[4] Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

[5] Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

[6] „…Юнонините лебеди…“ (митол.) — Юнона е била римска богиня на плодородието и покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците. Лебедите са били свързани с нейния култ, тъй като живеели на двойки до смърт.

[7] Ганимед (митол.) — красиво момченце от царски произход, което Зевс — превърнал се в орел — грабнал от земята и отнесъл на Олимп, за да го направи свой виночерпец.

[8] „…Адамовото бреме…“ (библ.) — става дума за тежкия живот на земята, на който бог — след грехопадението — осъдил Адам и Ева и човешкия род, който трябвало да произлезе от тях.

[9] „…жабата… камък…“ — според едно средновековно поверие в главата на краставата жаба се образувало камъче, което притежавало вълшебни свойства.

[10] „…в одежди кадифени…“ — намек за облеклото на придворните от Шекспирово време.

[11] „…Тоз горе… врани…“ (библ.) — перифраза на евангелския текст, според който бог хранел враните и не забравял врабците.

[12] «…дукдам-букдам…» — безсмислени думи, използвани заради римата от импровизиращия Жак.

[13] „…планетите ще зазвучат фалшиво…“ — картина, свързана с учението на питагорейците за хармонията на небесните сфери. Според това учение светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени подвижните звезди и които от своя страна били включени в обхващащата цялата вселена сфера на неподвижните звезди. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

[14] Мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

[15] Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

[16] Елена — съпруга на гръцкия цар Менелай, прочута с хубостта си. Тя била открадната от Парис, син на троянския цар Приам, и това станало причина — според легендата — за избухването на Троянската война, възпята в «Илиадата» на Омир.

[17] Клеопатра — последна царица на Египет, известна с красотата си. Тя станала жена на римския пълководец Марк Антоний и след като той бил надвит от другия претендент за господство над Рим, Октавиан, се самоубила заедно с мъжа си.

[18] Аталанта (митол.) — гръцка царска дъщеря, прочута с бързия си бяг, която предлагала на всеки, който я искал за жена, да се състезава с нея, като условието било: при успех — ръката й, при неуспех — смърт.

[19] „…Питагоровото учение…“ — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

[20] „…с римувани заклинания…“ — подигравателен намек за ирландските магьосници, които уж умеели с римувани формули и свирня на гайда да измъкват мишките и плъховете от дупките им.

[21] Гаргантюа — великан с огромна уста и чудовищен апетит герой на сатиричния роман „Гаргантюа и Пантагрюел“ от френския писател Франсоа Рабле (1495–1553).

[22] Катехизис — изложение на християнското учение във форма на въпроси и отговори.

[23] „…дъбът на Зевс…“ (митол.) — дъбът в античния свят бил смятан за свещено дърво на върховния гръцки бог.

[24] „…надписчета за пръстени…“ — по венчалните пръстени от Шекспирово време често бивали гравирани сентенции, стихове, поговорки.

[25] „…от покривките за легло…“ — намек за модните по ренесансово време завеси и покривки, върху които били рисувани човешки фигури с мъдри надписи, излизащи от устата им.

[26] „…го тресе всеки ден…“ — т.е. по-лоша е от другата малария, която разтриса болния през един или два дни.

[27] „…на третия брат наследството“ — съгласно принципа на майората, който бил в сила по Шекспирово време, всички наследствени имения и доходите от тях се получавали от първородния син; другите синове не получавали нищо.

[28] „…Овидий… сред варварите…“ — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.), римски поет, умрял като изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа.

[29] Филемон (митол.) — Филемон и Бавкида били пример за семейство, запазило любовта си до старост. Зевс и Хермес, в образа на обикновени пътници, поискали подслон от двамата съпрузи и били радушно приети от тях, в награда за което превърнали сламената им колиба в храм.

[30] „…голяма сметка в малка кръчма…“ — може би намек за смъртта на Шекспировия съвременник, драматурга Кристофър Марлоу (1564–1593), който бил убит в една кръчма при неизяснени обстоятелства, изглежда, по нареждане от високо място.

[31] „…соколът — звънче…“ — на крака на обучените за лов соколи завързвали звънче, за да могат ловците да ги намират по-лесно, когато се загубели.

[32] Юда (библ.) — Юда от Искариот — един от учениците на Исус, който предал учителя си за тридесет сребърника, като се приближил до него и го целунал, като с това го посочил на стражите. Изобразяван обикновено с червена брада.

[33] Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

[34] „…очи от въглен…“ — изброените черти на брюнетката имат в случая отрицателно значение, тъй като по Шекспирово време русите жени били смятани в Англия за по-хубави от мургавите.

[35] „Кога е имало… първа среща?“ — цитат из поемата „Херо и Леандър“ от Марлоу, към когото е и обръщението „Овчарю мъртъв“.

[36] „…че сте стъпвали в гондола…“ — т.е. „че сте били в чужбина“.

[37] Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

[38] Троил — герой на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

[39] Леандър — Херо и Леандър са герои на известен любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, със своята любима, жрицата на Афродита, Херо. Една нощ вятърът угасил огъня, с който Херо го насочвала към себе си, и Леандър загинал във вълните. Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.

[40] „…синче на Венера…“ (митол.) — става дума за Купидон.

[41] Феникс (митол.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

[42] „…етиопски грубости…“ — в смисъл на черни, зли.

[43] „…езически философ…“ — по всяка вероятност намек за гръцкия баснописец Езоп (VI в. пр.н.е.) и за неговата басня за лисицата и гроздето.

[44] „дойдох, видях, победих“ — „Veni, vidi, vici“ (лат.) — лаконично съобщение, с което Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.) известил на римския Сенат за една от своите победи.

[45] „…по специална книга…“ — става дума, изглежда, за трактата „За честта и споровете по нея“, написан от италианеца Винченцо Савиоло и преведен на английски през 1595 г. Цялата тирада на шута представлява подигравка с етикета на аристократичните дуели.

[46] Хименей (митол.) — бог на брака у гърците и римляните; изобразяван като момък, украсен с цветни венци и държащ факел.

Край
Читателите на „Както ви харесва“ са прочели и: