Джуд Деверо
От любопитство (4)

ЧЕТВЪРТА ГААВА

В коледната утрин Карън се събуди от викове. Помисли си, че в къщата има пожар, отметна завивките и побърза да стане от леглото, ала силната ръка на Мак я спря.

— Това са децата — промърмори той, заровил глава във възглавницата.

Виковете се усилиха. Карън се отдръпна от него, но той хвана рамото й и я бутна към леглото. През нощта възглавницата, която ги разделяше, се беше смъкнала по-надолу (или може би някой я беше бутнал) и сега беше някъде в коленете им.

Ръката на Мак се плъзна нагоре към косата й. Лицето му все още бе заровено във възглавницата. Карън се наслаждаваше на черната му лъскава коса, можеше да усети топлината на тялото му. Като че ли в стаята се бе спуснала мъгла, а невъобразимият шум отвън сякаш се чуваше отдалече.

Мак я привлече към себе си така, че лицата им бяха едно срещу друго, докосна устните й със своите и прошепна:

— Деца. Коледа. Нали знаеш колко се радват на празниците?

— Аз нямам братя и сестри. Закусвах и отварях подаръците си.

— М-м-м — беше отговорът му, след което я целуна нежно.

Когато устните му докоснаха нейните, като че ли времето спря: беше в леглото с невероятен мъж, кожата му бе топла, беше й приятно и й се стори толкова естествено. Също толкова естествено тя се плъзна надолу, обгърна тялото му със своето, обхвана врата му с ръце и отвърна на целувката му с голямо желание.

Изведнъж вратата с трясък се отвори и в стаята се втурнаха две деца с играчки в ръце. Смутена, Карън се измъкна от топлата прегръдка на Мак и погледна децата. Момиченцето държеше кукла Барби, облечена в екстравагантна рокля, и цял куп аксесоари, а момченцето — пълна кутия е влакчета.

Вместо да се чувства смутен, Мак продължаваше да целува Карън по врата, докато тя бе наполовина върху него, вперила поглед в играчките на децата.

Преди да го постави на мястото му, тъй като Мак продължаваше да я целува, в стаята влетя още едно дете със самолет в ръка. Изведнъж кукли, влакчета, деца се стовариха върху главата на Мак.

Момиченцето започна да плаче, защото куклата й бе пострадала, а двете момчета се сбиха. Карън стана от леглото и започна да търси частите от играчките.

— Почакай — рече тя на Мак, докато събираше завивките, — в ухото си имаш червена обувчица.

— Не ми е за пръв път — промърмори той, разярен, че децата са ги прекъснали.

Карън го погледна разсеяно и изведе децата от стаята.

Когато останаха сами, Мак безгрижно сложи ръце зад тила си. Наблюдаваше я, докато си взимаше дрехите:

— Нашите деца ще са възпитани.

Карън търсеше колана си.

— Надявам се децата ни да са щастливи и палави и да са… — Изведнъж се изчерви и млъкна. Щом забеляза дяволитата му усмивка, побърза да се втурне в банята, за да се преоблече.

Ала Мак скочи от леглото и я хвана, преди да успее да затвори вратата.

— Хайде, красавице, ще изпуснеш веселбата.

— Не мога да сляза долу по нощница и халат.

— А как мислиш, че ще са облечени останалите — рече той и сграбчи тениската си от стола.

Мак се оказа прав. Под коледната елха цареше пълен безпорядък, имаше цял океан от опаковъчна хартия, а в него плуваха като риби децата. Възрастните си разменяха подаръци и се смееха — не обръщаха никакво внимание на малчуганите.

— А, влюбените птички идват — извика някой. — По-добре побързайте и вижте какво ви е донесъл Дядо Коледа.

— Като ги гледам, май Дядо Коледа си е свършил вече работата — извика друг, което накара Карън да пусне ръката на Мак, която стискаше.

