Джудит Макнот
Преди да те срещна (26)

26

Наблизо кротко пасеше красив петнист жребец. Шери се метна на гърба му, пришпори го и полетя като вихър, обляна от лунна светлина. Смехът й кънтеше и се сливаше с вятъра. Тя и конят летяха… летяха…

„Ще си счупиш врата, cara!“ — извика младият мъж, който яздеше плътно зад нея…

— Госпожице Ланкастър! Госпожице Ланкастър!

Някаква ръка докосна рамото й и леко побутна спящата Шери, изтръгвайки я от приятния свят на сънищата.

— Съжалявам, че трябва да ви събудя, мадам, но нейна светлост с във всекидневната заедно с няколко кроячки и пита дали можете да отидете при тях — обясни прислужницата.

Прииска й се да се увие като пашкул в чаршафите и да продължи съня, но не можеше да прати херцогинята и кроячките по дяволите. Шери стана, изми лицето си и тръгна към просторната слънчева стая, където я очакваха.

Оказа се, че „нейна светлост“ всъщност бе не майката на Стивън, а снаха му. Шери се постара да скрие чувствата си от красивата млада дама. Поздрави я любезно, но по-скоро официално, отколкото топло.

И ако Уитни Уестморланд усети нещо необичайно в поведението на Шери, тя не го показа. Започна оживен разговор за необходимостта девойката да бъде облечена по последна мода, за предстоящите балове и венециански закуски, а кроячките се суетяха около Шери и снемаха мерките й. Този път младата американка не беше склонна да приеме с доверие топлата усмивка и милите думи на Уитни Уестморланд. Желанието й да осигури богат гардероб за Шери беше просто първата стъпка в изпълнението на общия план неподходящата годеница на графа да бъде захвърлена в ръцете на някой друг мъж. Само че Шеридан имаше други планове. Щеше да си отиде у дома, независимо от това къде беше този неин дом, и имаше намерение да заяви това на херцогинята в мига, в който двете останеха насаме.

— За какво мислите? — попита я Уитни, очаквайки Шеридан да изрази задоволството си или предпочитанията си към предлаганите й платове и модели.

Шери вирна брадичка, погледна към мадам Ласал и запита:

— Имате ли нещо в червено?

— В червено ли? — възкликна модистката с приятен френски акцент. — Не, не, госпожице! Червеното няма да подхожда на цвета на косата ви.

— Аз обичам червения цвят — настоя на своето момичето.

— Тогава ще го имате. Само че можете да го използвате като тапицерия за диваните си или за завеси на прозорците. Този цвят не е за вас, госпожице. Господ вече ви е благословил е коса с много рядко срещан червен цвят и ще бъде грехота да сложите върху себе си нещо неподходящо.

Тази цветиста реч така развесели Шеридан, че тя едва сдържа смеха си. Погледна към Уитни, чийто зелени очи също се смееха, и за момент забрави, че херцогинята е всъщност нейна неприятелка.

— Предполагам това означава, че червеното ще ми стои ужасно. Права ли съм?

— Да! — кимна модистката и вложи в тази кратка думичка целия си плам.

— И че нищо не е в състояние да ви накара да ми ушиете червена рокля, независимо от това колко силно я искам? — продължи Шери.

Херцогинята се засмя и отвърна:

— Мадам по-скоро ще се хвърли в Темза, отколкото да изпълни желанието ви.

— Да! — закимаха утвърдително всички кроячки и за миг в стаята се възцариха смях и добро настроение.

Минаха няколко часа и изведнъж Шеридан разбра, че шивачките всъщност нямаха намерение да напускат къщата, докато не ушият всички необходими тоалети.

 

— Аз вече имам пет рокли — по една за всеки делничен ден от седмицата — нервно ги информира тя.

— Страхувам се, че ще ви се наложи да се преобличате поне по пет пъти на ден — усмихнато рече херцогинята.

Шери смръщи вежди, но не каза нищо, докато двете е Уитни не излязоха от стаята.

