Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2010)

Издание:

Разкази за деца от български писатели

Антология

 

Съставители: Иван Остриков, Камен Калчев, Кръстьо Станишев, Николай Янков

Редактор: Любен Петков

Художник: Асен Старейшински

Художествен редактор: Кирил Гогов

Технически редактор: Лиляна Диева

Коректор: Паунка Камбурова

 

Формат 16/70/100; тираж 53 113 екз.; печатни коли 39; издателски коли 50,54; уик 30,80; л.г. VII/65б; изд. №5645; поръчка №172/1981 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 29.V.1981 г.; излиза от печат на 5.XI.1981 година; цена подвързия: 3,64 лв.; цена брошура: 3,04 лв.

Код 25 9537375638/6527-22-81

 

Издателство „Български писател“, София, 1981

Набор и печат — ДП „Балкан“, София

Подвързия — ДП „Георги Димитров“, София

История

  1. — Добавяне

Вие колко дни посрещате Нова година? Навярно един ден, на 31 декември. А ние у нас посрещаме Нова година повече от десет дни. Как ли? Ето: и тая година още на осемнадесети сутринта дъщеря ми Емилия скочи от леглото, преди да съм отишъл на работа, изтича при огледалото, врътна се наляво, огледа се надясно, люшна къдри и като се увери, че е много хубава в новата си нощница, извика:

— Татко, хайде днес да купим елхата!

— Днес ли? Ти си объркала датите. До Нова година има още десетина дни.

— Има, но хубавите елхи рано се продават. И ще имаме повече време да я украсяваме.

— И повече време да се заплесваш.

— Кога съм се заплесвала! — обиди се тя и мрачно загледа през прозореца. Навярно очакваше да кажа: „Шегувам се, моето момиче, зная, че си отличничка, да идем за елха.“ Но работата е там, че аз не съм от тия бащи, които изпълняват всички прищевки на децата си. Макар и инженер, зная какво значи възпитание. И затова извиках с непреклонен глас:

— Днес не! Виж, утре, в неделя, съм съгласен.

— Голяма разлика от днес до утре! — обажда се Любчо, братът на Емилия, който смята, че глезя сестра му, и се заяжда с мене.

Не заслужава да му отговарям. Отивам на работа.

На другата сутрин една сламчица ме гъделичка зад ухото.

— Ех, Емче! Поне в неделя ме остави да си отспя.

— А елхата? Нали каза, че днес ще идем!

Свърши се с почивката. Тръгваме. Изпраща ни сърдит майчин глас:

— Па ми донесете някой бор, та да няма къде да го сместим!

— Ако е малък, татко няма с какво да се забавлява — обажда се Любчо. Хлапакът му с хлапак! Знае, че и аз обичам отрано да посрещаме Нова година. Разбира ти гимназист от весела къща, от зелена елха, бенгалски огън, спомени и засмяна дъщеря…

Пазарът е заприличал на гора. Бащи и майки водят върволици деца между елхите като из джунгли. На един ъгъл набиват кръстачки. Дълго избираме. Най-сетне ето хубава елха! Стройна, бухлата, два човешки ръста.

— На мама ще й стане лошо… — киска се Емилия.

Влизаме тържествено с елхата в къщи. Викове, укори. Но ние си мълчим, вършим си своето. Закрепваме елхата сред хола. Едната летвичка на кръстачката нещо мърда, но я затискаме с една тухла, два камъка, ютията и най-отгоре хаванчето. Сега ще удържи, ако ще и люлка да вържем на нея.

Снемаме от тавана мукавената кутия с играчките и посрещането на Новата година започва. Съседчетата са видели елхата и нахлуват у нас. Най-силно от всички крещи Емилия: „Стой, стой! Не пипай! Ще ги счупиш! Не така!“

Признавам, всичко това ме забавлява. Следобед се измъкваме с Емилия, донасяме още стъклени топки от всички цветове, цял пакет бенгалски огън.

— Взели сте да осветите целия площад! — сърди се майка й.

Ние мълчим. Знаем си работата. Същата вечер Емилия повиква братовчедката си Румяна да ни види елхата и почват да изпробват бенгалския огън. В къщи замирисва на изгоряло, на Нова година. Ех, тия звезди от бенгалски огън! Човек не се насища да ги гледа.

— Още една, татко! Още една!

За малко не подпалваме вестниците, постлани под елхата. Идва брат ми да вземе дъщеря си. Подхващаме приказката кога става дванайсет часът, не усещаме.

