Богдан Богданов (автор и преводач)

Книги

Произведения

Мит и литература

Предговор

Сваляне на всички:

Научен текст

Сваляне на всички:

Учебник

Биография

По-долу е показана статията за Богдан Богданов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Богданов.

Богдан Богданов
български класически филолог и преводач
Роден
Починал
5 август 2016 г. (75 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работил вВеликотърновски университет
Софийски университет
Нов български университет
Видни студентиДимитър Бояджиев[1], Анастас Герджиков
Публикации„Мит и литература“ (1986)
„Култура, общество, литература. Текстове по културна антропология на античността“ (2007)
Награди„Христо Г. Данов“ (2002)
Членува впочетен член на българо-гръцкото дружество „Отец Паисий“
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на 20 век
Школафеноменология, херменевтика, семиотика
ИнтересиФилософия на езика, литературна теория
Повлиян
ПовлиялМихаил Неделчев · Лидия Денкова · Георги Гочев
Семейство
БащаИван Богданов
ДецаИван Богданов
Богдан Богданов в Общомедия

Богдан Иванов Богданов е учредител на Нов български университет, председател на Настоятелството на НБУ, класически филолог, преводач, университетски мениджър. Професор е в Софийския университет по старогръцка литература и култура в Катедрата по класически филологии.

Книгите и изследванията му са в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения. Участва в създаването на Нов български университет и е начело на неговото настоятелство от 1995 г.

Биография

Научна кариера

Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 в София, в семейството на Иван Богданов. Завършва класическа филология в Софийския държавен университет през 1963 г. и след това преподава класически езици, антична и западноевропейска литература във Великотърновския университет до 1969 г., когато става асистент по класическа филология в СУ. През 1976 г. придобива научната степен „доктор“, а през 1978 г. специализира в Атинския университет.

През 1983 г. става доцент по класическа филология, СУ. През 1984 г. специализира в Амстердамския университет, а през 1985 г. получава научната степен „доктор на филологическите науки“. От 1987 до 1989 г. е зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ. През 1989 г. става професор по класическа филология в Софийския университет, като от 1989 до 1991 г. ръководи Катедрата по класическа филология там. От 1990 г. до 1991 г. е зам.-председател на Научната комисия по филологически науки и изкуствознание.

Учредяване и управление на НБУ

През 1990 г. учредява и председателства Дружество за нов български университет, а през 1991 г. създава Нов български университет като продължение на Дружество за нов български университет (с решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991) заедно с организационен комитет от учени, изследователи и предприемачи. От 1991 г. е Президент на НБУ, като от 1991 до 1995 г. изпълнява длъжността Ректор на Нов български университет. От 1995 г. е Председател на Настоятелството на Нов български университет.

Други

Комисията по досиетата обявява за първи път името му сред сътрудниците на Шесто управление на бившата Държавна сигурност през периода 1978 – 1988 година с псевдоним „Николов“ с Решение № 175/14.122010 г.[2][3] и Решение № 230/16 юни 2011 г.[4][5] Проф. Богданов се защитава с текст, в който не отрича сътрудничеството на Държавна сигурност, но го обяснява с фашисткия произход на баща си Иван Богданов, клеймо, което трябва да изкупва, както и с проблеми със здравето и развитието му като учен.[6] Позицията му на значим университетски администратор и научен авторитет с огромно влияние става причина за един от най-продължителните и остри дебати около отношенията на академичната общност и Държавна сигурност.[7][8][9][10][11][12]

През 1990 г. Богданов е съучредител на Фондация „Отворено общество“ и Председател на нейния Управителен съвет (до 1997).

От 1991 до 1993 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Гърция.[13]

През 1997 г. е член на Съвета за национално развитие при Президента на Република България и става председател на Балканската асоциация на семиотичните дружества.

От 2003 до 2004 г. – член на журито на журналистическите награди „Паница“ към фондация „Свободна и демократична България“. През 2006 г. убеждава учредителя ѝ Дими Паница наградата да се трансформира в награда за гражданска доблест, чийто първи носител става кинорежисьорката Малина Петрова, а един от носителите ѝ за 2010 г. е Комисията за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност.[14]

На 6 ноември 2010 г. катедра „Класическа филология“ към СУ организира голяма Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов под мотото „Култура, литература, действителност“, в която с доклади участват 43 водещи учени в областта на социалните и хуманитарните науки в България.[15][16][17]

Проф. Богданов умира внезапно на 5 август 2016 г. на 75-годишна възраст.[18]