— Наистина не мога да се преобличам по пет пъти на ден — започна разпалено девойката. — Всички тези рокли ще бъдат излишни…

— Няма да бъдат — усмихна се Уитни, питайки се защо ли Чариз Ланкастър се държи толкова резервирано с нея — По време на Сезона всяка дама се нуждае от дрехи за разходки с карета, за разходки в парка и за езда, от сутрешни, следобедни и вечерни рокли. И това далеч не е всичко. От годеницата на Стивън Уестморланд ще се очаква да има подходящи тоалети за опера, театър…

— Не съм негова годеница, нито пък имам желание да бъда — прекъсна я Шери и посегна да отвори вратата на стаята си. — През целия ден се опитвах да ви обясня, че нито имам нужда от всичките тези дрехи, нито пък ги искам. И ако не можете да влезете във връзка с баща ми, за да заплати той тази услуга, настоявам да откажете поръчката. Сега ме извинете…

— Как така не сте негова годеница? — възкликна Уитни и я хвана за ръката. — Какво се с случило? — Една прислужница се зададе от дъното на коридора и херцогинята бързо попита: — Можем ли да си поговорим във вашите покои?

— Не искам да бъда груба, ваша светлост, но наистина смятам, че нямаме за какво да си говорим — твърдо отвърна Шеридан, горда, че гласът и не трепна.

За нейна изненада херцогинята ни най-малко не се засегна от резкия отговор.

— Не съм съгласна — отвърна тя и отвори вратата. — Дори напротив — мисля, че има много неща, които бихме могли да обсъдим.

Шери мълчаливо влезе в спалнята си, следвана от херцогинята. Когато вратата се затвори зад двете, тя се обърна и зачака другата жена да започне.

За част от секундата Уитни прехвърли през съзнанието всички възможни причини за странното поведение на дойката и за последното й твърдение във връзка със Стивън и съвсем правилно стигна до заключението, че тя е дълбоко наранена. И тъй като графът беше единственият човек, който би могъл ла я нарани, най-вероятно той беше в основата на проблема.

Уитни се подготви да поправи злото, което очевидно нейният девер идиот беше сторил на единствената жена, която някога беше имала значение за него.

— Какво се е случило, за да твърдите, че не сте сгодена за Стивън и че не бихте искали да сте? — предпазливо попита тя.

— Моля ви! — почти проплака Шери и се ядоса на себе си заради проявената слабост. — Може да не зная коя съм и откъде съм дошла, но нещо в мен протестира срещу лъжите, с които ме засипвате. И ако трябва да поема още от тях, със сигурност ще изкрещя! Няма смисъл да се преструвате, че искате да стана ваша снаха, така че недейте, моля ви!

— Много добре. Да сложим край на преструвките — спокойно кимна херцогинята.

— Благодаря ви.

— Нямате представа колко силно искам да ми станете снаха, Шери.

— Предполагам, че сега ще започнете да ме убеждавате, че и самият лорд Уестморланд е най-нетърпеливият годеник, който някога сте срещали!

— Дори не мога да си помисля подобно нещо, без да ми стане смешно — призна Уитни — Камо ли пък да започна да убеждавам другите.

— Какво? — Шери не можеше да повярва на ушите си.

— Стивън Уестморланд е много чувствителен на тема брак Той има достатъчно основания по принцип да отхвърля мисълта за обвързване, както и сериозни причини да не иска да се ожени за вас.

Шери безпомощно се засмя:

— Мисля, че всички във вашето семейство сте луди.

— Не ви обвинявам — въздъхна Уитни. — Сега, ако благоволите да седнете, ще ви кажа всичко, което зная за графа на Лангфорд. Но първо ще ви попитам какво точно ви е казал той тази сутрин и кое ви е накарало ла си мислите, че няма желание да ви направи своя съпруга?

Предложението да й бъде предоставена информация за мъжа, който беше пълна загадка за нея, беше изкусителна, но Шери не беше сигурна дали трябва да го приеме.

— Питам се защо искате да се намесите в този проблем? — попита тя.

— Искам да се намеся, защото много ви харесвам. И бих искала и вие да ме харесвате. Но най-вече защото искрено вярвам, че вие сте идеалната жена за Стивън и се страхувам, че по нещастно стечение на обстоятелствата вие двамата ще го установите прекалено късно, когато няма да има връщане назад. Сега ми разкажете какво се е случило, а после аз ще се постарая да дам отговор на някои от въпросите ви. — За втори път Уитни умишлено пропусна да обещае, че ще й каже всичко.

