Джуд Деверо
От любопитство (5)

ПЕТА ГЛАВА

Половин час по-късно Карън смяташе, че е време да престане да се самосъжалява и е готова за срещата си с Илейн. Мислеше, че ще съумее да запази самообладание и да не забие нож в каменното й сърце. За съжаление веднага се натъкна на Илейн, Стив и Мак.

Отблизо Илейн беше още по-хубава. Бе висока, руса, страхотна и толкова изтънчена и обиграна, че Карън се почувства груба и непохватна. Тя винаги си бе представяла, че Мак трябва да се ожени точно за такава жена. Илейн отговаряше на всички критерии. Несъмнено баща й беше посланик в някоя далечна и екзотична страна и се обзалагаше, че красивата принцеса е защитила магистърска степен в областта на нещо толкова изтънчено и безполезно като китайска философия.

Само при вида на Илейн тя имаше чувството, че носи дрипи, а косата й е в ужасно състояние. Много естествено бе Мак да обезумее от любов по тази изключителна красавица.

Заела величествена поза на стълбите, Илейн се обърна към Мак с изпепеляващ поглед, а той приличаше на малко кутренце в краката й. „Той все още я обича“ — помисли си Карън и я обзе безумна ярост.

Стив представи Карън като годеницата на Мак и си тръгна, като остави тримата насаме.

— Още ли се опитваш да накараш някоя жена да се омъжи за теб, Мак? — попита Илейн тихо, като не откъсваше поглед от него, сякаш Карън въобще не съществуваше.

— Още ли плащаш на мъжете да се женят за теб, Илейн? — отвърна на удара й Карън и се наслади на гледката — красивото лице на Илейн се сбръчка от унижение и болка, тя се обърна и се спусна по стълбите. Очевидно смяташе, че тайната й ще се пази вечно, а тя ще може да дразни Мак, когато си пожелае.

Това, за което не бе подготвена Карън, бе реакцията на Мак. Той я стисна силно за рамото и я бутна в спалнята. Когато блъсна вратата, той се обърна към нея:

— Това определено не ми хареса! — разкрещя се той. — Това, което се е случило между мен и Илейн, не е твоя работа и няма да позволя на никого да се меси.

Карън се стегна. Трябваше да остане спокойна, въпреки че едва се сдържаше. Искаше й се да се хвърли в леглото и да заплаче. Какво я засягаше, че Макалистър Тагърт е влюбен в жена, която го прави за смях?

— Разбира се, господин Тагърт — отвърна студено, след което се обърна към вратата.

Ала Мак я хвана, притисна я до стената и я целуна страстно. За кратък миг гордостта на Карън я накара да се бори с него, ала не след дълго го притискаше към себе си.

— Мразя те — успя да прошепне, докато той целуваше врата й, а ръцете му се движеха по тялото й.

— Да, знам. Мразиш ме толкова, колкото и аз.

По-късно, така и не разбра как стана, но в един момент бяха притиснати до стената в страстна прегръдка, а в следващия — голите им тела бяха преплетени в леглото. Две години Карън бе потискала сексуалното си желание, затова сега то избухна с голяма сила. Яростта, която изпитваше към Мак, и нежните му целувки, накараха кръвта й да забушува, сякаш в тялото й изригна вулкан.

Мак бе отличен любовник, страстта му се сля с нейната, той силно проникна в нея, после по-нежно, като покри устните на Карън със своите, за да сподави вика й.

В следващия миг събориха някаква лампа, която се разби на пода.

Когато Мак проникна отново в нея, Карън обви краката си около кръста му и притисна тялото си към неговото. Остана без дъх, сърцето й биеше лудо.

Минаха няколко минути, преди да започне трезво да разсъждава. Какво направи? Почувства се засрамена и притеснена. Какво щеше да си помисли той? Бедничката, необразована секретарка се унижава пред шефа?

— Моля те — прошепна тя. — Искам да стана.

Мак я погледна, а когато тя извърна глава, той я хвана за брадичката и я обърна към себе си.

— Какво става? — попита я шеговито. — Да не би малката ми лъвица да се срамува? Не е възможно, нали?

Карън отново избегна погледа му.

— Искам да стана.

Но Мак не й позволи да се освободи от него. Той я притисна към леглото, дръпна завивката и я помоли:

— Кажи ми какво не е наред.

Карън не бе способна да разсъждава трезво, някак си топлата и приятна прегръдка, голите им тела й се струваха прекалено интимни, по-интимни от любовния акт преди малко.

