Джудит Макнот
Преди да те срещна (53)

53

Намерението на Стивън да не обръща внимание на присъствието на Шери беше трудно осъществимо. Бившата му годеница непрекъснато се изпречваше пред погледа му. Първоначалният шок от срещата им беше преминал и сега, когато масите се зареждаха за вечеря, графът можеше да я наблюдава, незабелязан от никого. Опрял се на един дъб, той я следеше с очи, а в съзнанието му един след друг изплуваха спомени…

Видя я застанала пред вратите на кабинета му, увлечена в разговор със стария иконом:

„Добро утро. Ходжкин. Днес изглеждаш особено добре. Това нов костюм ли е?“

„Да, госпожице. Благодаря.“

„И аз имам нова рокля. Нали е прекрасна?“

Няколко минути по-късно, опитвайки се да отдалечи момента, в който щеше да й предложи да се огледа за друг кандидат съпруг, графът я беше попитал защо не е прочела поръчаните специално за нея списания.

„Ти изобщо отварял ли си някое от тях?“, беше го попитала тя и се беше впуснала в описания на най-важните статии, които човек можеше да прочете по страниците на подобни издания, карайки го да се залива в смях.

Но най-често си представяше начина, по който се притискаше към него, когато я вземеше в прегръдките си, усещаше сладкия вкус на устните й. Беше родена за любов. Липсата на опит при нея се заместваше от неподправена страст.

Преди малко Шеридан беше влязла в къщата, за да повика момчетата на семейство Скефингтън, които щяха да пеят за гостите, и се беше появила с някакъв странен инструмент в ръка. Едва успя да откъсне поглед от нея и да се втренчи в чашата си с бренди, за да предотврати познатата тръпка, която разтърсваше тялото му винаги когато Шери беше край него.

Нима някога щеше да престане да я желае, с отвращение се запита Стивън. Та той я беше пожелал от мига, и който тя беше отворила очите си в леглото му в Лондон, и продължаваше да копнее за тялото й дори сега, едва няколко часа, след като отново я беше зърнал. Облечена в скромната дреха на гувернантка, с коси, събрани в стегнат кок на тила, Шеридан събуждаше болезнена страст у него.

Стивън погледна към Моника и Джорджет, които разговаряха с майка му. И двете бяха красиви, облечени в скъпи стилни рокли, с модерни прически и с отлично възпитание. Те никога не биха се решили да се облекат в мъжки дрехи и да препускат като луди, яхнали буйни коне.

Но дори да опитаха, нямаше да изглеждат така прелестни, както беше изглеждала Шеридан в момента след ездата.

Никоя от тях не би му подала празна торба, представяйки си, че е трофей, който поставя в краката на любимия си.

И двете не биха имали дързостта да го гледат право в очите с откритата покана да ги вземе в прегръдките си.

Преди седмица Шеридан Бромлейт му приличаше на вълшебна чародейка и когато пръстите й се плъзнаха по струните на непознатия инструмент и изтръгнаха първите акорди, тази мисъл го облада отново. Тя омагьосваше всички и най-вече — него. Разговорите между гостите бяха замрели напълно и дори прислужниците се бяха спрели, заслушани в музиката. Стивън се опитваше да не гледа към Шеридан, но непрекъснато чувстваше погледа й върху себе си. Очите й не преставаха да го гледат с някаква нежност, покана, молба и този факт вбесяваше и объркваше Моника и Джорджет. Но те не бяха чувствали ръцете му да се плъзгат по телата им, не познаваха това усещане. Единствено Шеридан знаеше какво може да го накара да изпитва… и как да събуди спомените му.

Ядосан на себе си заради слабостта си, Стивън се отдели от дървото, остави чашата си на най-близката маса, пожела лека нощ на гостите и се оттегли в къщата. Щеше да се усамоти и да се напие до смърт, ако това щеше да му помогне да се овладее.