Шери се поколеба. Впи сивите си очи в лицето на херцогинята, но не откри в него дори и следа от лицемерие.

— Предполагам, че бих могла — кимна тя. — Едва ли ще има някакви отрицателни последствия, освен че гордостта ми за пореден път ще пострада.

Уитни с изумление изслуша разказа за постъпката на Стивън и се възхити от способността на това наивно момиче, загубило спомените си, попаднало сред чужди хора и в чужда страна, да прозре намеренията на графа. Нещо повече — тя очевидно бе проявила достатъчно мъдрост и гордост, за да не изрази гласно възраженията си срещу обидния план на „годеника“ й.

— Това ли е всичко? — попита Уитни накрая.

— Не съвсем — ядосано отвърна Шери и засрамено погледна встрани.

— Какво още се е случило?

— След като изрече всички тези празни приказки за желанието му да ми даде възможност да избирам, аз се почувствах толкова сърдита и объркана, че… загубих контрол над емоциите си.

— Ако бих на ваше място, щеше да ми се прииска да го ударя по главата с първия попаднал в ръцете ми тежък предмет!

— За нещастие не видях нищо подходящо, което бих могла да използвам, за да го ударя — колебливо се усмихна Шери. — Просто почувствах тази глупава нужда да… да плача, затова се отдалечих към прозореца и се престорих, че гледам навън, за да мога да възвърна самообладанието си.

— И тогава? — нетърпеливо попита Уитни.

— И тогава той има нахалството… да се опита да ме целуне!

— Вие позволихте ли му?

— Не. Не доброволно. Поне не в началото. Но той е толкова добър в това и… И го знае! Затова държеше да ме целуне — сякаш това щеше да оправи нещата! И до известна степен спечели битката, тъй като накрая се поддадох. О, трябва да е изключително горд със себе си! — яростно завърши Шеридан.

Уитни избухна в смях.

— Много се съмнявам. Всъщност, когато пристигнах тук тази сутрин. Стивън беше във възможно най-лошото настроение. Изобщо нямаше вид на човек, който е в състояние да развали един годеж, без да му мигне окото!

Шери леко се усмихна, после усмивката й помръкна и тя поклати глава:

— Нищо не разбирам.

— Мисля, че сте невероятно проницателна, много храбра и много, много добра! — За миг Уитни се изкуши да й каже цялата истина. Едва ли новината за смъртта на Бърлтън щеше да я разстрои — тя едва познаваше покойния си годеник и очевидно изпитваше пламенни чувства към Стивън. Но доктор Уитиком беше подчертал необходимостта пациентката му да бъде предпазвана от всякакъв стрес. Реши, че е най-разумно да се придържа към златната среда. — Ще ви разкажа историята на един много специален човек, когото в началото може и да не познаете. Когато го срещнах за пръв път преди четири години, той беше обожаван заради неустоимия си чар и приятни маниери. Мъжете ценяха неговите успехи и той беше толкова красив, че жените буквално губеха ума и дума, когато го видеха. Въпросният мъж намираше реакцията на всички тези жени за глупава, но въпреки това се отнасяше изключително галантно с дамите. Тогава се случиха три неща, които го промениха драстично — и което е най-чудното, две от тях могат да се сметнат за положителни. Първо, Стивън реши да вложи повече лично време и усилия в уреждането на бизнесделата си. Поемаше големи рискове и печалбите му бяха огромни. Случи се и нещо друго: след смъртта на един възрастен братовчед на баща му Стивън наследи три благороднически титли, едната от които — граф на Лангфорд. И трите титли бяха стари и престижни. И изведнъж нещата започнаха да се объркват. Стивън обича архитектурата и това беше специалността, която изучаваше в университета. Той закупи петдесет хиляди акра земя и започна да проектира къща, която да му служи за постоянно място за живеене. Докато къщата се строеше, той купи три имения в различни части на Англия и започна да ги ремонтира. Ето цялата картина — един много богат и красив млад мъж, произхождащ от едно от най-благородните семейства в страната, се сдобива с три благороднически титли и четири прекрасни имения. Можете ли да отгатнете какво се случи?

