Читателски коментари от nickbaizel

Винаги (още от ученическите ми години) съм бил крайно неудовлетворен от това, че Султана не получава подобаващо наказание за постъпката си. По този повод написах дори съдебно дело (дори в няколко варианта). Интересно е внезапното изчезване на Рафи Клинче точно накрая на романа. Очевидно чака някого, но така и не става ясно кой. Написах разказ „Кого чакаше резбарят“. А книгата е хубава и то много - да ме провокира да напиша „на един дъх“ нещо означава, че наистина романът е написан, така че да въздейства силно. А що се отнася до Султана, цитирам фраза от друг роман „Що се отнася до Вас, вие сте една гнусна убийца и главата ви ще падне на дръвника“.

Твърде дълго се проточи.

Съмърсет Моъм има една мисъл „Всеки разказ трбява да има начало, среда и край“ Прекалено разтегнато-жива сапунена опера. Много герой почват да проявяват откровена глупост(като например Егвийн-класически „стокхолмски синдром“) Не е книга, която бих прочел втори път, за разлика от „Властелинът на пръстените“ на Толкин

Пропускат се някои дребни подробности-до 1836 година бракоразводни съдилища в Англия не е имало. За развод-плащане на Парламента на голяма сума(достатъчна за малко имение). Единствиният по-евтин начин за развод е бил да продадеш жена си(практикувало се е) И още нещо-пиян човек не може да състави продавателин акт-необходим за продажба на недвижима собственост. Роман построен върху невъзможна теза-това е факт

Едно от важните неща за хубава книга е да е написана правдиво. Т.е че нещата е ВЪЗМОЖНО да се случат по подобен начин. Което за тази книга не мога да кажа. Да пратиш човек в миналото без елементарни познания по самоотбрана и оцеляване. Но в рокля боядисана със сърпица(като че ли в Средновековието са имале спектрограф). Глупаво е. И за мен тази книга не е за „Хюго“.