Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уестморланд (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Until You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 326 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2008)
Корекция
maskara (2008)
Сканиране
?

Издание:

ИК „Плеяда“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

54

Шеридан отвори вратата на малката си стаичка. Виеше й се свят от огромното напрежение, на което беше подложена през целия ден. Тя предпазливо пристъпи в тъмното и напипа кибрита. Започна ла пали свещите на бюрото. Когато поднасяше клечката към четвъртата свещ, зад гърба й се разнесе плътен мъжки глас, който я накара да подскочи от уплаха.

— Не мисля, че изобщо ще имаме нужда от светлина — рече мъжът.

Шеридан се обърна, а сърцето й лудо заби. На единствения стол седеше Стивън Уестморланд, прехвърлил небрежно крак върху крак. Яката на бялата му риза беше разкопчана. Дори изражението на лицето му издаваше някаква непринуденост. Стори й се, че той се държи прекалено свободно, но беше толкова щастлива да го види, да бъде така близо до него, че нищо друго нямаше значение в този момент. Нищо.

— Доколкото си спомням, последния път, когато те чаках, беше, когато щяхме да се женим — изрече провлачено той.

— Знам и мога да ти обясня. Аз… — започна Шери.

— Не съм дошъл тук да разговарям — прекъсна я грубо Стивън. — Докато бяхме долу, останах с впечатлението, че ми предлагаш нещо повече от обикновен разговор. Или съм сгрешил?

— Не — прошепна тя.

Стивън мълчаливо я огледа с поглед на похитител. Чувството му не го беше излъгало — Шери продължаваше да е все така екзотично красива и съблазнителна… като се изключеше строгата й прическа. Това не му се нравеше. Беше дошъл тук с намерение да задоволи страстта си, а жената, която стоеше срещу него, изглеждаше повече като неопитна девственица, отколкото като амбициозна авантюристка.

— Разпусни си косата — нетърпеливо й заповяда графът. Шеридан се подчини, изненадана от заповедническия му тон. Извади фибите, които придържаха тежката й коса, и посегна да ги остави на бюрото. Когато се обърна, Стивън вече се надигаше от стола, разкопчавайки ризата си.

— Какво правиш? — попита уплашено тя.

Наистина, какво правеше? Каква работа имаше той в тази стая с жената, зарязала го пред самия олтар?

В отговор на въпроса й той посегна към връзката си и пристъпи към вратата:

— Тръгвам си.

— Не! — извика Шеридан. — Не си отивай!

Стивън понечи да й отвърне по начин, който тя напълно заслужаваше, но не успя. Шери се втурна към него и се притисна към тялото му, разпалвайки отново страстта му.

— Моля те, не си тръгвай! — проплака тя. Ноктите й се забиха в раменете му. Стивън не беше посегнал да я прегърне, но беше наясно, че е загубил битката. — Позволи ми да ти обясня… Обичам те…

Той обгърна лицето й с длани, а очите му се спряха на полуотворените й устни.

— Искам да разбереш едно — каквото и да ми кажеш, няма да повярвам на нито една твоя дума. На нито една!

— Тогава ще ти покажа — извика отчаяно Шери, притисна се към него и го целуна със странната смесица от неопитност и импулсивност, която го влудяваше.

Стивън зарови пръсти в косите й и впи устни в нейните. Чувстваше, че губи разсъдъка си. За секунда повдигна глава, решил да й даде последен шанс за отстъпление, и попита:

— Сигурна ли си?

— Знам какво правя.

И той взе онова, което тя му предлагаше, и за което беше копнял от мига, в който я беше докоснал. Желаеше я лудо, до болка. Нямаше търпение да проникне в нея и копнееше тя да го посрещне със същата страст и желание. Използва цялото си умение, за да пречупи задръжките й, и тя не можеше да му устои. Пръстите му се плъзнаха между бедрата й, устните му се впиха в набъбналите зърна на гърдите й и Шеридан застена, притискайки се инстинктивно към него. Той разтвори бедрата й и със силен тласък проникна в нея. Тялото й се стегна от болка, ноктите й се забиха в плътта му и до слуха му достигна приглушеният й вик. Стивън замръзна от изненада.

„Знам какво правя“ — беше казала тя.