— Ти… аз… — започна тя, ала не можа да намери подходящи думи.

— … се любихме — тихо довърши той и я целуна по косата. — Това е нещо, което исках да направя от цяла вечност.

— Въобще не знаеше за съществуването ми преди няколко дни.

— Да, така е, но бързо наваксах пропуснатото време. Тя се опита да го отблъсне, но той я държеше здраво.

— Няма да те пусна, докато не ми кажеш какво те измъчва.

— Какво ме измъчва? — рече тя развълнувана и го погледна право в очите. — Аз съм една от секретарките ти, ти си шефът и… и…

— И какво?

— И освен това си влюбен в Илейн! — изстреля тя. В края на краищата как бе възможно да се унижи повече след това, което извърши?

Мак я прегърна още по-силно и се засмя.

— Ох! Това пък защо? — попита той, когато тя го ощипа.

Този път почти се измъкна.

— Не съм като лекомислените красавици, които те преследват! Не ме интересуват и парите ти! Всъщност не искам нищо от теб, нито работа, нищо, разбра ли? Дори не искам да те виждам… — Тя не довърши, защото той я целуна. — Повече — прошепна тя след целувката.

— Много мило — отвърна той, преструвайки се, че не разбира.

Когато ръката му докосна гърдите й, Карън осъзна, че го желае отново, копнее за него, желанието в нея се надига с мощни тласъци, но въпреки това го отблъсна. Погледна го в очите и изрече:

— Не.

— Добре — съгласи се той. — Кажи ми какво те тревожи. Само не тръгвай. Моля те?

Карън се обърна с гръб към него, завивките покриваха тялото й.

— Не исках това да се случи, само исках… — Тя се обърна. Според изчисленията й днес имаше най-голям шанс да забременее, а като се имаше предвид какво бяха правили току-що, вече можеше да е бременна.

Прочел мислите й, Мак взе ръката й, целуна я, първо дланта, а после я обърна и отново я целуна. Когато започна да целува пръстите й, тя се отдръпна.

Мак отново я привлече към себе си, държеше я здраво и не мислеше да я пуска.

— Не обичам Илейн.

— На мен не ми се стори така, ти толкова пламенно я защитаваше.

— Колкото и подло да се е отнесла с мен, и Илейн премина през ада. Онзи тип се ожени за нея заради парите й. Знам как се чувства, затова й дължа поне съчувствието си. Ако й става по-леко, като ме обижда и се подиграва с мен, нямам нищо против. Добре поне, че не съм женен за нея. — Гласът му се снижи: — И не тя е майка на децата ми.

— Ти колко имаш? — попита тя. Искаше да остане хладна и сдържана. Разумно ли беше на тази възраст и по това време да има връзка с мъже? Щеше да е голяма глупачка и с остарели разбирания, ако вярваше, че ако мъж и жена си легнат, трябва да се оженят.

— Може би днес направих първото си дете — тихо рече Мак. Не я изпускаше от прегръдката си, макар че тя се съпротивляваше.

— Няма нищо смешно. Исках само да бъдеш донор, не…

— Любовник? Карън, моля те да ме изслушаш. Случилото се днес не беше грешка. Никога преди не съм се любил с жена, без да я пазя. — Той вдигна брадичката й и я погледна в очите. — Обичам те, Карън. Ако ме искаш, ще се постарая да бъда най-добрият съпруг за теб.

— И ще се задоволиш с мен и другите по света — неволно изрече тя и се ужаси, щом видя болката в очите му.

Мак мигновено се обърна и се опита да стане от леглото.

— Извинявай — рече тя и го прегърна, а той седна на ръба на леглото. — Моля те, не исках да кажа това. Не си длъжен да се жениш за мен. Знам колко си благороден, че си храбър рицар и…

Той се обърна ухилен:

— Това ли си мислиш за мен? Мислиш си, че предлагам брак на всяка жена, с която си лягам?

От израза на лицето й разбра, че точно такова е мнението й за него.

Мак се развесели:

— Скъпа — прошепна той и приглади един немирен кичур зад ушите й. — Не знам какво те е накарало да ме смяташ за светец, ала аз не съм. Мнението, което имаше за мен, когато се срещнахме, е най-точната характеристика, която жена е давала за мен. Искаш ли да знаеш цялата истина?

Карън кимна. Той я притегли в обятията си и легна до нея, като сложи главата й на рамото си.