Награди и отличия

  • 1991 – Почетен член на българо-гръцкото дружество „Отец Паисий“ за особени заслуги.[19]
  • 1993 – Носител е на Ордена на Феникса – за мисията си като посланик на България в Гърция.
  • 1998 – Носител на наградата на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки за книгата си „Промяната в живота и текста“ и за многогодишната си работа за изграждането на отвореното гражданско общество в България.
  • 2002 – Носител на националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика за книгата си „Европа – разбирана и правена“.[20]
  • 2006 – Носител на наградата за евроинтеграция „Европа – предай нататък“.
  • 2010 – Носител на орден „Стара планина“ първа степен.[21]

Библиография

Книги

„Разказ, време и реалност в старогръцката литература“, корица на първото издание, 2012
„Текст, говорене и разбиране“, корица на първото издание, 2014
  • 1971 – От Омир до Еврипид, студии и анализи по старогръцка литература. НП, С., 1971, 190 с.
    • 1993 – От Омир до Еврипид, 2 изд. Пловдивско университетско издателство. П., 1993, 207 с.
    • 2001 – От Омир до Еврипид. 3 изд. Изд. Труд-Просвета. С., 2001, 198 с.
  • 1975 – Двучастните трагедии на Еврипид и въпросът за описанието на мирогледната проблематика на атическата трагедия. Кандидатска дисертация. С., 1975, 356 с.
  • 1976 – Омировият епос. НП, С., 1976, 125 с.
    • 1996 – Омировият епос. 2 изд. Издателство „Отворено общество“. С., 1996, 208 с.
  • 1979 – Литературата на елинизма. Културно-социологическа и жанрова характеристика. НИ, С., 1979, 199 с.
  • 1985 – Мит и литература. Типологични проблеми на старогръцката литература до епохата на елинизма. НИ, С., 1985, 267 с.[22][23]
  • 1986 – Мит и литература. Проблеми на типологията и поетиката на старогръцката литература до епохата на елинизма. Докторска дисертация. С., 1986, 342 с.
  • 1986 – Романът – античен и съвременен. Опит върху поетиката и социологията на античния и западноевропейския роман. НИ, С., 1986, 189 с.
  • 1989 – История на старогръцката култура. Теоретичен поглед. НИ, С., 1989, 200 с.
  • 1991 – Орфей и древната митология на Балканите. УИ, С. 1991, 161 с.
  • 1992 – Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. Просвета, С., 1992, 167 с.
  • 1995 – Двете благополучия. Размишления с лице към Европа. Издателство „Отворено общество“, С., 1995, 87 с.
  • 1998 – Промяната в живота и текста. Реторични есета за трудностите на преобразуването. Изд. „Отворено общество“, С., 1998, 231 с.[24]
  • 1998 – Мит и литература 1.2 изд. Изд. „Хемус“, С. 1998, 303 с.[25][26]
  • 2001 – Европа, разбирана и правена. Изд. Планета 3. С., 2001, 208 с.
  • 2005 – Отделно и заедно. Изд. Планета 3. С., 2005, 374 с.[27]
  • 2006 – Университетът – особен свят на свобода. Статии, студии и слова. Нов български университет. С., 2006, 134 с
  • 2007 – Култура, общество, литература. Текстове по културна антропология на античността. Съст. Орлин Тодоров. ЛИК, С., 2007, 630 с.[28]
  • 2010 – ((es)) Modelos de realidad. Desde la lectura de los clasicos. Presentacion Grergorio Luri Medrano. Coleccion ONOMA 5. AXAC, 2010, 130 p.
  • 2010 – Минало и съвременност. Научни есета. Поредица „Понятия, проблеми, дискусии“. Нов български университет. С., 2010, 326 с.
  • 2010 – ((en)) Reading and its Functioning. From ancient Greek literature to any one world. Osteuropa-Zentrum Berlin, 2010, 144 S. (ISBN 978-3-940452-04-7)[29]
  • 2012 – Разказ, време и реалност в старогръцката литература. Жанет 45. П., 2012, 493 с.[30]
  • 2014 – Текст, говорене и разбиране. Eсета. Жанет 45. П., 2014, 246 с.
  • 2016 – Думи, значения, понятия и неща. Книгата съдържа петнадесет научни есета – „Думи, значения, понятия и неща“, „За човешката реч, нейните функции и свързвания“, „Синонимни редове и среда“, „Редово говорене, реифициране и ценност“, „Мислене-разбиране и ситуация“, „За мисленето и логиката“, „За речевата динамика и теорията и практиката“, „За рефлексивността и чувствата“, „Общество, държава и общност“, „Човек и общество“, „Човек, герой и властник“, „Дела и думи, или какво е текст“, „Съществуване, говорене-разговаряне и неща“, „Сравняване, ситуация и истина“, „За темите и „говорния строй“ в тази книга“.[31]

