Никола Григоров
Зелен дом (11)

Литература

1. Абрамович, Н. Джанет. Да оценим помощта на природата. Състояние на планетата. 1997. Изд. Книжен тигър.

2. Близнаков Атанас, Здравко Григоров, Надя Маринова. Екология и икономика. Икономика и екология. С. 2007, Изд. НБУ.

3. Браун Лестър, Кристофър Флавин, Сандра Паустъл. Да спасим планетата. Как да формираме екосъвместима световна икономика. С. 1993.

4. Георгиев, Илия А., Милчо Донев Георгиев. Екология и устойчиво развитие. С. 1999.

5. Григоров Никола. Производствен мениджмънт в условията на глобализиращата се икономика. С. 2004.

6. Григоров Никола. Операционен мениджмънт С. 2011

7. Григоров Никола. Зелена икономика. С., 2016.

8. Закон за опазване на околната среда. ДВ., бр. 89/2002 г.

9. Зеленото злато на България. Съставител Светлана Аладжова. С., 2000.

10. Зелени иновации. Потенциал за развитие. Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. С., 2014.

11. Илиев, Никола Апостолов, Найден Величков. Приложна екология и икономика на околната среда. С., 1993.

12. Иънг, Джон. И., Аарон Закс. Създаване на икономика, основана на жизнеустойчив материал. Състояние на планетата. 1995 г. Изд. Книжен тигър.

13. Йосифов Николай. Брикети и пелети от растителна биомаса. С., 2005.

14. Калчевски, Станимир. Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и съвременни аспекти при тяхното оползотворяване. С., 2015.

15. Каменов, Камен, Т. Тодоров, П. Пенчев. Устойчиво развитие. В. Търново, 1996.

16. Кинг, Александър. Великият преход. Сп. „Алтернативи“. Бр. 17–18, София.

17. Ковачев, Асен, К. Каменов, Н. Гатева, Ан. Асенов. Бизнес среда и устойчиво развитие. Свищов, 1999.

18. Ковачев, Асен. Устойчиво развитие, същност, насоки и политика. Сп. „Управление и устойчиво развитие“. Бр. 1–2, 1999.

19. Комплексны, экологическии и экономыческии учет. Оперативное пособие. Ню Йорк, ООН.2001.

20. Мазур И. И., О. И. Молдованов. Курс инженерной экологии. М., 1999.

21. Маркова, Мария. Биотехнологии и биотехнологични решения. С., 2007.

22. Методология на Форсайт прогнозиране. Пилотни форсайт инициативи в областта на биотехнологиите и електронното правителство. Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. С., 2004.

23. Михова Катинка. Разширяването на Европейския съюз и околната среда. Сп. „Управление и устойчиво развитие“. Бр. 1–2, 2000.

24. Михова, Катинка. Решения на екологичните проблеми. Сп. „Управление и устойчиво развитие“. Бр. 3–4, 2002.

25. Национална стратегия по околна среда и план за действие 2000-2006. МОСВ, 2001.

26. Опитомяване на възобновяемия демон. Сп. „Мениджър“. Бр. 10, 2015.

27. Оуен, Оливър С. Опазване на природните ресурси. Първа част. С., 1989.

28. Практически подходи към управлението на околната среда в промишленото предприятие. Световен екологичен център. Българска стопанска камара „Чиста индустрия“. С., 1997.

29. Пухалев Георги, К. Михова. Устойчивото развитие — императиви и парадигми на управление. Сп. „Управление и устойчиво развитие“. Бр. 1–2, 1999.

29. А. Радев, Юли. Термодинамиката и икономиката на ресурсите. Сп. „Икономически и социални алтернативи“. Бр. 2, 2015.

30. Ренър Майкъл. Преосмисляне на сигурността. Състояние на планетата, 2005. Изд. Книжен тигър.

31. Рифкин Джеръми. Водородната икономика. Изд. З. Стоянов, С., 2004.

32. Речник по екология и опазване на природната среда. Съставители: Асен Кътов, Здравка Костова. С., 1984.

33. Сытник К. М. и др. Словарь-справочник по экология. Национална академия наук Украйна. Киев, 1994.

34. Тотев, Иван. Екология и опазване на природната среда. С., 2000.

35. Устойчиво развитие. Начин на осъществяване. Корпорация „Биологично устойчиво развитие САЩ“. Сп. „Алтернативи“. Бр. 17–18, София.

36. Тофлър А. Шок от бъдещето. С., 1992.

37. Фирър Д. Променящата се атмосфера. С., 1995.

38. Earth Summit’92. United Nations Conference on Enviroment and Development. Rio de Janeiro, 1992.

39. Декларация от Рио по околната среда и развитието. Сп. „Алтернативи“. Бр. 17–18, София.

40. Закон за устройство на територията. ДВ, бр. 65/2003.

41. Годишен бюлетин 1996. Състояние на околната среда в Р България. Издава НЦ по околна среда и устойчиво развитие към МОСВ, С., 1997.

42. Доклад за състоянието на околната среда през 1998. Зелена книга. С., 2000.

43. Годишник за състоянието на околната среда през 2001. Зелена книга. Издание на МОСВ. Изпълнителна агенция по околна среда и РИОСВ. С., 2003.

44. Европейски съвет на Лисабон — стратегия за икономическо и социално обновление на Европа. Документ, представен от Европейската комисия на вниманието на извънредния Европейски съвет от Лисабон. 23–24 март 2000. Изт. Lissabon.Strategy.doc.

45. Стратегия „Европа 2020“. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Брюксел 03.03.2010.

46. Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент очертава магистралната посока в бъдещото развитие на икономиката в ЕС, в нейното екологизиране, в превръщането й в „зелена“. 02.07.2014.

47. Бяла книга — за възобновяеми енергийни източници, 1997. europa.ru, europa.eu.

48. Зелена книга за енергийна ефективност или как да направим с по-малко — повече. 22.06.2005. www.seea.government.BG/documents. GreeN-BooK.doc.

49. Европейска комисия за биоразнообразието обхваща периода до 2020. Май 2011. 2020 Biodiversity, Factcheet, BG.

50. Изследване: „Икономика на екосистемите и биоразнообразието“ финансирано от Европейската комисия. 2020 Biodiversity. Factcheet, BG.

51. Правна рамка за използването на биомасата в страните от Европейския съюз и България. Заседание на комисията по Енергетика в 39 НС. 02.02.2005.

52. Екологични измерения на устойчивото развитие на енергетиката в Европа. Policy Brief №25, юни 2010.

53. Нисковъглеродна икономика 2050. Пътна карта. europaparl.eu.

54. Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа. Брюксел, 28 март 2012. ЕИСК, NAT/529.

55. Пътна карта на ВЕИ през ХХІ век: изграждане на устойчиво бъдеще. Европейска комисия. 10 януари 2007. europaparl.eu.

56. Енергията от възобновяеми източници — основен участник на Европейския енергиен пазар. Европейска комисия. 6 юли 2012. europaparl.europa.eu.

57. Европейска сметна палата. Подпомагане от фондовете на политиката на сближаване за производство на възобновяема енергия. Люксембург, 2014.