Не й отне много време да си намери място. Седна на пода като останалите. Зарадва се, когато разбра, че все още никой не е отворил подаръците, които двамата с Мак бяха купили, и се наслаждаваше на радостните им лица. Това, което я изненада, бе, че всички започнаха да слагат в скута й пакети. Всички бяха надписани и когато им благодари, успя да забележи обърканите им лица. Погледна Мак.

Бързо разбра какво се е случило. Той седеше до нея, отваряше подаръци, а изражението на лицето му бе по-невинно и от това на децата.

— Значи не си скучал, докато бях при фризьора? — попита тихо тя, за да я чуе само той. Очевидно бе, че Мак й е купил всичките подаръци, опаковал ги е и ги е надписал, за да си помисли, че са от приятелите му.

Мак не си направи труда да отрича, а само се усмихна.

— Харесваш ли ги?

На пода и в скута й имаше толкова много красиви неща: кашмирен пуловер, музикална кутия, златни обици, копринени чорапи, сребърна рамка за снимки.

— Какво ти подарих аз? — попита Стив.

Карън се засмя:

— Да видим. Мисля, че тези изрязани бикини са от теб.

— Какво? — попита Мак озадачен, после се изчерви и всички избухнаха в смях. — Добре, добре — рече той и прегърна Карън.

Една жена, която бе братовчедка на Стив, я погледна замислено.

— Знаеш ли, Карън, познавам всички бивши годеници на Мак и мога да му кажа честно, че не харесвам нито една от тях, ала теб обожавам. Ти си единствената, която гледа Мак с любов.

— Всъщност съм си забравила контактните лещи — каза Карън — и… — Всички я освиркаха и тя се изчерви.

Мак я притисна към себе си.

— И така, кога е сватбата? — попита някой.

Мак не се поколеба:

— Веднага, щом я убедя. Дори не носи годежния пръстен.

— Доста се е захабил, като се има предвид през колко ръце е минал — рече Стив и всички се засмяха.

В този миг от кухнята се появи Рита, майката на Стив.

— Престанете! Притеснявате Карън. Освен това се нуждая от помощ в кухнята.

За най-голямо учудване на Карън всички мъже веднага се изнизаха от стаята. Останаха само жените и планина от подаръци и лъскава хартия.

— Този номер минава всеки път — доволно заключи майката на Стив. — Сега, дами, време е да обменим клюките.

Засмени, жените отидоха да се преоблекат и да се заемат със задълженията си. Карън беше сама в спалнята, която делеше с Мак. Хвърли подаръците върху леглото и се замисли. Не й отне много време да разбере, че всичко, което й бе подарено, е от Мак. Беше й любопитно да научи какво бяха подарили на шаферките. Оказа се, че това е станало миналата седмица. Какви са нейните подаръци тогава.

Възникнаха още въпроси относно перлената огърлица и обиците, те не се включваха в подаръците.

— Ако имаш предвид перлите, които носеше вчера — каза една от жените — и ако те са подарък от Мак, можеш да заложиш живота си, че са истински.

Карън примигна.

— Предполагам, че булката не е купила за шаферките си бяло копринено бельо.

Изрече го повече на себе си, отколкото на останалите жени, ала те я чуха и започнаха да се смеят, при което тя се изчерви.

Сега, когато беше сама, реши да види какво й е купил Мак. Утре щяха да се върнат в Денвър и щяха да се разделят завинаги. Доколкото си спомняше, а и слава Богу, канцеларията й се намираше на километри от кабинета му.

Обърна се и забеляза плик върху възглавницата, вдигна шала си, който бе хвърлила на леглото, и прочете:

 

„Весела Коледа, Карън“.

 

Отвори го и видя кратък договор, подписан от Мак, със свидетел Стив. Набързо го прегледа и осъзна, че й бе даден контрол върху универсалния магазин „Лоусънс“. Мак се задължаваше да осигури капитала, а тя щеше да ръководи фирмата. Изглежда, щеше да има пълна свобода да го ръководи както намери за добре. Трябваше да му върне заема с пет процента лихва, която да започне да тече две години след отварянето на магазина.