На другия ден се връщам от работа по тъмно. Още отдалече виждам как треперят и гаснат сияния в нашите прозорци. Изгряват съзвездия… Сварвам русокосата Милка, най-добрата приятелка на дъщеря ми. Разбира се, елхата трябва да се покаже във всичкото й великолепие. Черпим се, идват бащата и майката на гостенката, пак се черпим и ето ти пак дванайсет часа!

На другата вечер, като се връщам, Емилия я няма в къщи. Най-сетне ще си отдъхнем. Но само след половин час тя дотичва с един пионер:

— Татко, Христо казва, че техният бенгалски огън е по-хубав от нашия. Хайде да ги изпробваме!

Запалваме от едните и другите пръчици и се уверяваме, че звездите от бенгалския огън на Христо излитат по-високо и по блясък надминават нашите. Няма що, на другия ден купуваме от същото място, дето е купил Христо. Налага се нова проверка и тази вечер Христо пак пристига.

Така се зареждат гости всяка вечер… Колко дни остават до Нова година? Съвсем близо е вече. Идват приятели, с които се уговаряме за посрещането, и, разбира се, запалваме елхата да видят колко е хубава. А последните три вечери аз като ръководител на програмата провеждам с пионерите репетиции и се уверявам, че Емилия има право: много по-рано трябваше да започнем подготовката за Нова година!

Вече е 31 декември. Мръква се. Домът ни е осветен празнично. Нито една паяжинка, нито една прашинка. Първите гости пристигат. Изведнъж откриваме, че бенгалският огън се е свършил. Разтичваме се като луди. Едва успяваме да намерим в квартала две пакетчета. Изпращаме Любчо да търси още в ЦУМ. Скоро се събират всички гости. Емилия и другите деца най-много се радват на най-младите ни приятели, които донесоха не само един вързоп с баница, а и вързоп с бебе — второто им дете, което едва беше навършило шест месеца. Мило бебче, юначе. И смее ли се, смее… Трапезата е вече готова, сядаме, наливаме чашите… Но тъкмо да започнем вечерята, бебето, което досега си гугукаше, вместо да заспи, изведнъж ревна. Майка му се опита да го умири — не млъква. И какъв рев! Такъв глас няма никой оперен певец!

— А бе да не е гладно!

— Как ще е гладно, преди да дойдем, го хранихме до пресита.

Повиха го в нови пеленки, а то още по-силно пищи. Бебешки капризи. Иди го разбери. Люлкахме го, подскачахме пред него на един крак, на два крака — не млъква, пищи, та се къса. Не можем да вечеряме. Няма къде да го изнесем. Не щеш ли, изведнъж на Емилия хрумва идея:

— Да запалим бенгалски огън, ще видите, че ще млъкне!

Загасихме лампите, запалихме отведнъж три пръчици бенгалски огън, поднесохме неуморния певец към звездите, които се разхвърчаха, той опули очи и изведнъж млъкна. Разбра, че илюминациите са в негова чест. Отдъхнахме си, отново насядахме. Редуваме се: едни ядат, други палят бенгалски огън, трети държат пред елхата юнака. Но тъкмо поднесоха пуйката със зеле и дигнахме тост да изпратим старата година, Емилия извика:

— Знаете ли, че от бенгалския огън останаха само три пръчици!

Ами сега? Любчо казва съвсем равнодушно, че не е намерил в ЦУМ. А до Нова година остават десет минути. Запалихме лампите, за да спестим бенгалския огън. Но онова ми ти бебе само това чакаше. Писна отново. И откъде взема тоя глас! Угасихме лампите, запалихме свещите. Но те не му направиха никакво впечатление. Реве си, не е религиозно. Палете бенгалски огън! Юнакът пак се ококори и млъкна. Но не знам как го правят тоя бенгалски огън — докато се обърнеш: фиу, изфучи. А остават три минути до дванайсет часа и нямаме вече бенгалски огън. И нашият юнак, като че напук, зарева още по-силно.

В тоя съдбоносен миг Любчо, който само се подсмихваше, извади бавно от вътрешния си джоб пакет бенгалски огън.

— Защо не кажеш, че си купил?

— Пазя го за дванайсетия час!

Щом бенгалският огън блесна, страшният певец пак замига и млъкна. Така сред рой звезди от бенгалски огън посрещнахме Нова година, чукахме чаши с червен прекипял гроздов сок, веселихме се и може да ви се види чудно, но от бенгалския огън ли, или от това, че настъпи Нова година, бебето изведнъж високо се разсмя.

Честита ви и на вас Нова година! И винаги си купувайте повече бенгалски огън за всеки случай.

Край