Никола Григоров
Зелен дом (32)

4. Обновяване (саниране) на съществуващия сграден фонд в България

В Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 окт. 2012 г. за енергийна ефективност и на Предложението на Европейската комисия от 30.11.2016 г. за изменение на Директива 2010/30/ЕС за техническите характеристики на сградите се посочва необходимостта от разработване на дългосрочни стратегии от държавите-членки за енергийна ефективност, която да даде възможност да бъде преодоляна зависимостта между потреблението на енергия и икономическия растеж. Целта е да се мобилизират инвестиционни ресурси за периода след 2020 г. за саниране на жилищни, обществени и търговски сгради за подобряване на енергийните характеристики на сградния фонд. Посочва се, че непрекъснатото увеличаване процента на санираните сгради е секторът с най-голям потенциал за икономия на енергия и за намаляване емисиите на парникови газове в атмосферата и тяхното влияние на климатичните промени. В дългосрочната си стратегия за саниране всяка държава-членка следва да разработи пътна карта с ясни етапи, цели и мерки за постигане на дългосрочната цел за декарбонизиране на сградния фонд до 2050 г. Заедно с това дългосрочната стратегия за саниране трябва да допринася и за намаляване на енергийната бедност.

Необходимите условия за провеждане на тази енергоспестяваща политика, нашата страна и понастоящем е създала чрез обновяване (саниране) на съществуващи сгради с цел повишаване на тяхната енергийна ефективност. Разбира се, подходите към всеки обект се определят от състоянието на сградите и какви конкретно строителни работи са нужни за подобряване на тяхното състояние. В случаите на цялостна модернизация в сградата се извършват значителни подобрения, свързани с подмяна на прозорците със стъклопакет и изолиращи дограми, изолация на външните стени, преобразуване на части от конструкцията в пасивни слънчеви елементи, остъкляване на лоджии и балкони, монтиране на засенчващи устройства и др.

Обновяването е частично, когато се извършват незначителни подобрения в енергийната характеристика на сградата. Този вид строителни работи са свързани с ремонтиране и уплътняване на съществуващи врати и прозорци, запълване на пукнатини по фасадните стени, както и на разкрити топлинни мостове, монтиране на засенчващи устройства и др.

Обикновено сградите периодично подлежат на извършването на ремонти или преустройство, с което се създават добри възможности за съчетаването им с повишаване на тяхната енергийна ефективност, както и на други биоклиматични качества.

За конкретизиране на необходимите инвестиционни средства трябва да определим каква е целта на обновяването. Ако тя е за подобряване на експлоатационните характеристики при зимни условия, трябва да се изяснят всички въпроси, свързани с топлинната изолация на сградата, какви изолационни материали ще се използват, необходима ли е подмяна на прозорците със стъклопакет и уплътняване на прозоречната рамка, каква е инфилтрацията в сградата и необходимост от уплътняване на врати и прозорци, дали са регистрирани топлинни загуби от подпокривното пространство и какво трябва да се предприеме за преустановяването им, повишаване количествата постъпваща слънчева енергия чрез разширяване на отворите и монтирането на нови прозорци и др.

Ако обновяването на сградата има за цел подобряване на експлоатационните характеристики при летни условия, то с проектното проучване следва да се решат въпросите най-вече с възможностите за използване на естествената вентилация с монтиране на допълнителни прозорци за по-добро проветряване нощно време през лятото, за естествена вентилация на подпокривното пространство също има различни технологични решения — при скатен покрив чрез отвори в долния му край или прозорци, а при плосък покри може да се изгради засенчваща конструкция, подобна на втори покрив, съоръжаване със сенници, особено над прозорците с южно изложение, засаждане на растителност с цел осигуряване на допълнителна прохлада и др.

При обновяване на съществуващите сгради обикновено анализите на разходите и ползите от направените инвестиции за собствениците се изразяват най-вече в постигане на енергийни ефекти, докато общественият интерес обхваща доста по-широк диапазон от ползи. Енергийното обновяване оказва съществено влияние върху ограничаване вноса на енергия, намаляване на парниковите газове в атмосферата като противодействие срещу глобалното затопляне, подобряване качеството на енергийните услуги, намаляване рисковете от увреждане конструкциите на сградите и запазване на добрия им външен вид и др.

За да отговори на необходимостта от провеждане на европейската политика относно декарбонизиране на сградния фонд с Постановление №18 от 2 февр. 2015, МС на Р България приема Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата. Основната цел на Програмата е чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност, да се осигурят по-добри условия на живот на гражданите в многофамилните жилищни сгради, топлинен комфорт, по-високо качество на жизнената среда, подобряване на експлоатационните характеристики и удължаване жизнения цикъл на сградите.

От икономическа гледна точка се откриват допълнителни възможности за активно включване на редица малки и средни фирми от строителния бранш, на проектанти и архитекти, на организации за техническо обслужване, на производители на строителни материали и др. за нейното изпълнение и за осигуряване допълнителна заетост от работни места. Програмата също е инструмент за създаване на традиции в управлението на многофамилни жилищни сгради и за по-добра обществена осведоменост за начините за повишаване на енергийната ефективност.