— Това е прекалено много — рече тя на висок глас. — Не исках…

Замълча, когато откри и писмо в плика.

Скъпа Карън,

Знам, че отначало ще ти се иска да ми го хвърлиш в лицето, но те умолявам да помислиш. Аз съм бизнесмен, а ти имаш опита и знанията, които са нужни, за да ръководиш една фирма, и то доста добре. Смятам, че ще постигнеш много. Не ти давам този документ само защото си красива и забавна или пък защото ми харесва да съм с теб. Бременната ми снаха ме принуди да го направя. Заплаши ме, че няма да ме пусне вкъщи, ако вместо пелени продавам кожени изделия в този универсален магазин.

Моля те, не ме разочаровай.

Бъдещ партньор Макалистър Джей Тагърт

Главата на Карън се замая не толкова от предложението, колкото от „красива и забавна“, „харесва ми да съм с теб“.

„Престани! — заповяда си тя. — Той не е за теб. Може да има всяка жена, която пожелае и… и… — Карън отиде в банята и се погледна в огледалото. — А, ти, глупачке, си влюбена до уши в него.“

Влезе под душа.

„Мисли само за работата — каза си. — И остави всичко друго на мира.“

Ала бе по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Когато слезе долу, беше с дънки и с червения кашмирен пуловер, който Мак й подари (с етикет „Рита“ — майката на Стив). Беше си сложила перлите, от време на време ги докосваше. Естествено, щеше да му ги върне. Беше прекалено скъп подарък, за да го приеме.

Част от жените започнаха да почистват всекидневната, мъжете излязоха навън, а Карън отиде в кухнята, за да помогне за коледното пиршество.

През последните дни бе дочула, че Рита е най-добрата приятелка на майката на Мак. Не че й влизаше в работата, ала нали добрите приятелки си споделят всичко? Много хора споменаха, че Илейн ще се появи този следобед.

Карън бе любопитна да разбере дали случайно Рита не знае нещо повече за раздялата на Илейн и Мак.

Тя прекара часове в кухнята, режеше зеленчуци и месо и слушаше невероятните истории за семейството на Стив. През големия прозорец виждаше Мак, който играеше футбол. Няколко пъти, когато вкара гол или пропусна положение, той погледна през прозореца и й махна. Щастлива, Карън също му махна. Беше забравила какво е да имаш семейство, а и никога не си бе представяла, че може да цари такава глъчка, объркване и смях. Толкова много деца тичаха в кухнята, възрастните се смееха, а във всекидневната пееха коледни песни.

Едва не подскочи, когато Рита заговори зад гърба й:

— Харесва ти всичко това, нали? Щастлива си, заобиколена от цветни хартии и пискливи деца, нали?

— Да, наистина — отвърна честно Карън.

— Мак е много добър мъж.

Рита може би имаше право. Но единственото, което знаеше тя със сигурност, бе, че не й принадлежи. Затова попита:

— Знаеш ли точно какво се е случило между него и Илейн?

Двете жени бяха сами в кухнята, тъй като повечето от работата бе свършена. Рита се поколеба, погледна ножа в ръцете си и отвърна:

— Заклех се да пазя тайна.

Карън се задъха. Щом тази жена сподели, че е обещала да пази тайна, значи половината битка е спечелена. Ако е по-настойчива, Рита ще проговори. Ала Карън се колебаеше. Една част от нея искаше да узнае истината, ала друга — не. Какво ли бе накарало Илейн да го зареже пред олтара? Какво й бе причинил Мак?

— Иска ми се да знам — призна Карън. Рита я погледна в очите и се усмихна:

— Наистина го обичаш, нали?

Да — бе отговорът на Карън. Не се осмеляваше да произнесе думите.

