Никола Григоров
Зелен дом (36)

Заключение

Днес съвременното общество все повече се обръща към възможностите за водене на природосъобразен начин на живот. В отговор на тази наложила се и осмислена необходимост е извикана на живот и концепцията „Building bilolgy — Биология на сградите“ в областта на строителството, т.е. в жилищата и на работните места, където човек прекарва по-голямата част от своя живот. „Строителната биология“ изследва и анализира влиянието на различните фактори и степента им на въздействие върху отношенията „човек — строителна среда“ на основата, на която се създават технологии на строителство за изграждане на здравословни домове, офиси, учреждения.

Основната цел на „зеленото“ строителство е да опазва околната среда, да редуцира вредното въздействие както към нея, така и към здравето на човека. Зелените строителни материали предлагат възможност за създаване на екологична среда на живот, за гарантиране на безопасна и здравословна среда и минимално вредно въздействие върху околната среда по време на строеж и на експлоатация на сградите, за икономия на енергийни и други ресурси.

С усвояването на иновативни технологии и техники в строителството се наблюдава непрекъснат процес на усвояване на нови съвременни материали, т.нар. композитни материали, представляващи обемно съчетаване на два или повече мономатериала, всеки от които е с различни свойства, които обаче значително се подобряват в състава на композитния материал. Не са редки случаите, в които композитният материал се сдобива и с нови свойства.

С композитните материали се поставмя начало и на коренно различна многопродуктова производствена строителна индустрия, създаваща широка гама от възможности за екологичен, естетичен и дълготраен живот на жилищните, административните и офис сградите. Възможностите, които предоставя „зеленото“ строителство, способстват за разрешаване на един значим проблем относно енергийните характеристики на сградите, което се определя от факта, че на сградния фонд се паза около 40% от общото потребление на енергия в Съюза.

На основата на Методиката за енергийните характеристики на новите сгради, държавите от ЕС се ангажират с тяхната техническа, екологична и икономическа осъществимост и особено с възможностите за използване на алтернативни високоефективни инсталации за енергия от ВЕИ, за централни или колективни отоплителни и охладителни системи. А за съществуващите сгради се предприемат мерки, които да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сграда или на част от нея, ще бъдат достигнати минималните изисквания за енергийните им характеристики. Енергийната ефективност ще способства и за намаляване нивата на въглеродните емисии за сектора „Домакинства и услуги“ с цел реализиране жалоните, определени с Пътната карта за нисковъглеродна икономика в границите от 37 до 53% до 2030 г. и от 88 до 91% до 2050 г.

Инвестирането и въвеждането на многобройни възобновяеми енергийни източници в новопостроените и санирани сгради с помощта на използването на цифрови технологии ще промени характера на енергийната система и нейното преобразуване до интелигентни мрежи, регулиращи количествата енергия между доставчици и потребители. Този процес ще се управлява както при доставчиците за количествата на подаваната от тях енергия, така и до всеки потребител. Сегашните електропреносни системи не са пригодени да насочват необходимите количества енергия към конкретни потребители, в резултат на което по мрежата се получават задръствания, съпроводени с огромни загуби на ел. енергия.

Наред с непрекъснатото увеличаване броя на сградите в Европа, покриващи минималните енергийни изисквания, има и голям брой от тях, които са значително по-ефективни в енергийно отношение с показатели, близки до нулевото потребление на енергия в резултат на използването на съвременни иновативни технологии, материали и технически съоръжения. Това са т.нар. „Пасивни къщи“, които са се утвърдили като международно признат стандарт за енергоефективна архитектура в Европа. По приблизителни данни в целия свят са построени над 50 хил. сгради (индивидуални къщи, училища, офиси, многофамилни сгради) по този стандарт. А самият факт, че те са построени в 45 държави, доказва приложението на концепцията за различните климатични зони, като проектирането и строителството се свеждат до оптимизиране на решенията в съответствие с местните условия.

Основният принцип на стандарта Пасивна къща е, че топлината, която не се губи, логично не трябва да се осигурява чрез активни системи за отопление, а да се постига с помощта на добре изолирана сградна обвивка, „пасивни“ източници като слънцето, както и вътрешни източници като топлината излъчвана от хората и от домакинското оборудване. Към това се добавя и ефективната вентилационна система, в която чрез рекуператор топлината на изходящия въздух се отдава на входящия свеж въздух.