От информацията за изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради до Председателя на 44-ото Народно събрание от 8 август 2017 г. се вижда, че общо за страната са били сключени договори за обновяване на 2022 сгради. Индикативната разгърната площ на тези сгради е 11362 хил. m2, а самостоятелните обекти (жилища) са общо 147 761 броя. В зависимост от типа конструкция сградите се разпределят на: 1419 бр. — едроплощно жилищно строителство (ЕПЖС), 229 бр. — пакетно повдигащи плочи (ППП), 187 бр. — едроплощен кофраж (ЕПК), 51 бр. — пълзящ кофраж и 135 бр. масивни сгради.

От справката за териториално разпределените по области за изпълнение на сключените договори за обновяване на 2022 бр. сгради се отчита, че 484 от тях са въведени в експлоатация и 589 сгради са със стартирали строително-монтажни работи.

Националната програма е единствената в България, която предлага комплектно решение за обновяване на многофамилни жилищни сгради с лоши енергийни и експлоатационни показатели. Основно нейно предимство е, че тя съчетава интегриран подход за изпълнение на енергоспестяващи мерки в съчетание с мерки за укрепване на строителните конструкции в обхвата на допустимите за финансиране дейности по програмата.

От общо сключените 1424 договора за инженеринг с външно изпълнение по реда на Закона за обществени поръчки, са ангажирани повече от 856 фирми, в които трудова заетост за получили близо 20 000 души.

Непосредственият социален ефект на Прогрламата се изразява в намаляването на разходите за отопление на домакинствата между 45 и 55%, подобряване на здравословните условия на живот и на жизнената среда и всичко това съчетано с по-добър естетичен вид на завършените жилищни сгради и на облика на кварталите. Освен социалния ефект следва да се прибави и екологичният ефект вследствие намаляване отделянето на вредни въглеродни емисии в атмосферата.

Посочва се, че икономията от обновяване на всичките 2022 жилищни сгради в резултат на спестените разходи за енергия се очаква да достигне стойност от 961 688 756 kWh/годишно, а емисиите от парниковите газове (СО2 и еквивалентни) да бъдат намалени с около 314 725 t/годишно. От очакваното годишно намаляване в енергопотреблението се очаква да бъдат спестени на домакинствата общо 121 825 765 лева годишно.

Тези данни се потвърждават и от резултатите от общо въведените до 30.06.20167 г. 484 бр. обновени сгради.

Социално-икономическите и екологични ползи от финансиране изпълнението на Националната програма има голямо значение за домакинствата и за обществото от посоката, която се задава с нея. А именно че тя показва как може да се промени жизнената среда и качеството на живот в жилището, приемайки и налагайки като поведение енергоспестяващ подход, на който в миналото почти не се е обръщало никакво внимание. И съвсем естествено е тази линия да продължи и в бъдеще с търсене на начини и източници за финансиране обновяването на многофамилни сгради като се има предвид, че по времето на социализма, по данни на НСИ, са били построени общо около 20 00 панелни жилищни сгради.

Основна роля за провеждане на енергоспестяваща, социална и екологична политика имат Общините в България, чиято дейност чрез новостроящите се и саниране на съществуващите сгради би могла да се насочи в следните по-важни приоритетни направления:

• Бъдещите нови обществени сгради, собственост на общините, да се изграждат само по стандарта Пасивна къща. Оставащата минимална потребност на енергия в максимална степен да се задоволява чрез ВЕИ. Обновяването на съществуващите сгради да се извършва само с подходящи за пасивните сгради компоненти и материали.

• Фирмите за жилищно строителство, в чиято собственост дял имат и общините и предстои строителство, както и на продадените общински парцели, предназначени за същата цел, строителството да се извършва по стандарта Пасивна къща с интегриране на енергия от ВЕИ. При проектирането е препоръчително да се използва софтуерен Пакет за проектиране на пасивни сгради (РНРР).

• Градоустройственото планиране в общините да е съобразено с местния климат, топографското ситуиране на сградите, тяхната форма и компактност, ориентацията им спрямо слънцето, преобладаващата посока на вятъра и засенчването.

• Общините да създават свои собствени насърчителни финансови програми, насочени към инвеститорите и частните собственици на сгради. По този начин ще се стимулират дейностите за опазване на климата чрез строителството на нови сгради и обновяване на съществуващи по стандарта Пасивна къща с използване и на ВЕИ.

• Да се насърчава използването на енергоспестяващи домакински електроуреди и технологии в сградните инсталации както чрез информационни кампании, така и чрез подходящи финансови стимули.

• Да се използва опита на водещи европейски градове и на изискванията на Пасивна къща в разработването на пилотни проекти за отделни градски райони с използване на ВЕИ, в които построените сгради да са щадящи околната среда и неутрални по отношение на климата.

• Популяризирането на строителството по стандарта Пасивни къщи с използване на ВЕИ в сградите и ефективността от приложението на иновативни технологии при тяхната експлоатация да се извършва регулярно чрез съответната научно-техническа и отчетно-приложна информация.

С цел по-широко обществено въздействие и мотивация на гражданите публично достояние да става въвеждането на мониторинг и оповестяване на резултатите от потреблението на енергия в общинските сгради и сградите от местните управленски структури, финансовия и банков сектор. А държавата в ролята си на централен управленски орган да насърчава общините и другите публични органи да приемат интегрирани и насочени към устойчиво развитие планове за енергийна ефективност с ясни цели, да привличат гражданите в тяхното разработване и прилагане и да ги информират адекватно за тяхното съдържание и за напредъка по постигане на целите.