Никола Григоров
Зелен дом (24)

1.1. Методика за енергийна характеристика на сградите

Мерките, които ще се предприемат за подобряване енергийните характеристики на сградите, следва да отчитат климатичните и местните условия, достъпността, безопасността и предназначението на сградите. Допускат се различия в методиката на национално и регионално ниво, в която освен топлинните характеристики се отразява и влиянието на други фактори, свързани напр. с наличието на отоплителни и климатични инсталации, използването на енергия от ВЕИ, пасивни отоплителни и охлаждащи елементи, качество на вътрешния въздух, естествена светлина и др. Методиката за изчисляване на енергийните характеристики следва да обхваща не само данните за отоплителния сезон на сградите, но и данните за тяхното целогодишно функциониране. Тя трябва да е в синхрон и със съществуващите европейски стандарти.

В Директивата се посочва, че наред с увеличаване броя на сградите, които покриват действащите минимални изисквания за енергийните характеристики, но са и значително по-ефективни в енергийно отношение, то държавите-членки е необходимо да разработят свои национални стратегии за увеличаване и броя на сградите с показатели, близки до нулево потребление на енергия, отчитайки възможностите от усъвършенстване на строителните технологии, използвани материали и технически съоръжения. Необходимото количество енергия в сгради с близка до нулевата или с много ниска стойност, в значителна степен следва да бъде произведена от ВЕИ, включително от ВЕИ, разположени на място или в близост.

Енергийните характеристики на сградите се определят въз основа на изчисленото или годишно потребление на енергия, свързани с нормалното и по предназначение използване на сградата и вземайки предвид европейските стандарти и законодателството на Съюза, вкл. Директива 2009/28/ЕО.

В Методиката за енергийна характеристика на сградите се включва тяхната топлинна характеристика, количествено изразена чрез разходите на енергия за:

• отоплителна инсталация и инсталация за топла вода, вкл. изолационните им характеристики.

• климатична инсталация — естествена и принудителна, вкл. уплътненията срещу проникването на външен въздух;

• вградена осветителна инсталация (основно в нежилищния сектор), пасивни слънчеви инсталации и слънчевата защита;

• конструкцията, разположението и изложението на сградата, в т.ч. външните климатични условия;

• вътрешните климатични условия, вкл. проектните параметри на вътрешния въздух;

• вътрешни енергийни товари.

При определяне на енергийния баланс на сградите следва да се отчете ефектът и от:

• местните условия за слънчево изложение, активните слънчеви инсталации и другите отоплителни и електрически инстарации, използващи енергия от възобновяеми източници;

• електрическа енергия, получена от комбинирано производство;

• колективните или централните отоплителни и охладителни инсталации;

• естествено осветление.

Подходът при определяне на енергийните характеристики на сградите следва да се съобразява и с групирането им според тяхното предназначение в: еднофамилни къщи от различен тип; жилищни блокове; офиси; болници и поликлиники; училищни сгради; хотели и ресторанти; спортни съоръжения; сгради, в които се извършва търговия на едро и дребно; други видове сгради, потребители на енергия.

На основата на Методиката за енергийните характеристики на новите сгради, държавите-членки се ангажират с тяхната техническа, екологична и икономическа осъществимост и особено с възможностите за използване на алтернативни високоефективни инсталации за енергия от ВЕИ, за централни или колективни отоплителни и охлаждащи системи. А за съществуващите сгради, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сграда, енергийните характеристики на съответната сграда или на ремонтираната част от нея се подобряват, така че да съответстват на минималните изисквания за енергийните характеристики, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо. При това следва да се отчита, че общите разходи за ремонта, свързани с корпуса на сградата (външните ограждащи елементи) или техническите сградни инсталации, са над 25% от стойността на сградата, без стойността на земята, върху която е разположена сградата.

Предложение на Европейската комисия от 30.11.2016 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите

С оглед осигуряване на декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. държавите-членки следва да определят междинни стъпки за постигането на средносрочните (2030 г.) и дългосрочните (2050 г.) цели. Отбелязва се също, че дългосрочните стратегии за саниране, предвидени в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, следва да бъдат преместени в Директива 2010/31/ЕС, където се вписват по-добре.

На второ място е необходимо да се извърши съгласуване с Програмата на европейския цифров единен пазар и на Енергийния съюз, което да служи за постигането на общите цели. Цифровите технологии бързо променят енергийната система от включването на възобновяеми източници до интелигентните енергийни мрежи в сградите, подготвени за интелигентно управление. В тази връзка на Европейската комисия се делегират пълномощия да приеме съответни актове и въведе „показател за интелигентност“. Показателят за интелигентност, следва да се използва за измерване степента на използване на информационни комуникационни технологии (ИКТ) и електронни системи в дадена сграда с цел оптимизиране функционирането и взаимодействието с електроенергийната мрежа. Използването на показателя ще повиши осведомеността на собствениците и обитателите за автоматизацията и електронното наблюдение на техническата сградна инсталация с информация за реалните икономии, дължащи се на тези нови допълнителни функции.