— Може би се е пренесъл да живее в едно от тези имения?

— Да, направи го, но не това беше важното — засмя се Уитни.

— Все още не разбирам.

— Случи се това, че стотици семейства, които имаха дъщери за женене и които държаха да омъжат тези свои дъщери непременно за мъж с благородническа титла, включиха Стивън Уестморланд в списъка на най-желаните кандидати. Интересът и стремежите към него избухнаха така внезапно и с такава сила, че чак беше противно да се наблюдава. Тогава графът наближаваше трийсетте и всички смятаха, че му е време да създаде семейство. Жените се тълпяха около него. Мъжете, които като моя съпруг са родени с титла, свикват с този факт и престават да му обръщат внимание, макар в доста случаи да се чувстват като упорито преследван дивеч. В случая със Стивън всички блага сякаш се изляха върху му за една нощ. Ако промяната не беше толкова внезапна, той щеше да се приспособи към нея. А също и ако на пътя му не се беше изпречила Емили Кендъл.

Шери почувства, че стомахът й се свива на топка.

— Какво се е случило? — полюбопитства тя, когато Уитни замълча.

— Преди да продължа, искам да се закълнете, че на никого няма да кажете за това, което ще чуете! — Шеридан кимна. — Стивън се запозна с Емили две години преди да наследи титлите си. Тя беше една от най-красивите жени, които някога съм виждала, а освен това беше остроумна и забавна… И високомерна. Аз поне я смятах за такава. Всички мъже, включително и Стивън, бяха луди по нея. Девер ми поне беше достатъчно умен, за да не й позволи да забележи колко е увлечен по нея. И изведнъж Стивън й предложил да се омъжи за него. Емили останала поразена.

— Защото я е обичал ли?

— Защото се е осмелил да й предложи.

— Какво?

— Според съпруга ми, който е научил историята от самия Стивън, госпожица Кендъл била шокирана, че той я поставя в подобна незавидна позиция. Тя беше… е… дъщеря на херцог и семейството й никога не би допуснало тя да се омъжи за обикновен благородник. Набързо я венчаха за Уилям Латроп, маркиз на Гленгармон — старец, чисто имение граничеше е това на бащата на Емили. За годежа се разбрало една след като всички документи били подписани. Емили избухнала в сълзи, когато обяснила на Стивън, че преди той да й предложи брак, поне била в състояние да отхвърля домогванията на лорд Латроп към ръката й, но сега, когато баща и разбрал за връзката й с младия Уестморланд, той в никакъв случай нямало да отстъпи. Като покорна дъщеря тя трябвало да се подчини на волята на баща си.

Уитни млъкна, усмихна се на Шери и подхвърли:

— Между другото, аз не смятах, че съм длъжна да се подчиня на избора на баща си. Както и да е, Стивън настояваше да разговаря с баща й, но Емили го уверила, че той ще я пребие от бой, ако разбере, че е доверила на девер ми тайната за годежа си с лорд Латроп.

— И двамата са се разделили?

— Де да беше така! Емили го убедила, че единственият начин… да продължат… приятелството си… бил да продължат да се срещат, след като тя се омъжи.

Шери смръщи вежди. Трудно й беше да слуша историята за огромната любов на Стивън към друга жена. Уитни възприе мръщенето й като знак на неодобрение и побърза да завърши:

— Това всъщност не е толкова… необичайно или скандално. В средите на благородниците се срещат много жени, които желаят да получават… внимание… и които се стремят към… компанията на някой привлекателен мъж, който би бил много… добър в различни отношения. Всичко с много дискретно, разбира се.

— Искате да кажете, че трябва да държат приятелството си в тайна ли?

— И така може да се каже — кимна Уитни, поразена от факта, че Шери всъщност наистина не си даваше сметка от какъв характер е било „приятелството“ между Стивън и Емили. Но нима можеше да се очаква друго? Добре възпитаните момичета нямаха представа какво става в спалнята на двама съпрузи, но от случайно дочути думи все пак разбираха, че едва ли отношенията между мъжа и жената се изчерпват с едно обикновено ръкостискане.

— Какво става, ако истината излезе наяве?

— Обикновено съпругът с страшно недоволен, особено ако подобно приятелство е дало повод за клюки.

