Джудит Макнот
Преди да те срещна (49)

49

Шеридан откри всекидневната с помощта на един слуга и рязко се обърна към друг прислужник, застанал пред затворените врати на стаята:

— Искам веднага да се видя с херцогинята на Клеймор! — Очакваше да чуе, че желанието й е неизпълнимо, но щеше да използва дори сила, ако се наложеше, за да влезе вътре. — Казвам се Шеридан Бромлейт.

За нейна огромна изненада прислужникът направи нисък поклон и отвори вратата:

— Заповядайте. Нейна светлост ви очаква.

Думите му премахнаха и последното съмнение, че тържеството е организирано с единствената цел да се подиграят с нея.

— Обзалагам се, че ме очаква! — кисело отбеляза тя. Смехът и разговорите в стаята утихнаха в мига, в който Шеридан влезе вътре. Тя не обърна внимание на Виктория Сийтън и Александра Таунсенд, подмина вдовстващата херцогиня и госпожица Черити, без да ги удостои дори с кимване, и се изправи гордо пред херцогинята на Клеймор.

Измери с поглед красивата брюнетка, която беше възприемала почти като своя сестра, и гневно изрече:

— Толкова ли ви липсват други забавления, та да се развличате с тормозенето на прости прислужници? Какво още очаквате от мен, освен да пея и да свиря? Може би ще искате и да танцувам? Къде е Стивън? Сигурно гори от нетърпение, също като вас, да види това весело начало! Е, ще ви разочаровам, като ви кажа, че си тръгвам! Разбрахте ли? Вкарахте семейство Скефингтън в непосилни за тях разходи и ги накарахте да дойдат тук, обзети от напразни надежди, с единствената цел да ми отмъстите! Що за… чудовища сте? Само не се осмелявайте да отречете, че сте планирали всичко това с едничката цел да ме доведете на това място!

Уитни беше очаквала Шери да поиска да се срещне с нея, но не предполагаше, че девойката ще бъде агресивна. И вместо да й обясни спокойно плана си, младата херцогиня се включи в словесния двубой.

— Аз пък се надявах, че ще оцениш нашите усилия да ти осигурим възможност да се срещнеш със Стивън — отвърна хладно тя и вдигна предизвикателно вежди.

— Нямам никакво желание да се срещам с него.

— Затова ли всеки вторник ходиш на опера?

— Всеки може да отиде там!

— Само че докато останалите гледат представлението, ти наблюдаваш Стивън.

Шеридан пребледня.

— Той знае ли това? Надявам се, че не сте му казали! Защо сте толкова жестоки?

Уитни усети, че трябва да действа много внимателно — беше на косъм от мига, в който щеше да научи истината за бягството на Шери, но ако направеше грешка, всичко щеше да си остане скрито.

— И защо мислиш, че ще е жестоко, ако той научи, че ходиш там, за да го видиш?

— Той знае ли? — упорито повтори девойката и Уитни прехапа устни, за да скрие усмивката си. Шеридан Бромлейт може да беше обикновена гувернантка, но не прекланяше глава пред никого.

Херцогинята дълбоко пое въздух. Не искаше да прибягва към изнудване, но не виждаше друг начин, затова рече:

— Не знае, но ще научи, ако не ми обясниш защо отиваш на опера, за да го гледаш, след като го изостави пред самия олтар?

— Нямате право да ми задавате подобни въпроси!

— Напротив, имам!

— За коя се мислите? — избухна Шеридан. — За кралицата на Англия ли?

— Аз съм жената, която се появи за твоята сватба за разлика от теб самата!

— Очаквах да ми благодарите.

— Да ти благодаря? За какво? — учудено я погледна Уитни.

— Защо ме питате за подобни неща? Защо си губим времето в празни приказки?

Уитни внимателно заразглежда маникюра си:

— Не смятам, че въпросите, свързани с чувствата и бъдещето на девер ми, са празни приказки. Може би именно тук мненията ни се разминават?

— Харесвах ви много повече, когато не знаех коя съм! — отчаяно рече Шеридан. — Тогава не изглеждахте толкова… труднодостъпна и неразумна. След като господин Дьовил ми каза каква е истинската причина, накарала Стивън да вземе внезапното си решение да се ожени за мен, постъпих по единствения възможен начин. Бедният господин Ланкастър… да умре, без дъщеря му да е до смъртния му одър!

