Читателски коментари от vde

Каменните убежища от Джийн М. Оел

vde (27 септември 2011 в 00:57), оценка: 5 от 6

Преди да прочета книгата обърнах внимание на мнението преди мен и бях малко или много негативано настроен. За моя радост като попрочтох малко от книгите не открих чак такива проблеми. Книгата си продължава историята за Айла, а разликте са в стила на писане, не в превода. Самата авторка е променила начина си на писане и на мен това много ми допада. За разлика от първите книги, където Оел залага много на описанията от проучванията си, тук се заляга повече над самата фабула, а на мен това ми се нрави. Беше удоволствие да ги прочета.

Следващата книга за Айла, The Land of Painted Caves, я чакам с нетъпрние да пристигне следващата седмица. Много бих искал да я прочта на български, но не ми се иска да чакам превода, защото съдейки по досегашните издания от Плеяда е много вероятно да я видим чак, след 2–3 години. (е с удоволствие ще си я купя когато излезе, за да си поъплня колекцията :_)

Приятно четене

Айла през равнината от Джийн М. Оел

vde (20 септември 2011 в 14:27), оценка: 4 от 6

С голямо желание си чета поредицата, но откровенно тези 3 книги като цяло ме разочароваха. Да, историята продъжава да е увлекателна и чакаш с нетърпение какво ще стане по нататък, но това усещание което лъхаше от първите книги изчезна, а мисля че благодарение на първите книги, не гласува по-лошо за тези.

Оценката ми е 3,5 (макар че гласувах 4, но е по-скоро повлияно от другите книги)

[SPOILER ALERT]

НЕ ЧЕТЕТЕ НАДОЛУ, ЗАЩОТО РАЗКРИВАМ ЧАСТ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО

Какво не ми хареса, е че първите 300 страници (общо взето първата от трите книги) действието прекалено дълго се разтакаваше и излишно се удължаваше поради, което на места просто беше скучно от монотонноста. Разбирам, че това е най-вероятно целта на авторката, но все пак можеше да го съкрати или оживи.

Следващите две книги беше значително по-добре, но някак срещите с различните народи бяха претупани в сравение с тези първи 300 страници циклене. А накрая посещението при Ланзадониите беше направо претупано.

И все пак струва си да се прочете! :_)

Кланът на пещерната мечка от Джийн М. Оел

vde (14 септември 2011 в 14:45), оценка: 5 от 6

Случайно попаднах на поредицата преди доста години и бях прочел до средата на седма книга (Според българското издаване) след което спрях.

Наскоро започнах да ги препрочитам и да си дочета поредицата след като намерих и последните две книги (завръщането и каменните убежища).

Първата част (първите две книги които са тук) са нистина страхотни, умирам си за тях и за историята. Написана е увлекателно и не можеш да се откъснеш от нея. Единственото което не ми допада, а на моменти направо ме отегчава е безкрайните описания, в които автораката се впуска. Да не отричам, става ти ясно, че е чела и се е интерсувала много за всичко от този период, но просто се накъсва фабулата и може да е неприятно.

Другия ми по-негативен коментар, е че повтаря доста неща. Признавам, че полезно да си ги припомниш точно когато ти се налага, за да не скачаш назад, но се случва като прочетеш едно нещо 7 пъти…. ами малко е досадно :_)

Като изключим това романа и самата поредица са наистина страхотни. Лепваш се за книгата и докато не стане късно просто не я пускаш.

Преводачите също са свършили много добра работа с намирането на имената на толкова много растения и животни.

Пропоръчвам горещо поредицата.