Той отвори очи и я погледна. Лицето й беше мокро от сълзи. Шери обви ръце около шията му, привлече го към себе си и промълви:

— Прегърни ме. Моля те…

Стивън се подчини и се остави удоволствието да го завладее отново. Ръцете й галеха мускулестите му рамене, устните му жадно пиеха от нейните. Тялото й го канеше, предлагаше му успокоението, от което и двамата се нуждаеха в рози момент…

Цялото му същество копнееше да стигне до върха, да получи облекчение, но Стивън не искаше то да настъпи, преди да й е предложил същото удоволствие, което тя предлагаше на него. Шери се беше отворила за него, тялото й неистово желаеше нещо, което никога не беше изпитвало. От гърдите й се изтръгна ридание. Тя не издържаше вече на напрежението.

— Ей сега… — дрезгаво прошепна Стивън.

В тялото й сякаш лумнаха пламъци. Изпитваше желание да се слее с любимия си, да се разтвори в него… Стивън простена. Онова, което преживяваше с нея, беше изключително, разтърсващо… Желанието за отмъщение беше забравено. Той се отпусна облекчено по гръб, привличайки Шери към себе си. Тя беше прекалено добра, за да й бъде отмъщавано, а естественото й място беше в прегръдките му. От мига, в който устните им се бяха срещнали за пръв път. Стивън беше уверен, че двамата са родени един за друг, но онова, което току-що се беше случило помежду им, надхвърляше и най-смелите му мечти. Графът лежеше, прегърнал спящата Шери, и размишляваше. Каквото и да беше изпитала по време на сливането им, то беше истинско, непресторено. Никоя жена не би могла да изиграе подобно нещо, дори да имаше огромен опит зад гърба си, а — както се беше оказало — Шери никога не го беше правила.

 

Тя се събуди. Беше сама в леглото. Не че не беше нормално, но… Очите й рязко се отвориха. Стивън седеше на стола и Шери изпита облекчение. Той вече се беше облякъл. Изражението на лицето му беше непроницаемо. Тя срамежливо придърпа чаршафите към брадичката си и се облегна на таблата на леглото. Как можеше Стивън да изглежда толкова безстрастен и отдалечен след всички, което се беше случило помежду им? Добре поне, че маската на цинизъм, хлад и ярост беше изчезнала. Шеридан сви крака, обгърна коленете си с ръце и попита:

— Сега можем ли да разговаряме?

— Защо да не започна аз? — безцеремонно предложи Стивън.

Тя кимна.

— Искам да ти направя едно предложение. — Забеляза радостта в очите й при споменаването на последната дума и не можеше да повярва, че тя наистина очаква да чуе от него ново предложение за женитба. — Делово предложение! — уточни той. — След като помислиш върху него, вярвам, че ще ти се стори разумно и за двама ни. Със сигурност ще ти се стори по-привлекателно от това да продължиш да работиш за семейство Скефингтън.

— Какво е то?

— Очевидно е, че въпреки различията ни в толкова много отношения двамата с теб си допадаме идеално в леглото.

Шери с изненада слушаше хладните му думи.

— Какво е предложението ти? — попита разтреперана тя.

— Ще споделяш леглото ми, когато имам нужда от тялото ти. В замяна ще ти осигуря къща, слуги, дрехи, карета и свобода да правиш каквото си пожелаеш, с изключение на едно — не искам никой мъж да използва онова, за което аз плащам.

— Предлагаш ми да стана твоя метреса? — унило попита Шери.

— Защо не? Ти си умна и амбициозна, а и онова, което ти предлагам, е много по-добро от сегашната ти работа. — Когато тя не реагира, Стивън отегчено добави: — Само не ми казвай, че си очаквала да ти предложа да се оженя за теб само заради случилото се преди малко. Не вярвам да си толкова глупава и наивна.

Шери потръпна от циничния му тон. Взря се в красивото му лице и искрено отвърна:

— Не знаех какво да очаквам от онова, което направихме, но не съм се надявала на ново предложение за женитба.

— Много добре. Вече имаше достатъчно лъжи и недоразумения помежду ни. Не бих искал да таиш напразни надежди.

В очите на Шери блеснаха сълзи и Стивън бързо се изправи. Целуна я леко по челото и отбеляза:

— Добре поне, че си достатъчно разумна да не правиш сцени заради предложението ми. Помисли върху него. Но преди да решиш, съм длъжен да те предупредя: ако някога посмееш да ме излъжеш отново, ще те изхвърля на улицата. — Той се отправи към вратата, хвана дръжката на бравата и преди да отвори, подхвърли през рамо: — И още нещо: никога не ми казвай, че ме обичаш! Не искам да чувам тези думи от твоята уста.

Графът излезе. Шери отпусна глава на коленете си и зарида. Плачеше заради проявената слабост, когато Стивън я беше взел в прегръдките си, и заради това, че за миг се беше изкушила да приеме срамното предложение, което й беше отправил.