Илия Волен (автор)

Биография

По-долу е показана статията за Илия Волен от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Марин Стаменов
ПсевдонимИлия Волен
Роден13 октомври 1905 г.
Починал17 август 1982 г. (76 г.)
София, България
Националност България
Жанрразказ, повест, есе
НаградиДимитровска награда (1966)
„Йордан Йовков“ (1980)
ДецаХристо Стаменов (р. 1943)

Илия Волен е творчески псевдоним на Марин Христов Стаменов (13 октомври 190516 август 1982) е български белетрист и драматург.[1]

Биография

Роден е на 13 октомври 1905 г. в село Ъглен, област Ловеч. Първоначално учи в родното си село, а след това в Луковит.

От 1924 г. сътрудничи на редактираното от Боян Дановски списание „Дионисиос“. Публикува разкази в седмичника „Ведрина“ на Антон Страшимиров. От този период получава псевдонима си. През 1927 г. завършва Духовната семинария в София. Между 1927 и 1929 г. следва славянска филология в Софийския университет. Започва работа в Светия синод, а след това е редактор на „Детско знаме“. През периода 1941-43 гг. редактира детското списание "Орле".[2] През 30-те години сътрудничи на сп. “Златорог”, където публикува 13 разказа. През 1936-1951 г. е библиотекар в Народния театър.

От 1951 г. е редактор в издателство „Български писател“. Член е на Съюза на българските писатели, а между 1962 и 1966 г. е заместник-председател. През този период е и заместник главен редактор, а през 1970-1971 г. – редактор в списание „Септември“.[3][1]

Има един син, Христо, който е езиковед, преподавател в катедра „Англицистика и американистика” към Софийския университет.[4]

Илия Волен умира на 77 години в град София на 16 август 1982 г.[1]

Отличия и награди

Произведения

Произведенията на Илия Волен са на социална, анималистична, любовна и автобиографична тема. По-известни са:

  • „Черни угари“ (1928)
  • „Кръстци“ (1931)
  • „Радост в къщи“ (1942, 1955)
  • „Диви души“ (1945)
  • „Йов“ (1964)
  • „Избрани произведения в два тома“ (1965)
  • „На село през войната“ (1967)
  • „Шегите на дядо" (1970)
  • „Търсене на истината. Мисли, бележки, есета“ (1973)
  • „Съчинения в два тома“ (1975)
  • „Денят кратък – нощта дълга“ (1982, 1984)[3]
  • „Горещо утро. Повести“ (1998)
  • „Вникване. Есета, бележки, размисли“ (2005)
  • „Черни угари. Поредица Българска класика“ (2005).

За него

  • Симеон Султанов. „Четирима белетристи“. София: Български писател, 1960
  • Любен Бумбалов. „Илия Волен. Литературно-критически очерк“. София: Български писател, 1976
  • Румяна Дамянова, „Илия Волен. Литературна анкета“. София: Български писател, 1980.

Бележки

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1428.
  2. Димитър Иванчев, Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част II // БЪЛГАРСКИ БИБЛЙОГРАФСКИ ИНСТИТУТ „ЕЛИН ПЕЛИН" / Наука и изкуство, София 1962 г. / стр. 107
  3. а б в Илия Волен // Литературен свят. Посетен на 26 януари 2013.
  4. e-lit.info

Външни препратки