— Тогава настоява ли съпругата му да ограничи контактите си само до среща с жени?

— Да, но обикновено му се налага да поиска обяснение и от джентълмена.

— Какво обяснение?

— Такова, което се дава в ранни зори на двайсет крачки разстояние между двамата участници.

— Дуел?

— Да, точно така! — потвърди Уитни.

— Продължи ли лорд Уестморланд да бъде… много близък приятел на Емили Кендъл след женитбата й със стария маркиз?

— Да. Връзката им продължи близо година, преди съпругът й да разбере.

Шери пое дълбоко дъх. Страхуваше се да зададе следващия въпрос.

— Имаше ли дуел?

— Да.

Тъй като лорд Уестморланд все още беше между живите, очевидно старият маркиз се беше преселил в отвъдното.

— Той го е убил — изрече тя.

— Не, макар че би могъл да го направи. Стивън беше лудо влюбен в Емили и й беше верен до гроб. Ненавиждаше лорд Латроп заради това, че беше предложил брак на Емили, за това, че беше откраднал младостта и красотата й, за това, че беше твърде стар, за да я дари с деца. Стивън му казал всичко това в деня на дуела и в крайна сметка маркизът почина, но от сърдечен удар, а не от пистолетен изстрел. Оказа се, че всъщност Емили и баща й, а не лордът са държали на сключването на този брак. Нашата Емили искала да стане херцогиня, което щяло да се случи, когато бащата на стария маркиз починел и синът му — съпругът на Емили, наследил титлата му. В деня на дуела истината излязла наяве и Стивън повярвал на лорда — старецът нямал причини да лъже.

— Дуелирали ли са се все пак?

— И да, и не. Всъщност Стивън поднесъл извиненията си на лорд Латроп, което било равностойно на поражение. Седмица след дуела бащата на Емили я изпратил в Испания, където тя останала една година, изчаквайки съпруга си да умре. После се върна тук съвсем променена — още по-красива, но също и по-малко високомерна.

Тук Уитни беше решила ла приключи с историята на графа, но Шери не се сдържа и попита:

— Те срещнаха ли се отново?

— Да. Междувременно Стивън беше наследил титлите си. Странното беше — а може би в крайна сметка не е чак толкова странно, колкото изглежда — че бащата на Емили пръв потърси Стивън. Той съобщил на девер ми, че Емили е влюбена в него и винаги е била, и го помолил поне да поприказва с нея.

Стивън се съгласил и бащата на Емили си тръгнал, обзет от приятни предчувствия, че дъщеря му ще стане графиня на Лангфорд. На другата седмица тя се появила в дома на графа и му признала всичко. Разкаяла се за егоизма си и го помолила да й даде възможност да докаже любовта си към него. Стивън й казал, че ще си помисли. На следващия ден баща й пристигнал и връчил на Стивън чернова на подготвения от него и дъщеря му брачен договор. Графът взел листа и предложил да нанесе някои поправки. Бащата на Емили вече бил убеден, че Стивън е най-великодушният от всички мъже на този свят.

— И той е имал намерение да се ожени за нея след всичко, което му е причинила? — възкликна изумено Шери. — Не мога да повярвам! Трябва наистина да е загубил разсъдъка си!

— Емили и баща й посетили Стивън, но онова, което той им връчил, не било брачен договор.

— А какво?

— Списък с подходящите кандидати за втори съпруг на младата маркиза. Всички изброени мъже имали титли и били на възраст между шейсет и деветдесет и две години. Стивън умишлено беше направил така, че Емили да повярва в намеренията му да се ожени за нея, и после й беше нанесъл съкрушителен удар.

— Не е от тези, които лесно прощават, така ли? — попита Шери. — Все пак, както и ти спомена в началото, тя не е направила нещо необичайно за една омъжена дама от висшето общество!

— Стивън не можа да й прости, че се е омъжила за Латроп единствено заради титлата му. Не можа да й прости, че го е лъгала. Но най-вече не можа да й прости факта, че го беше оставила да отиде на дуел, където едва не уби съпруга й.