Непрекъснато нарастващи изисквания в тази посока и целите, заложени в Европейската политика, извикаха на живот концепцията „Пасивна къща“ като логично продължение на провежданата линия в строителството на нискоенергийни сгради. Естествено е критериите за самото строителство и за жизнената среда да се завишени, но няма нищо кой знае какво по-различно от онова, което се влага и в нискоенергийните сгради. Особеното се състои в подхода, при който, ако биоегергетиката на човешкото тяло се приема като една отворена система в сградата, в която живеем, то и сградата като посредник към околната среда също се разглежда като един организъм, в който всички компоненти и елементи са взаимосвързани и се чувстват и възприемат като едно цяло, което цяло същевременно е в единство и в хармония с околната среда. Единството и хармонията на пасивните сгради с околната среда означава и нещо друго, а именно че те са не само икономични, но са и екологични. Екологични са по отношение на използваните материали, на процеса по самото строителство, на експлоатация на сградата в продължение на нейния жизнен цикъл и накрая при рециклиране на материалите при разрушаване на сградата.

Всичко така изброено съответства и на принципите на „кръговата икономика“, развитието на която в най-голяма степен е свързано с намаляване нивата на отделяните въглеродни емисии, а от друга страна чрез високата степен на енергийна ефективност и до намаляване зависимостта от енергийни невъзобновяеми природни ресурси. В този смисъл понятията „екология“ и „строителство“ вече не се разглеждат като самостоятелни дейности, а в тяхното единство и свързаност определено и възприемано като „екологично строителство“.

Един друг сегмент в общия обем на жилищно строителство е този на строителството на нискоенергийни сглобяеми къщи. Те също могат да бъдат построени като „пасивни“ такива при изпълнение изискванията на стандарта. Строителството на сглобяеми къщи се отличава с непрекъснато увеличаващ се относителен дял, което съответства и на предпочитанията на потребителите. Тази тенденция се потвърждава и от следните данни. В Шотландия над половината от строящите се къщи са сглобяеми. Аналогично е положението и в Швеция. И в двете държави нормативно е регламентирано и строителството на 5-6-етажни сглобяеми сгради с конструкции от дърво и инженерна дървесина и отговарящи на изискванията на съвременната архитектура. От страните в Западна Европа водеща е Австрия с над 35% относителен дял, а в държавите от Източна Европа, макар и с по-малки обеми, също бързо се увеличава производството на сглобяеми къщи. Най-добър пример за предпочитанията на този вид строителство се наблюдава в Америка. Американски еднофамилни и двуфамилни жилища от бетон и тухли почти не се строят. За това има и една важна причина, а именно че средният американец не живее дълго в едно и също жилище, което се дължи на неговата мобилност по отношение на месторабота и местоживеене.

Количествените параметри на сглобяемото строителство в България в сравнение с производството в другите европейски страни са твърде скромни, но в качествено отношение прогресът е значителен, имайки предвид преминаването към използване на голямоформатни панели и на висококачествени материали и сертифициране на производството по ISO. Друг съществен напредък се отбелязва и в промяна в структурата на реализираната продукция. Отчита се, че вече 85% от произвежданите сглобяеми къщи се монтират в България, за разлика от предишни години, когато издносът е бил доминиращ.

На фона на възприеманата концепция от инвеститори, проектанти и строители за необходимостта от „екологично“ строителство в жилищния сектор, голяма част от потребителите са на мнение, че придобиването на едно жилище приключва с неговата покупка, без да отчитат значителните разходи, които ще се правят в бъдещ период по време на експлоатацията и обновяването му. Тази е и причината, те да не възприемат приложението на редица иновативни решения при строителството, с които се оскъпява новото жилище, не оценявайки, че тази допълнителна стойност ще окаже съществено влияние за намаляване на оперативните разходи в бъдеще. А от извършени анализи е установено, че за една сграда с жизнен цикъл от 100-годишен период, разходите за проектирането и изграждането й представляват 15-20% от общите разходи, а тези по поддръжка и обновяване около 80-85%.

В провежданата политика не само за саниране на съществуващия сграден фонд, но и за новото жилищно и друг вид строителство, важна роля имат Общините в България в качеството си на участници в укрепване и развитие на модела за полицентрична система, включваща мрежа от малки градове, действащи като опорни точки в периферните райони на големите и средни градове, центрове на пространственото териториално развитие. В модела на Националната стратегия за демографско развитие за периода до 2030 г. за полицентричното териториално разположение на населените места е очертана и възможността за взаимодействие и взаимосвързаност между тях чрез изпълнението на различни видове мерки — като по-добра градска среда, енергийна ефективност, образователна, социална, спортна и културна инфраструктура и интегриран градски транспорт, туризъм и зелена икономика за устойчив растеж. В голямата си степен изброените дейности по един или друг начин са свързани с реализирането на различните видове строителни работи и програми, с които да стане възможно постигането на енергоспестяваща, екологична и нисковъглеродна среда за живот и обитаване.