— Никога не съм бил влюбен в Илейн. Не истински. Едва сега осъзнавам, че съм се чувствал поласкан, че жена като нея ми е позволила да я ухажвам и да я преследвам.

— Не те ли е преследвала тя? — попита Карън.

Мак се усмихна.

— Трябва да знаеш, че Илейн е била край мен през по-голямата част от живота ми. Всички мъже, включително аз и моите приятели тичахме след нея. Тя беше недостижима. Бе красива, още на четиринайсет беше развита. Обзалагахме се кой ще я покани и тя ще се съгласи да излезе с него, но никой от нас не успя. Илейн учеше за последните си изпити вечерта на празненството по случай завършването ни, представям си колко момчета бе разочаровала.

— Значи си искал това, което не можеш да имаш? — попита саркастично Карън.

— Разбира се. Не се ли стремят всички хора към недостижимото?

Тя изгаряше от любопитство да чуе края на историята и не й беше до философия.

— Но ти си я имал?

— Да, в известен смисъл. Преди около четири години тя дойде в кабинета ми. Искаше да й помогна, да направя някои инвестиции и аз…

— …Си изгубил ума си и си я помолил да се омъжи за теб, за да можеш да покажеш на всички мъже, че си спечелил.

— Може да се каже и така.

При тези думи Карън се засмя.

— Значи излиза, че художникът те е спасил от положението?

Мак се поколеба, преди да изрече:

— Някой ден ще разбера как си успяла да извлечеш гази информация от майка ми. Или на кого е споделила тя и как ти си разбрала.

— М-м-м — беше отговорът й. — А останалите жени, на които си предлагал?

Той помълча, преди да отговори:

— Не знам дали разбираш, ала беше адски странно, че всяка жена на планетата си мислеше, че след като Илейн ме е зарязала, аз ще изгарям от желание да се оженя. Може би са си въобразявали, че ще искам да покажа на Илейн, че мога да имам всяка, която пожелая.

— И така са започнали сами да ти се предлагат — саркастично довърши тя. — Значи нямаш нищо общо с годежните пръстени и предбрачните споразумения.

Той не се засмя, погледна я и рече:

— Сериозен съм. Може би преди две седмици щях да ти кажа, че съм влюбен в Илейн и че харесвам всички красиви момичета, с които съм бил сгоден. Но сега знам със сигурност, че не обичам нито една от тях, защото когато съм с теб, Карън, не ми се налага да се преструвам, а мога да бъда самият себе си. Ти си единствената жена, която гледа на мен като на мъж, а не на един от богаташите Тагърт или пък на шанс да пробие в кариерата. Ти видя истинската ми същност, видя мен. — Той я целуна. — Знам, че стана изведнъж и ще ти е необходимо малко време за размисъл. На мен ще ми достави огромно удоволствие да те ухажвам, обаче отсега искам да знаеш каква е целта ми. Възнамерявам да се оженя за теб.

На Карън й идеше да се хвърли на врата му, да го разцелува и да изрече: „Да, да, да.“ Вместо това тя извърна глава, сякаш се колебаеше дали да се омъжи за него или не. Когато го погледна, имаше сериозен вид.

— Под ухажване имаш предвид рози и вечеря на свещи ли?

— Какво ще кажеш за екскурзия до Париж, до Нил или да караме ски в Скалистите планини?

— Може би — рече тя.

— А какво ще кажеш, ако ти купя още две сгради в града по твой избор, които да превърнеш в бебешки магазини, без да се налага да теглиш заеми?

— О! — възкликна поразена Карън. — И аз ще съм шефът?

— Карън, скъпа, ако се омъжиш за мен, ще ти дам шифъра на личния си сейф.

— Не знаеш как да ухажваш жена, нали?

— М-м-м — беше отговорът му, след което се озова върху нея. — Нали си запозната колко близнаци се раждат в семейството ми?

— Разбира се, била съм свидетел.

Едновременно я целуваше по врата, а ръката му се плъзгаше надолу по тялото й.

— Не знам дали си чувала как точно се правят близнаци: получава се, ако се любиш два пъти на ден.

— Нима? А пък лекарите смятат, че става, ако яйцеклетката се раздели.

— Не. Много любов — много деца.

Тя го прегърна и каза:

— Защо не опитаме да си направим пет близначета?

— Знаех си, че не случайно те обичам — промърмори той и я целуна.