Джудит Макнот
Преди да те срещна (5)

5

На следващата сутрин баща й подхвърли колко много му харесва изкусно избродираният с мъниста колан на Спящото куче и индианецът призна, че го е правил сам. Сделката беше сключена за минути: старецът щеше да изработва колани и гривни, а Патрик — да ги продава. Шеридан получи разрешение от новия им партньор да прекръсти коня и тя му даде името Бързоногия. Яздеше го от сутрин до вечер. Беше преодоляла страха си и смело препускаше с развята от вятъра коса. Веднъж попита Спящото куче, дали вече язди като индианските момчета. Старецът я погледна така, сякаш подобна възможност беше абсурдна, после хвърли в тревата огризката от ябълката, която ядеше, и отвърна:

— Може ли Вечно мъдрата да вдигне тази огризка, яхнала бягащ кон?

— Не, разбира се — сконфузено отвърна Шеридан.

— Индиански момчета могат.

В следващите три дни тя упорито се упражняваше да стори това, както и много други опасни неща, които безпокояха баща й и той час по час й отправяше предупреждения. Спящото куче я поздравяваше за всеки неин успех с тържествено вдигане на ръка и с ново предизвикателство, което момичето рано или късно преодоляваше. Печалбите им нараснаха в резултат на прекрасните предмети, изработвани от индианеца, а храната им стана по-богата и разнообразна, тъй като Спящото куче беше отличен ловец. И ако някой намираше за странно триото, състоящо се от стар индианец, момиче, обуто в панталони от еленова кожа и способно да заема всевъзможни пози върху гърба на препускащ кон, и кроткия ирландец, отдаден страстно на хазарта, въпреки че вечно губеше, Шери просто не го забелязваше. Нещо повече, струваше й се, че хората, който живеят в големите градове като Балтимор, Августа и Шарлот, водят странно съществуване. И не се притесняваше от факта, че баща й все така не успява да събере достатъчно пари, за да осъществи мечтата си за собствена къща в Шеруин Глен.

Тя спомена за това пред Рафаел Бенавенте — симпатичен двайсетгодишен испанец със сини очи, който се беше присъединил към тях по пътя от Сейнт Августин към Савана.

— Cara mia! — възкликна през смях той. — Добре, че не си нетърпелива, защото баща ти е много лош играч. Сноши седях срещу него в игралната зала на мадам Гертруд и трябва да ти кажа, че падна голямо лъгане.

— Баща ми никога не би излъгал! — запротестира Шери.

— Не казвам, че той е лъгал — увери я бързо Рафаел. — Но другите го правеха, а баща ти дори не се усети.

— Ти трябваше да… — Очите й се спряха върху пистолета, окачен на колана му. Обзе я гняв при мисълта, че някой си е позволил да измъкне от баща й парите, които изкарваха с толкова труд. — Трябваше да ги застреляш! Да! Да ги гръмнеш всички до един!

— Това не бих могъл да направя, querida — поклати глава младежът и на устните му отново се появи усмивка. — Защото аз бях един от онези, които лъжеха.

— Измамил си баща ми? — Възмущението й беше огромно.

— Не, не! — Рафаел побърза да си придаде тъжно изражение. — Лъжа само когато е абсолютно наложително — например когато всички останали мамят — и лъжа само хората, които си позволяват да мамят мен.

По-късно Шери научи, че Рафаел бил прогонен от семейството си, което притежавало огромно имение в Мексико, заради „лошо държание“, както сам се беше изразил.

Шеридан, за която нейното малко семейство беше центърът на вселената, беше поразена от факта, че някои родители отблъскват децата си, както и от мисълта, че Рафаел трябва да е извършил нещо наистина ужасно, за да му наложат такова жестоко наказание. Когато внимателно подхвана темата пред баща си, той сложи ръка на рамото й и й обясни истинската причина, поради която младият им приятел беше изпаднал в немилост. Оказа се, че Рафаел бил силно увлечен по някаква дама, която за нещастие вече била омъжена. Шеридан прие това обяснение без коментар. Знаеше, че баща й рядко бъркаше в преценките си за хората, а освен това й се искаше да мисли само най-доброто за Рафаел. Беше едва на дванайсет години и й се струваше, че Рафаел Бенавенте е най-красивият и очарователен мъж на земята, с изключение на баща й, разбира се.