За да бъдат постигнати целите на политиката относно енергийната ефективност на сградите, прозрачността на сградните енергийни характеристики (СЕХ) следва да бъде подобрена, като се гарантира, че всички необходими параметри за изчисляване както да целите на сертифицирането, така и за целите на минималните изисквания за енергийните характеристики са определени и се прилагат последователно.

По-важните предложени промени на Директива 2010/31/ЕС се изразяват в следните конкретизации на съществуващи определения или нови такива:

• „Техническа сградна инсталация“ означава техническо оборудване за осигуряване на отопление на помещения, охлаждане на помещения, вентилация, топла вода за битови нужди, вградено осветление, сградна автоматизация, производство на електроенергия на място, инфраструктура за електромобилност на място или комбинация от такива системи, вкл. системите, използващи енергия от възобновяеми източници на дадена сграда или обособена част от сграда.

• „Дългосрочна стратегия за саниране“, която трябва да бъде представяна в съответствие с интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата от Регламент ХХ/20ХХ.

В дългосрочната си стратегия за саниране държавите-членки определят пътна карта с ясни етапни цели и мерки за постигане на дългосрочната цел за декарбонизиране на техния национален сграден фонд до 2050 г. наред с конкретни етапни цели до 2030 г.

Освен това дългосрочната стратегия за саниране трябва да допринася за намаляването на енергийната бедност.

• Държавите-членки гарантират, че във всички нови нежилищни сгради и във всички съществуващи нежилищни сгради, подложени на значително саниране, които разполагат с повече от десет места за паркиране, най-малко едно от всеки десет такива места ще е оборудвано със зарядна точка по смисъла на Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива. Това изискване се отнася за всички нежилищни сгради с повече от десет места за паркиране от 1 януари 2025 г.

• Държавите-членки гарантират, че в новопостроените жилищни сгради, както и в подложените на значително саниране, които имат повече от десет места за паркиране, се монтира предварително окабеляване, което позволява инсталирането на зарядни точки за електрически превозни средства във всяко място на паркиране.

• Държавите-членки гарантират, че когато техническата сградна инсталация се монтира, подменя или модернизира, цялостните енергийни характеристики на инсталацията се оценяват, документират и предават на собственика на сградата, така че тя да е на разположение за проверка за установяване на съответствието спрямо определените минимални изисквания, и за издаването на сертификати за енергийни характеристики. Държавите-членки гарантират, че тази информация се включва в националната база данни за сертификати за енергийни характеристики.

• „Показателят за интелигентност“ трябва да включва елементи на гъвкавост, усъвършенствани функции и възможности, дължащи се на вграждането в конвенционалните технически сградни инсталации на повече свързани помежду си вградени интелигентни устройства. Тези функции трябва да подобряват възможностите на обитателите на самата сграда да откликват на експлоатационните изисквания, да участват в оптимизацията на потреблението и да допринасят за оптималната, безпроблемна и безопасна работа на различните енергийни системи и районни инфраструктури, към които е свързана сградата.

• Държавите-членки могат да определят изисквания, чрез които да гарантират, че жилищни сгради с централизирани технически сградни инсталации с обща полезна номинална мощност над 100 kW ще бъдат оборудвани с устройства за постоянно електронно наблюдение, които измерват ефективността на инсталациите и информират собствениците или управителите, когато тя спадне значително и когато възникне необходимост от сервизно обслужване на инсталациите и с ефективни функции за управление, за да се осигури оптимално производство, разпределение и потребление на енергия.

С Наредба №7 на Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 15 декември 2004 г. (Изм. ДВ, бр. 85 от 2009 г. и ДВ, бр. 27 от 2015 г.) за енергийната ефективност на сградите в зависимост от тяхното предназначение и местните климатични условия са маркирани някои общи положения, които е необходимо да се имат предвид при планиране, проектиране и изпълнение на строителните обекти.

На първо място те трябва да са разположени и ориентирани, така че да получават оптимална топлинна печалба от слънчевото греене и да се предотвратява прегряването и възникването на неблагоприятни въздействия на вода, влага, растителни или животински вредители, както и на други химически, физически или биологически фактори. Да са съобразени, освен с използването на слънчевата енергия и с енергията на други възобновяеми източници, когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.