Преводи

  • 1968 – Теофраст, Характери, превод от старогръцки и бележки. НК, С., 1968, 92 с. (2 изд. НК, С. 1980, 164 с.; 3 изд. Изд. Планета 3, С. 1999, 110 с.).
  • 1969 – Плутарх, Избрани животописи, превод от старогръцки и бележки. НК, С., 1969, 349 с. (2 изд. в кн.: Плутарх, Успоредни животописи. НК, С. 1981, с. 21 – 253 и с. 317 – 339).
  • 1975 – Лонг, Дафнис и Хлоя. Псевдо-Калистен, Животът на Александър Македонски. Лукиан, Истинска история, превод от старогръцки и бележки, кн.: Антични романи. НК, С., 1975, с. 17 – 216 и с. 485 – 503 (2 изд. 1976, с. 17 – 216 и с. 485 – 503, 3 изд. 1981, с. 15 – 186 и с. 417 – 433, 4 изд. Лонг, Дафнис и Хлоя, в кн.: Три антични романа. НК, С., 1987, с. 79 – 151, с. 204 – 209).
  • 1979 – Платон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет и Лизис, превод от старогръцки, коментар и бележки, в кн.: Платон, Диалози. Том. I. НИ, С. 1979, с. 109 – 348 и с. 435 – 460 (Ион, 2 изд., в кн.: Платон, Избрани диалози. НК, С. 1982. с. 17 – 34 и с. 233 – 238)
  • 1982 – Платон, Евтидем, Менексен, Федон и Федър, превод от старогръцки, коментар и бележки, Менон, коментар и бележки, в кн.: Платон, Диалози. Том II. НИ, С., 1982, с. 23 – 71, с. 233 – 253, с. 337 – 417, с.489 – 570, с. 591 – 601, с. 625 – 635, с. 656 – 659 (2 изд. Федон, в кн.: Платон, Избрани диалози. НК, С., 1982, с. 159 – 231, с. 268 – 276).
  • 1986 – Марк Аврелий, Към себе си, превод от старогръцки и бележки. НК, С. 1986, 148 с. (2 изд. Изд. Кибеа, С., 1997, 187 с.)
  • 1986 – Лукиан, Александър, или Лъжегадател, превод от старогръцки и бележки, в кн.: Лукиан, Сатири и пародии. НК, С., 1986, с. 60 – 83 и с. 216 – 219.
  • 1990 – Платон, Теетет, Софистът. Превод от старогръцки, коментар и бележки, в кн.: Платон. Диалози. Том 4, С., 1990, с. 115 – 296 и с. 591 – 604.
  • 2007 – Платон, Федър. Предговор, бележки и превод от старогръцки. Планета 3. С., 2007, 118 с.[32]
  • 2015 – Епиктет, Диатриби, превод от старогръцки и бележки. Нов български университет, С., 2015, 384 с. ISBN 978-954-535-874-6

Съставителство и редакция

  • 1975 – Съставител на изданието „Антични романи“.
  • 1980 – Член на редколегията на библиотеката „Световно историческо наследство“ в издателство „Наука и изкуство“.
  • 1981 – В издателство „Народна култура“ организира библиотека за антична литература „Хермес“, в която до 1995 г. са издадени общо 25 превода от старогръцки и латински.
  • 1984 – Съставител на сборника с текстове на световни авторитети в областта на класическата филология Традиция, литература, действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание.
  • 1988 – Антична литература. Енциклопедичен справочник, съставителство на старогръцката част (латинската е под редакцията на Анна Николова), научна редакция и авторство на 10 статии. Петър Берон, С. 1988, 226 с. (2 изд. Издателство „Отворено общество“. С. 1996, 247 с.)