— Трябва да се замислите над това, което ви казах, ще разберете, че годеникът ви не вярва на собствената си преценка за жените и винаги подлага под съмнение мотивите на представителките на нежния пол. Може би тогава ще стигнете до извода, че в крайна сметка намерението му да ви представи на други джентълмена не е толкова жестоко или лишено от смисъл. Не казвам, че е прав, а и онова, което аз мисля, няма никакво значение в случая. Искам само да ви помоля да се вслушате в сърцето си и да вземете своето решение, след като осмислите информацията, която ви дадох. Мисля, че мога да ви кажа още нещо, което да ви бъде от полза.

— Какво е то?

— До този момент нито аз, нито съпругът ми сме виждали Стивън да се отнася с подобна топлота и нежност към някоя жена, както прави с вас. — Уитни реши, че е казала всичко, което би могло да се окаже от полза, и се приближи до дивана, за да вземе чантата и ръкавиците си.

Шери се изправи.

— Бяхте много добра с мен, ваша светлост — разчувствано рече тя.

— Моля те, наричай ме Уитни — отвърна херцогинята и добави: — И не ме наричай „много добра“, защото ще ме принудиш да си призная, че постъпвам по този начин не само защото съм загрижена за щастието на Стивън, но и водена от чисто егоистични подбуди.

— Какви могат да бъдат тези егоистични подбуди? — учуди се Шери.

— Мисля, че това е най-добрият и може би единствен шанс да се сдобия със сестрата, която винаги съм искала да имам.

Шери се усмихна и топло стисна ръката на херцогинята, после двете се прегърнаха. След миг се откъснаха една от друга, почувствали се неловко от този внезапен изблик топли чувства. Та те почти не се познаваха! Но това ли имаше някакво значение сега, след като първата крачка към едно приятелство беше направена.

— Много те харесвам — призна след кратко мълчание херцогинята и излезе.

Миг след това вратата се отвори. Уитни надникна в стаята и заговорнически прошепна:

— Между другото, майката на Стивън също те харесва. Ще се видим на вечеря.

— О, това с чудесно!

Уитни кимна и доволно се усмихна:

— Отивам долу, за да се опитам да внуша на Стивън, че идеята за тази вечеря всъщност е негова.

Шери застана до прозореца. Мислеше си за онова, което преди малко беше чула. Вече виждаше графа в нова светлина. Можеше да си представи какво е да знаеш, че те искат заради онова, което притежаваш, а не заради самия теб. Фактът, че той отказваше да се примири с преструвките и лицемерието, доказваше, че не е надут и горделив човек.

Не беше изоставил жената, която беше обичал дори след като я беше загубил, и това говореше за дълбока лоялност. Беше готов дори да рискува живота си в дуел — свидетелство за истинско благородство.

В отговор Емили Латроп го беше използвала и предала. Нищо чудно, че Стивън се притесняваше да не сбърка отново в избора си на съпруга.

Да, графът определено не беше горделив и самовлюбен.

Но не беше и човек, който лесно прощава.

Той обичаше да я целува, но някъде дълбоко в себе си Шери беше убедена, че целувките не са задължително проява на дълбоки чувства. Понякога Стивън изпитваше истинско задоволство от нейната компания. И обичаше, когато се смееха заедно…

Така й се искаше да си възвърне паметта! Всички отговори, от които имаше нужда, бяха скрити някъде там. Зачуди се как да се държи с него от този момент нататък. Гордостта и инстинктът й подсказваха, че не бива да му позволява отново да я нарани.

Трябваше да бъде възможно най-естествена, но същевременно да му покаже, че между двама им има една граница, която не може да бъде прекрачвана.

Щеше да се опита да забрави тръпките, които ръцете и целувките му изпращаха по цялото й тяло… Тази негова зашеметяваща усмивка, от която сърцето й замираше блясъка на сините му очи…

Шери тръсна недоволно глава. Та в момента тя си спомняше всичко онова, което беше решила да забрави!

Седна зад бюрото и се опита да насочи вниманието си върху страниците на вестника.

Той беше обичал Емили Латроп!

Шери силно стисна очи, сякаш по този начин щеше да затвори съзнанието си за него. Не успя. Стивън беше обичал Емили Латроп с разрушителна любов и макар да знаеше, че е глупаво, Шеридан страдаше от тази мисъл. Защото тя пък обичаше графа.