Да не представляват заплаха за хигиената или здравето на обитателите и за опазване на околната среда и параметрите на микроклимата (топлинна среда, осветеност, качество на въздуха, влага, шум), да осигуряват комфорт при обитаване във вътрешните пространства на сградата. Това предполага и необходимостта от топлинна и шумоизолация и от неприемливи въздействия на вибрации, отчитайки предназначението на сградата, местоположението и климатичните условия.

Сградите да са енергийно ефективни, като разходват възможно най-малко, но достатъчна енергия по време на тяхното изграждане, експлоатация и разрушаване.

За оценка степента на ефективност се използва интегриран показател за енергийна ефективност на сградите, който отчита специфичният годишен разход на първична енергия в kWh/m2 или в kWh/m3 за отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, осветление и уреди потребяващи енергия, разпределени на един квадратен метър от общата кондиционирана площ на сградата (Аконд.) или на един кубичен метър кондициониран обем (Vs).

Интегрираният показател може да се комбинира и със специфични изисквания към други показатели за разход на енергия на сградите. При изчисляване на специфичния годишен разход на енергия се отчита и влиянието и на:

• ориентацията, размерите и формата на сградата

• характеристика на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства

• водоустойчивостта и водонепропускливостта

• системите за отопление и топла вода за битови нужди, вкл. изолационни характеристики

• климатични инсталации и системите за вентилация

• естественото осветление и осветителната инсталация

• пасивните слънчеви системи и слънчевата защита

• естествената вентилация

• системите за оползотворяване на ВЕИ

• вътрешните енергийни товари

Общият специфичен разход на първична енергия се определя по формулата:

където:

ЕР — общ специфичен разход на първична енергия за цялата сграда

К — броят на зоните с различно предназначение в сградата

Аⁱ_конд. — кондиционираната площ на зона i в m²

В приложение №10 от Наредбата е представена скала на класовете на енергопотребление за жилищни сгради (вкл. и за общежития), което за клас А+ ЕР_max е 48 kWh/m², за клас А — ЕРmax е 95 kWh/m², за клас В — ЕР_max е 120 kWh/m² и т.н.

В таблица 1 са разработени детайлно референтни стойности на коефициентите на топлопреминаване (U, w/m².K). За плътни ограждащи конструкции и елементи при проектиране на нови сгради и след реконструкция, основно обновявани, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради, а в таблица 2 — референтни стойности на коефициента на топлопреминаване (Uwi w/m²K) за прозрачни ограждащи конструкции (прозорци и врати) за жилищни и нежилищни сгради. В информационното приложение №4 (таблица 1) са дадени конкретни стойности, характеризиращи топлофизичните показатели (Плътност — Р kg/m³, специфичен топлинен капацитет — C — j/kg.K, коефициент на топлопроводимост — — — W/m.k и число на дифузионно съпротивление на водна пара — —) на строителните продукти (материали).

Така определените стойности по важни за сградите и използваните строителни материали показатели, дават възможност на проектанти и строители да отговорят на изискванията на провежданата европейска и национална политика за енергийна ефективност на сградите.

За привеждане в съответствие на съществуващия сграден фонд към провежданата енергийна политика в страната, беше разработена Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради от МРРБ и утвърдена с постановление №18 на МС от 2 февруари 2015 г. С Програмата се определят условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване на съществуващи многофамилни жилищни сгради с цел чрез изпълнение на мерките за енергийна ефективност да се осигурят и по-добри условия на живот на обитателите, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда. Изпълнението на мерките по Програмата допринася за намаляване разходите на енергия, подобряване на експлоатационните характеристики за удължаване жизнения цикъл на сградите, осигуряване на качествена жизнена среда в съответствие с критериите за устойчиво развитие.

Резултатите от нейното приложение се изразяват в: икономически ефект — предоставяне на повече възможности за бизнеса (малки и средни фирми) в проектантския и строителния бранш, производители на материали и техническо оборудване; социален ефект — чрез осигуряване на допълнителна заетост на работна ръка и фискален ефект — от увеличаване приходите на всички стопански субекти, участващи в процеса на изпълнение на Програмата.

Допустимите сгради за кандидатстване са всички многофамилни жилищни сгради, проектирани преди 26 април 1999 г. на три или повече етажа с шест или повече самостоятелни обекти с жилищно предназначение, а допустимите дейности за финансиране са дейностите по конструктивно възстановяване (основен ремонт), обновяване на общите части на многофамилните жилищни сгради (покрив, фасада, стълбищни клетки и др.), изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност.

По Програмата се финансира най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки за сградата, с който се постига клас на енергопотребление „С“ в съответствие с Наредба №7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сградата.