Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
As You like It, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ТРЕТА СЦЕНА

Стая в двореца.

Влизат Целия и Розалинда.

 

ЦЕЛИЯ

        Моля ти се, братовчедке! О, боже на любовта, смили се над мен! Розалинда, миличка, една дума поне!

 

РОЗАЛИНДА

        Нямам думи за хвърляне на вятъра.

 

ЦЕЛИЯ

        Защо на вятъра? Хвърли ги на мен! Залей ме със всички тайни, които криеш!

 

РОЗАЛИНДА

        И ще има две пострадали братовчедки: ти ще се удавиш, а пък аз ще остана на сухо.

 

ЦЕЛИЯ

        И всичко това само заради баща ти?

 

РОЗАЛИНДА

        Малко и заради неговото дете… О, с колко тръни е осеян този делничен свят!

 

ЦЕЛИЯ

        Ах, братовчедке, това са само леки репейчета, с които той те обстрелва като момък в празнични закачки. И после така е: която не се движи строго в пътечката, репеите й се лепят по полите!

 

РОЗАЛИНДА

        От полите си аз ги отърсвам, но това репейче ми е заседнало в гръдта!

 

ЦЕЛИЯ

        Че изкашляй се и то ще изхвръкне навън!

 

РОЗАЛИНДА

        По-скоро бих преглътнала всичко, само да остане в мен!

 

ЦЕЛИЯ

        Хайде, хайде! Пребори се с любовта си!

 

РОЗАЛИНДА

        Но как, когато тя има такъв борец на своя страна!

 

ЦЕЛИЯ

        На добър час тогава! Рано или късно ще трябва да се пребориш с него, макар да е сигурно, че накрая ще си паднеш по гръб! Но да оставим шегите: наистина ли така изведнъж и така дълбоко си хлътнала по сина на стария Роланд?

 

РОЗАЛИНДА

        Казах ти, моят баща горещо обичаше неговия.

 

ЦЕЛИЯ

        Следва ли, че трябва и ти горещо да обичаш сина му! Ако беше така, аз би трябвало да мразя този Орландо, защото моят баща мразеше порядъчно неговия. Пък аз не го мразя.

 

РОЗАЛИНДА

        И недей го намразва, моля ти се, заради мен!

 

ЦЕЛИЯ

        А защо не? Заради теб би трябвало да го е заслужил.

 

РОЗАЛИНДА

        Не, той е заслужил аз да го обичам, а ти го обичай от обич към мене!… Но князът иде!

 

ЦЕЛИЯ

        И то с очи, които святкат гневно!

 

Влизат княз Фредерик и Велможи.

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Госпожице, веднага напуснете

        двореца ми!

 

РОЗАЛИНДА

                Кой? Аз ли, чичо?

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

                                Ти!

        Ако след десет дни те заловят

        във кръг от двайсет мили, ще умреш!

 

РОЗАЛИНДА

        Поне ми разрешете, ваша светлост,

        да разбера в какво ми е вината!

        Ако сама се зная и познавам

        желанията си, и не сънувам,

        и съм с ума си — както се надявам —

        дори и в неродените си мисли

        до днес не съм отправяла обида

        към ваша светлост!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

                        Точно тъй говорят

        изменниците! Тях ако ги слушаш,

        те всички са самата добродетел!

        Знай само, че ти нямам вече вяра.

 

РОЗАЛИНДА

        Със недоверие не се доказва

        виновността! Кажете ми да зная

        с какво съм го събудила у вас!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        С това, че дъщеря сте на баща си!

 

РОЗАЛИНДА

        Аз бях му дъщеря, когато вие

        властта му взехте, бях му дъщеря,

        когато го прогонихте! Не, княже,

        изменничеството не се предава

        в наследство! А и тъй да бе, баща ми

        не бе изменник! Със какво заслужих

        да дирите в сегашната ми бедност

        причина за измяна!

 

ЦЕЛИЯ

                        Господарю,

        изслушайте ме!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

                        Целия, за тебе

        приех я в двора; инак тя сега

        би бродила с баща си из горите!

 

ЦЕЛИЯ

        Вий сам сте го направили, без мен,

        от съвест гризан и от чар пленен.