Уитни се ядоса на Ники заради ролята, която беше изиграл в цялата нелепа история, но реши да следва плана си.

— Мога ли вече да си вървя? — попита с леден тон Шери.

— Разбира се — кимна херцогинята и това накара Виктория и госпожица Черити да я погледнат изненадано. Когато Шеридан стигна до вратата, домакинята я спря с думите: — Госпожице Бромлейт, вярвам, че Стивън беше много влюбен в теб.

— Не ми казвайте това! — избухна отново тя. — Не ми причинявайте допълнително страдания. Той никога не се е преструвал, че ме обича, и никога — дори когато говорехме за женитба — не ме излъга, че е влюбен в мен.

— Може би просто не го с осъзнавал, възможно е и сега да не го осъзнава, но откакто напусна, той не е същият човек.

Шери щеше да припадне от противоречивите чувства, които я изпълниха — изпитваше надежда и страх, радост и недоверие.

— Моля ви в името на Бога! Не ме лъжете! — изхлипа тя.

— Шери? — Гласът на херцогинята прозвуча нежно. — В деня на сватбата ви Стивън не искаше да повярва, че няма да се върнеш. Дори след като госпожица Ланкастър му разказа гнусната си история, той не й повярва и продължи да те чака. Мислеше, че ще се върнеш и ще му обясниш. Задържа свещеника до късно. Това постъпка на човек, който не иска да се ожени ли е? Нима все още смяташ, че е решил да се ожени за теб от чувство за дълг и съжаление? След като разбра, че ти не си Чариз Ланкастър, той нямаше вече за какво да се чувства виновен. Раната ти беше зараснала, а паметта ти се беше възвърнала.

Шери почувства, че се задушава от вълнение.

— Той не искаше да повярва, че си избягала — продължи Уитни. — Свещеникът настояваше, че е късно за венчавка, но Стивън му забрани да излиза от къщата.

Шери извърна глава настрана, за да скрие сълзите си.

— Не съм си мислела… Дори не съм си представяла… Той едва ли е бил в състояние да разсъждава трезво, иначе не би си и помислил, че е възможно да се ожени за проста гувернантка — рече тя и намери сили да погледне Уитни в очите.

— О, напротив! — засмя се херцогинята. — Мога да твърдя от личен опит, както и от всичко, което съм прочела във връзка със семейната история, че мъжете от фамилията Уестморланд винаги са получавали онова, което са искали. Да ти припомня ли, че Стивън настояваше викарият да остане в дома му, след като вече беше разбрал, че си била платена компаньонка на госпожица Ланкастър? Това нямаше никакво значение за него. Беше твърдо решен да се ожени за теб и никой не беше в състояние да го спре. — Види как лицето на Шери просветва от надежда и сметна за свой дълг да я предупреди: — За нещастие мъжете от рода са много твърдоглави, когато става дума човек да ги убеди, че са сбъркали. Страхувам се, че Стивън е надхвърлил границите на нормалното твърдоглавие. За съжаление всичко зависи само от теб. Най-доброто нещо, което можеш да очакваш от графа в момента, е да те отблъсне с хладно държание, когато решиш да си изясните отношенията. Лошо ще е, ако не се сдържи и реши да излее гнева си върху теб.

— Разбирам…

— Той не желае да има нищо общо с теб, не ни позволява дори да споменаваме името ти.

— Значи… той ме мрази?

— Много силно.

— Но нали казахте, че според вас преди, не ме е мразел?

— Мисля, че те обичаше. Веднъж ти споменах, че никога не съм виждала Стивън да се отнася с такава загриженост и топлота към някоя жена. Освен всичко друго проявяваше и чувство за собственост по отношение на теб, което не е присъщо за него.

Шеридан сведе поглед. Не беше сигурна дали ще успее да събуди отново подобни чувства у Стивън, но попита с надежда:

— Какво мога да направя?

— Бори се за него.

— Как?

— Това е деликатната страна на проблема — отвърна Уитни и с мъка прикри усмивката си. Шеридан очевидно се вълнуваше, а това беше добър знак.

— Разбира се, той ще те отбягва. Всъщност смятам, че би си тръгнал в мига, в който разбере, че си тук, ако събирането не беше в чест на любимия му племенник. Освен това бягството би могло да бъде изтълкувано като признак на слабост от негова страна.

— Благодарна съм, че нещата са се стекли по този начин — призна Шери.