— Илейн бе лудо влюбена в някакъв беден художник, който се интересуваше повече от тлъстата й банкова сметка, отколкото от самата нея. Ала любовта е сляпа и Илейн се бореше за него с всички сили. Баща й изпрати на художника — не че бе нарисувал нещо през живота си — писмо, в което казваше, че ако той се ожени за дъщеря му, сметката й ще бъде анулирана. Бе изпратил също така и чек за двайсет хиляди долара, който ще бъде осребрен при условие, че младежът си отиде. Когато Илейн се прибра у дома онази вечер, от художника нямаше и следа. Тя обвинила баща си за всичко и му заявила, че ако той желае тя да се омъжи за богаташ, така и щяло да стане.

Рита прекъсна разказа си за миг и погледна Карън със стиснати устни:

— Илейн буквално преследваше Мак, който е най-големият наследник на семейство Тагърт. Тя е красива, талантлива, самоуверена. Мак не можа да й устои. В нощта преди сватбата им художникът отново се появил, а когато Мак се прибрал вкъщи, заварил двамата в леглото.

Мак отказа да се ожени за нея, но тъй като е истински джентълмен, направи така, че всички да си помислят, че тя го е зарязала. Оттогава се плаши до смърт от браковете. Мак иска да се ожени, да създаде семейство, ала си мисля, че сякаш нарочно избира жени, които се интересуват единствено от състоянието му, а той ги изпитва с глупавите си предбрачни споразумения. Когато те откажат да подпишат, той решава, че всички жени са еднакви. Приятно съм изненадана и много съм щастлива, че най-накрая раната му е започнала да зараства. На седмото небе съм от радост, че ще се ожени за теб, за жена, която го обича истински.

Карън не вдигна очи от целината, която режеше на кубчета за салатата.

— Казвам ти всичко това, защото Мак много уважава Илейн и не мисля, че някога ще ти признае. А истината знаем само аз и майка му.

— А ти ми казваш това, защото го обичам?

— Да, но също така, защото и той те обича — отговори Рита направо.

Младата жена снизходително се усмихна:

— Не, не ме обича. Ние дори не сме сгодени. Той ме нае да го придружа на сватбата и… — Тя замълча, тъй като Рита някак странно й се усмихваше.

— Карън, опомни се. Мак няма нужда да наема жени за нищо. Има толкова дами, които се правят на глупачки около него и ще го последват навсякъде. Майка му постоянно се оплаква за начина, по който мислят всичките жени в компанията — че работата включва и сина й. Тя ми сподели, че има две изпълнителни директорки, които си въобразяват, че всяка възложена им работа е доказателство за неговата любов към тях. Беше възмутена и го посъветва да ги уволни, но той има добро сърце и едва ли ще го направи. И какво излиза накрая — заплатите им са огромни, а пък Мак върши цялата работа.

— А пък дамите се оплакват, че е деспот и ги унижава, като не им възлага работа — тихо призна Карън.

— Най-вероятно. Ала Мак винаги поема вината, като не позволява да се петни репутацията на жената. Майка му искаше да разкаже на всички за Илейн, но Мак й забрани. Той е толкова старомоден в някои отношения, сякаш е смел рицар от миналите времена.

— Да — съгласи се Карън. — Вярвам, че е така.

— Като говорим за дявола — каза Рита, — току-що пристигна някаква кола и се обзалагам, че е Илейн. Карън! Не стой така. Излез вън и…

Карън наблюдаваше от кухненския прозорец. Пристигането на Илейн прекъсна футболния мач, тъй като всички мъже се стекоха да помогнат на изящната, елегантна и ослепителна красавица Илейн да слезе от дългата черна лимузина. Начело на тълпата бе Макалистър Тагърт.

— Ще ме извиниш ли, аз… аз трябва да… — Карън не измисли подходящо извинение, затова се обърна и избяга от кухнята. Беше толкова притеснена, че хукна към стаята си — единственото й убежище.