        Тогава аз била съм още млада,

        за да я оценя. Но днес я зная:

        ако е тя изменничка, тогава

        и дъщеря ви също е такава!

        Със нея сме играли, чели, яли —

        Юнонините лебеди[6] едва ли

        били са неразделни като нас!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        За тебе тя е твърде хитра, дъще:

        мълчейки, тя говори на народа

        и той над участта й се смилява.

        А ти наивна си! Тя хвърля сянка

        над теб самата! Ти ще блеснеш двойно,

        когато няма да я има тук.

        И не оспорвай моята присъда,

        която, все едно, е неотменна:

        изгнание!

 

ЦЕЛИЯ

                Тогава, господарю,

        пратете във изгнание и мен —

        без нея аз не мога да живея!

 

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Глупачка!… А ти стягай си нещата!

        Залагам княжеските чест и слово,

        че тук след срока те очаква смърт!

 

Излиза, следван от Велможите си.

 

ЦЕЛИЯ

        О, бедна Розалинда, де ще идеш?

        Да си сменим бащите! Взимай моя,

        но по-печална не бъди от мен!

 

РОЗАЛИНДА

        Аз имам много повече причини!

 

ЦЕЛИЯ

        Не, нямаш повече! Сестрице, смелост!

        Не чу ли как баща ми преди малко

        и мене на изгнание обрече?

 

РОЗАЛИНДА

        Такова нещо няма!

 

ЦЕЛИЯ

                        Тъй ли мислиш?

        Тогава в Розалинда няма обич,

        която казва: ние сме едно

        със Целия! О, братовчедке моя,

        нима ще се оставим безпощадно

        да ни разлъчат и разкъсат? Не!

        Баща ми нека да си дири друга

        наследница! Ний с тебе да обсъдим

        как можем да избягаме от двора,

        къде да идем и какво да вземем

        със себе си. И даже не помисляй

        да понесеш товара на бедите,

        оставяйки ме тук! Аз давам клетва

        в небето, пребледняло от скръбта ни,

        че колкото да ме разубеждаваш,

        ще дойда с теб!

 

РОЗАЛИНДА

                        Добре, но де да идем?

 

ЦЕЛИЯ

        При чичо ми в Арденската гора!

 

РОЗАЛИНДА

        Боя се, мила, хубостта девича

        по-силно и от златото привлича

        крадци по друмищата!

 

ЦЕЛИЯ

                                Затова

        аз грозни дрехи ще си облека

        и ще нацапам бузите си с глина.

        Стори и ти така и никой няма

        да ни нападне!

 

РОЗАЛИНДА

                        По-добре ще бъде —

        понеже по-височка съм — да взема

        да се преоблека във мъжки дрехи:

        на кръста меч, ловджийски нож в ръката

        и нищо че в сърцето ми ще трепка

        страхът на колкото си щеш жени —

        нали ще имам аз вида сърцат

        и войнствен, зад който се прикриват

        тъй много женчовци от мъжки пол!

 

ЦЕЛИЯ

        А как ще те наричам?

 

РОЗАЛИНДА

                                Ганимед[7]

        не ща по име да отстъпвам даже

        на Зевсовия паж. А теб аз как?

 

ЦЕЛИЯ

        От днес тоз двор в мен чувства не събужда —

        зови ме Алиена, тоест, чужда!

 

РОЗАЛИНДА

        И знаеш ли какво? Да им откраднем

        и шута на баща ти! Той могъл би

        да облекчи нелекия ни път.

 

ЦЕЛИЯ

        Да, той накрай света ще дойде с мене,

        ако му кажа! А сега да вземем

        пари и ценности и да обмислим

        кой път да уловим, за да избегнем

        преследването! Тръгваме щастливи:

        щом в твоя дом преследва те вражда,

        изгнанието значи свобода!

 

Излизат.

Бележки

[6] „…Юнонините лебеди…“ (митол.) — Юнона е била римска богиня на плодородието и покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците. Лебедите са били свързани с нейния култ, тъй като живеели на двойки до смърт.

[7] Ганимед (митол.) — красиво момченце от царски произход, което Зевс — превърнал се в орел — грабнал от земята и отнесъл на Олимп, за да го направи свой виночерпец.