— Това всъщност не е случайно стечение на обстоятелствата. Беше напълно права, когато каза, че предварително сме обмислили и нагласили всичко. Само че го направихме не с цел да те обидим, а да принудим Стивън да бъде в твоята компания възможно най-дълго време. Поръчали сме на другите две гувернантки да се грижат за момчетата на Скефингтън, докато си тук. Аз вече подхвърлих на лейди Скефингтън, че ще е по-добре, ако си ангажирана с възрастните — така ще можеш да контролираш дъщеря й от разстояние. Това от своя страна ще ти даде възможност да си навън, ще можеш да се разхождаш, да яздиш, ако решиш, и най-вече — да бъдеш непрекъснато пред очите на Стивън.

— Не… Не зная как да ви се отблагодаря.

— Не съм сигурна дали ще ми благодариш, щом се срещнеш със Стивън — нервно се усмихна Уитни. Искаше й се да с в състояние да даде сили на Шеридан да се справи с всичко, което графът би й поднесъл, затова реши да й признае нещо, което беше известно само на семейството: — Преди няколко години баща ми ме сгоди за Клейтън без мое знание. Аз… Аз бях обсебена от идеята да се омъжа за един местен младеж, в когото вярвах, че съм влюбена до полуда. Постарах се доста, за да осуетя брака си с херцога, и се стигна дотам, че Клейтън сам поиска да развали годежа. За нещастие едва тогава осъзнах, че всъщност не изпитвам нищо към другия младеж. Само че Клейтън вече се преструваше, че не ме познава.

— Но очевидно впоследствие с променил мнението си.

— Не съвсем — изчерви се Уитни. — Аз го накарах да промени мнението си. Той беше на път да се ожени за друга и аз… отидох да го видя и да го разубедя. Тогава Стивън ме накара да остана. Причината да организирам това тържество е, че същият план имаше успех при мен и съпруга ми.

— Но когато той ви е видял, вероятно веднага е забравил всичко, което сте му причинили?

Херцогинята звънко се засмя и поклати отрицателно глава:

— Струва ми се, че тогава той не искаше дори да ме види и че му бе неприятна дори мисълта за мен. Беше най-ужасната вечер в моя живот. Но когато всичко приключи, когато спечелих — когато и двамата спечелихме — у мен не беше останала никаква гордост. Затова пък имах Клейтън.

— Значи ме предупреждавате, че гордостта ми ще пострада?

— Много, освен ако не се лъжа.

— Благодаря ви, че ми се доверихте. Мисълта, че друга жена е направила същата грешка като мен и е успяла да я поправи, с окуражаваща.

— Не ти се доверих, за да споделя нещастието ти — нежно я погледна Уитни. — Имам много по-сериозни причини да го направя.

— Знам.

Шеридан се поколеба, но когато заговори, гласът й не трепна:

— Какво трябва да направя?

— Първо, трябва да се постараеш да си непрекъснато пред погледа му. И да си на разположение.

— На… негово разположение?

— Точно така. Стивън с жестоко наранен и обиден, затова няма да иска да има нищо общо с теб. Ще се наложи открито да му покажеш, че още го желаеш, и да направиш така, че да не може да ти устои.

Шеридан кимна. Сърцето й се разкъсваше от надежда, страх, несигурност. Тя погледна към вдовстващата херцогиня и госпожица Черити, после към Уитни, която преди малко беше обидила, но която я гледаше е разбиране и нежност.

— Бях непростимо груба — започна тя, но майката на Стивън я прекъсна, подавайки й ръка.

— Като имам предвид обстоятелствата, мисля, че и аз бих постъпила като теб, скъпа — рече Алисия Уестморланд.

Шери пое подадената й ръка и силно я стисна:

— Ужасно, ужасно съжалявам…

Виктория Сийтън се изправи и прекъсна по-нататъшните излияния на девойката. Тя я прегърна и й се усмихна:

— Всички ние сме тук, за да те подкрепим, защото когато Стивън пристигне, мисля, че наистина ще имаш нужда от подкрепа.

— Не я плаши! — намеси се Александра Таунсенд и също стисна ръката на Шеридан. После се престори, че потръпва от ужас, и добави: — Остави това на Стивън.

— Мъжете ви знаят ли какво кроите? — попита Шери. Трите жени кимнаха и тя се почувства щастлива. Значи всички й желаеха доброто.