Раф й разказваше прекрасни истории и я уверяваше, че един ден ще стане невероятно красива млада дама. Казваше, че очите й приличат на сиви буреносни облаци и че Бог им е дал точно този цвят, защото най-добре подхожда на огнената й коса. Преди да срещне Рафаел, Шеридан не се интересуваше от външния си вид, но сега се надяваше той да излезе прав, както и да остане достатъчно дълго с тях, за да стане свидетел на положителната промяна в малката си приятелка.

За разлика от повечето скитници, които се присъединяваха към тях по време на пътуванията, Раф винаги имаше достатъчно пари. Нямаше конкретна цел и му беше все едно къде ще отиде. Играеше хазарт много по-често от баща й и пръскаше спечеленото с широка ръка.

Един ден, когато спряха фургона в покрайнините на Савана, щата Джорджия, младежът изчезна за четири дни и нощи. Появи се на петия ден, а от него се носеше дъх на парфюм и уиски. Шеридан заключи, че е бил при някоя „блудница“ — беше чула тази дума от един разговор между няколко омъжени жени, пътуващи с караваната си към Мисури. Въпреки че не знаеше какво точно представляват блудниците, беше останала с впечатление, че те са пропаднали жени, притежаващи някаква дяволска сила, с помощта на която „отклоняват почтените мъже от правия път“.

Та когато Раф се върна същия този ден, брадясал, а от него се излъчваше миризма на блудници, Шеридан прекара доста време в молитви за спасението на душата му, като едва се сдържаше да не заплаче от ужас. Скоро обаче страхът й прерасна в ревност, примесена с гняв. Той се опита да подобри настроението й, но Шери не се поддаде на ласкателствата му. Младежът сви рамене и се оттегли, давайки вид, че повече не го с грижа за нея, но на следващата вечер се появи с дяволита усмивка на красивото си лице и с китара в ръка. Престори се, че не забелязва Шеридан, настани се до огъня и засвири.

Шери беше чувала и други мъже да свирят на китара, но никой от тях не беше толкова добър като Раф. Струните трептяха под пръстите му и звуците караха сърцето й да бие по-силно. Внезапно темпото се смени, мелодията стана невероятно тъжна. Китарата сякаш плачеше. Третата мелодия беше лека и закачлива. Раф погледна към Шеридан, намигна й и започна да пее така, сякаш сам беше измислил текста специално за малката си приятелка. В песента се разказваше за един глупав мъж, който не ценял онова, което имал, нито жената, която го обичала, до мига, в който не загубил всичко. Преди Шери да се съвземе от вълнението при това изпълнение, Раф вече беше започнал друга песен, която момичето знаеше.

— Попей с мен, querida — мило каза той. Пеенето беше любимо занимание на всички скитници и особено на групата на Бромлейт, но тази нощ Шеридан почувства, че я обзема непознат до момента свян. Тя затвори очи и се опита да се съсредоточи върху музиката.

Когато песента свърши, се чуха бурни аплодисменти. Шери отвори очи и видя няколко непознати, дошли, привлечени от звънкия й глас.

Тази беше първата от многото последвали нощи, в които тя пееше заедно с Рафаел. Понякога, когато се окажеха в някой град или село, хората, които ги чуваха да пеят, изразяваха възхищението си, като им даваха храна или подаръци, дори и пари. Раф й показваше как да свири на китарата, макар тя да нямаше неговия талант, и започна да й дава уроци по испански. За кратко време момичето напредна много и скоро говореше испанския така добре, както и самия Рафаел. После се заеха с италианския, но и двамата не постигнаха особени успехи с този език. По молба на Шеридан, Раф държеше под око хората, с които баща й играеше комар.

Единственият човек, който, изглежда, се дразнеше от присъствието на Рафаел, беше Спящото куче. Старият индианец не криеше неодобрението си към младия човек и почти не му говореше. Държеше се дистанцирано и с Шеридан и когато момичето спомена за това пред баща си, Патрик й каза, че вероятно Спящото куче се чувства зле, тъй като тя вече не прекарва достатъчно време с него. След този разговор Шеридан отново се сближи с индианеца. Търсеше го за съвет и яздеше с него по-често, отколкото правеше това с Раф.

Всичко изглеждаше идеално… до мига, в който баща й не взе решение да посетят сестрата на майка й, която беше стара мома и живееше в Ричмънд, щата Вирджиния.