Стефан Георге
Цветя

През мартенските дни посяхме семената

Когато пак сърцата ни димяха в кръв

За мъртвата година с болка непозната

За битката на лед и слънце с дива стръв.

 

Желаехме да им дадем опора силна

За тях издирихме поток кристалночист ·

Та леко да растат сред светлина обилна

Да руменят под поглед нежен и лъчист ·

 

С душевна радост ги поливахме грижливо ·

Към облаците гледахме с напрегнат страх

И заедно надявахме се търпеливо

Да избуи листо да тръгне филиз плах.

 

Набрахме ги на път край лозова градина

Покрай съседски плет от месеца огрян ·

Без дъх от блясъка на нощната пъртина

Държахме ги щастливи в детската си длан.

 

1897