Ана Зегерс

(автор)

Романи

Разкази

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Ана Зегерс от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ана Зегерс
Anna Seghers
Anna Seghers (Bundesarchiv-Bild 183-F0114-0204-003) – retouched by Carschten.jpg
Писателката през 1966 г.
Родена Нети Рейлинг
19 ноември 1900 г.
Починала 1 юни 1983 г. (82 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1924-1980
Жанр драма
Тема антифашизъм, социализъм
Известни творби Седмият кръст (1942)
Награди Орден „Карл Маркс“ Звезда „Дружба между народите“ Орден на труда „Червено знаме“
Съпруг Ласло Радвани (1925-1978)
Деца Петер (р. 1926), Рут (р. 1928).
Уебсайт anna-seghers.de
Страница в IMDb
Ана Зегерс в Общомедия

Ана Зегерс (на немски: Anna Seghers) е литературното име на германска писателка, авторка на произведения в жанра „съвременен роман“. Нейното име след брака, под което никога не е публикувала, е Нети Рейлинг Радвани (на немски: Netty Reiling Radvanyi).

Биография и творчество

Ана Зегерс е родена на 19 ноември 1900 г. в Майнц, Германия, като единствено дете на еврейското семейство на Изидор Рейлинг (виден търговец на изкуство и антики) и Хедвиг Фулд. Учи в частно училище, а от 1910 г. в Девическата гимназия в Майнц. По време на Първата световна война съучениците създават група за оказване на помощ. Завършва гимназията в началото на 1920 г. През периода 1920-1924 г. учи в университетите на Хайделберг и Кьолн история, история на изкуството и китаистика. През 1924 г. получава докторска степен по философия от Университета в Хайделберг с дисертация на тема „Евреите и юдаизма в творчеството на Рембранд“. През 1924 г. е публикуван разказът ѝ „Die Toten auf der Insel Djal“ в коледното издание на списание „Франкфурт Цайтунг“ под псевдонима Ана Зегерс (по името на холандския художник Херкулес Зегерс).

В Хайделберг се запознава и на 10 август 1925 г. се омъжва за Ласло Радвани (с псевдоним Йохан Лоренц Шмит), унгарски социолог и икономист, комунист. Имат две деца – Петер (р. 1926) и Рут (р. 1928).

През 1925 г. семейството се мести в Берлин, където съпругът ѝ преподава марксизъм на работниците в основано от него училище. През 1928 г. е публикуван първият роман на Ана Зегерс „Aufstand der Fischer von St. Barbara“ (Бунтът на рибарите от Св. Варвара).

През 1928 г. става член на Комунистическата партия, а през 1929 г. е от учредителите на Асоциацията на пролетарско-революционните писатели. Пътува до Лондон и до Съветския съюз, а през 1932 г. участва в антивоенен конгрес в Амстердам.

С идването на власт през 1933 г. на Хитлер като канцлер, тя е арестувана за кратко от Гестапо, а нейните книги са забранени и изгорени. След това тя бяга със семейството си първо в Швейцария, а след това в Белвю, близо до Париж. Участва в работата на емигрантски немски списания и в основаването на Германската асоциация за защита на писателя в Париж. Участва в редица писателски конференции в Австрия, републикански Мадрид и Париж.

С избухването на Втората световна война през 1939 г. семейството е интернирано в лагера „Верне“ в Пиринеите. Успява да избяга и да се скрие с децата си в Париж, а после бяга в Марсилия, откъдето, с помощта на Карл Манхайм, успява да освободи съпруга си и да получат визи през САЩ за Мексико, където пристигат на 30 юни 1941 г.

В столицата на Мексико съпругът ѝ намира работа първо като журналист и работнически преподавател, а после и в Националния университет на Мексико. Убеден комунист и яростен антифашист тя основава антифашисткия клуб „Хайнрих Хайне“, а през октомври 1941 г. подготвя и издава списанието „Свободна Германия“.

През 1942 г. написва емблематичния си роман „Седмият кръст“ (Das siebte Kreuz). През 1944 г. той е екранизиран в Холивуд от Фред Зинеман, с което тя става известна писателка. През 1943 г. претърпява сериозна пътна катастрофа и дълго се лекува, но продължава упорито да пише.

След като през 1945 и 1946 г. децата ѝ отиват да учат в Париж, на 22 април 1947 г. тя се завръща в Берлин. Първоначално живее в Западен Берлин, а през 1950 г. се премества в Източен Берлин. Член е на Световния конгрес на мира, един от основателите е на Германската академия на изкуствата, а от 1952 г. е председател на Съюза на писателите на ГДР. Пътува много, посещава СССР и Китай.