За него

Източници

  1. Димитър Бояджиев, „Приветствие по случай шестдесетгодишния юбилей на професор Богдан Богданов, произнесено на 9.ХІ.2000 г. в Народната библиотека“, страница на катедра Класическа филология на СУ.
  2. Решение № 175/14 декември 2010 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2010.
  3. Текст на Решение № 175/14 декември 2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА – МВнР – посланици и генерални консули, 2010.
  4. Решение № 230/16 юни 2011 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2011.
  5. Текст на Решение № 230/16 юни 2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА – Висша атестационна комисия (ВАК), 2011.
  6. „Допуснах да влезна в тогавашния безреден ред. Така заплатих трите неща, които би трябвало да ми се полагат – да пътувам в чужбина, да се подложа на операция от сърце на Запад и да се хабилитирам.“ – „За безредния ред, компромиса и мълчанието“ във форума на Богдан Богданов, 10 януари 2011 г.
  7. „Стефан Тафров: Без радикално решение за ДС посланиците няма да убедим Европа, че сме променени“, интервю на Ана Миланова, в. „Дневник“, 15 декември 2010 г.
  8. Борислав Георгиев, „Защо подкрепям проф. Богдан Богданов?“ Архив на оригинала от 2016-08-11 в Wayback Machine., блог на Борислав Георгиев, 1 февруари 2011 г.
  9. Димитър Камбуров, „Иронии на спарагмоса“, в. „Култура“, бр. 6 (2624), 18 февруари 2011 г.
  10. Емил Григоров, „Неприлично просто за просто неприличното“, в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  11. Теодора Георгиева, „Поглед към ДС – позорни петна и интелектуални мъртви“, в. „Култура“, бр. 7 (2625), 25 февруари 2011 г.
  12. Антоний Тодоров, „Интелектуалците и ДС“, блог на Антоний Тодоров, 24 февруари 2011 г.
  13. Дипломатически представители на България в Гърция, седалище Атина Архив на оригинала от 2011-05-08 в Wayback Machine., Посолство на Република България – Атина, Гърция. Посетен на 26 декември 2010.
  14. „Теодора Захариева получи „Паница“ за доблест“, Vesti.bg, 16 декември 2010. Посетен на 19 септември 2012.
  15. „Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ – програма Архив на оригинала от 2014-08-19 в Wayback Machine., сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.
  16. „Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ – резюмета на изказванията и докладите на участниците Архив на оригинала от 2014-08-19 в Wayback Machine., сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.
  17. „Култура, литература, действителност. Юбилейна научна конференция в чест на проф. Богдан Богданов“ – плакат Архив на оригинала от 2014-08-19 в Wayback Machine., сайт на катедра Класическа филология на СУ. Посетен на 25 септември 2012.
  18. Почина основателят на НБУ проф. Богдан Богданов // Mediapool.bg, 5 август 2016. Посетен на 5 август 2016.
  19. Honorable Members of the Greek-Bulgarian Society „Otets Paisii“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., посетен на 26 септември 2012 г.
  20. „Дискът за Смирненски с награда за електронно издаване и нови технологии“, Vesti.bg, 17 юни 2002, посетен на 19 септември 2012 г.
  21. Указ № 310 Обн. ДВ. бр.93 от 26 ноември 2010 г.
  22. Албена Георгиева, Ангел В. Ангелов, „Преобразуване на действителността“, рец. в сп. „Български фолклор“, 1986, № 2, с. 89 – 94.
  23. Александър Кьосев, „Митът, литературата и литературоведът“, рец. в сп. „Литературна мисъл“, 1986, № 2.
  24. Амелия Личева, „Животът в текст“, рец. в „Култура“, посетен на 20 септември 2012 г.
  25. Милена Кирова, „Позицията Богданов“, рец. в „Култура“, посетен на 20 септември 2012 г.
  26. Албена Георгиева, Ангел В. Ангелов, „Преобразуване на действителността“, рец. в електронно списание LiterNet, 4 март 2006, № 3 (76).
  27. Димитър Вацов, „Високото всекидневие“, рец. в „Култура“, бр.42, 2 декември 2005, посетен на 19 септември 2012 г.
  28. Камелия Спасова, „Стратегии за четене на reader“, рец. в „Литературен клуб“, 29 ноември 2010 г., посетен на 20 септември 2012 г.
  29. „Reading and its Functioning. From ancient Greek literature to any one world“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., на сайта на издателство „Osteuropa-Zentrum“, посетен на 20 септември 2012 г.
  30. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. в „Култура“, бр. 6 (2712), 15 февруари 2013, посетен на 3 април 2015 г.
  31. Библиография на проф. Богдан Богданов на сайта му
  32. Георги Гочев, „Платоновият „Федър“: между модела и примера за разбиране“ Архив на оригинала от 2010-12-21 в Wayback Machine., рец. в „Литературен вестник“, бр. 4, 6 февруари 2008 г., посетен на 21 декември 2010 г.
  33. Съдържание на сборника „Разширяването на света. Изследвания в чест на професор Богдан Богданов, сайт на НБУ.

Външни препратки

Интервюта
За него