След завръщането на съпруга ѝ от Мексико през 1955 г., за да преподава в Хумболтовия университет, семейството се установява в жилище в Източен Берлин. Сега улицата е наречена на нейно име, а в апартамента им е оформена музейна сбирка за творчеството и живота на писателката.

През 1959 г. получава титлата почетен доктор на университета в Йена.

През 1978 г. подава оставка от Съюза на писателите и става негов почетен президент. През 1975 г. става почетен гражданин на Берлин, а през 1981 г. на Майнц. Носителка е на много награди и отличия.

Романите на писателката съчетават изключителна поетическа форма със силен социален елемент, като описват условията на живот на по-ниските класи в много страни – рибарски, селяни, и миньорите.

Ана Зегерс умира на 1 юни 1983 г. в Берлин, ГДР. Погребана е в гробището на Берлин, а ръкописите ѝ са предоставени на Хумболтовия университет, където през 2007 г. са изложени.

Произведения

Самостоятелни романи и повести

  • Tagebuch (1924/25) – публикуван 2003 г.
  • Die Legende von der Reue des Bischofs Jehan d'Aigremont von St. Anne in Rouen (1924) – публикуван 2003 г.
  • Die Toten auf der Insel Djal (1924)
  • Jans muß sterben (1925)
  • Aufstand der Fischer von St. Barbara (1928)
  • Auf dem Wege zur amerikanischen Botschaft und andere (1930)
  • Die Gefährten (1932)
  • Der Kopflohn (1933)
  • Der Weg durch den Februar (1935)
  • Der Prozess der Jeanne d’Arc zu Rouen 1431 (1936)
  • Die Rettung (1937)
    Освобождение, изд.: Българска книжнина, София (1941), прев. Кн. 1 Мария Грубешлиева; Кн. 2 Г. Патронов, Л. Костова
  • Die schönsten Sagen vom Räuber Woynok (1938)
  • Das Obdach (1941)
Корица на романа „Седмият кръст“ от 1942 г.
  • Das siebte Kreuz (1942)
Седмият кръст, изд.: Наркоопиздат, София (1946), прев. Б. Кораков
Седмият кръст, изд.: Партиздат, София (1975), прев. Цветана Узунова-Калудиева
Седмият кръст, изд.: Народна култура, София (1983), прев. Цветана Узунова-Калудиева
  • Der Ausflug der toten Mädchen (1943)
  • Transit (1944)
  • Die drei Bäume (1946)
  • Post ins Gelobte Land (1946)
  • Die Saboteure (1946)
  • Sowjetmenschen. Lebensbeschreibungen nach ihren Berichten (1948)
  • Das Argonautenschiff (1948)
  • Wiedereinführung der Sklaverei in Guadeloupe (1948)
  • Die Toten bleiben jung (1949)
Мъртвите остават млади, изд.: Народна култура, София (1951), прев. Любомир Огнянов
  • Die Hochzeit von Haiti (1949)
  • Die Linie (1950)
  • Der Kesselflicker (1950)
  • Crisanta (1951)
  • Die Kinder (1951)
  • Der Mann und sein Name (1952)
Човекът и неговото име, изд.: Партиздат, София (1973), прев. Цветана Узунова-Калудиева
  • Der Bienenstock (1953)
  • Gedanken zur DDR (1954)
  • Der gerechte Richter (1957) – неиздаден по политически причини, публикуван 1990 г.
  • Brot und Salz (1958)
  • Die Entscheidung (1959)
Решение, изд.: Народна култура, София (1962), прев. Мария Стайнова
  • Das Licht auf dem Galgen (1961)
  • Über Tolstoi. Über Dostojewski (1963)
  • Die Kraft der Schwachen (1965)
  • Das wirkliche Blau. Eine Geschichte aus Mexiko (1967)
  • Das Vertrauen (1968)
Доверие, изд.: Народна култура, София (1970), прев. Страшимир Джамджиев
  • Glauben an Irdisches (1969)
  • Briefe an Leser (1970)
  • Über Kunstwerk und Wirklichkeit (1970)
  • Überfahrt. Eine Liebesgeschichte (1971)
  • Sonderbare Begegnungen (1972)
  • Steinzeit. Wiederbegegnung (1977)
  • Drei Frauen aus Haiti (1980)
Гробът на писателката в Берлин

Разкази

  • Crisanta (1950) – Крисанта
  • Agathe Schweigert (1965) – Агате Швайгерт
  • Die Tochter des Delegierten (1970) – Дъщерята на делегатката
  • Steinzeit (1975) – Каменна ера
  • Wiederbegegnung (1977) – Нова среща
  • Drei Frauen aus Haiti (1980) – Скривалището

Всички разкази са включени в книгата:
Седмият кръст, изд.: Народна култура, София (1983), прев. Цветана Узунова-Калудиева

Екранизации

Източници

Външни препратки