За кого бие камбаната от Ърнест Хемингуей
Видях тези двама души в караулното и те се обърнаха към мен (това беше лъжа). Надявам се, че хората винаги ще се обръщат към мен (това беше истина, макар че към него се бе обърнал ефрейторът, а не арестантите). Но Карков вярваше, че неговата достъпност носи добро и вярваше в силата на доброжелателната намеса. Това беше единственото, към което не се отнасяше с цинизъм.
Край на цитата.
Какво ли ще анализира Изкуствен интелект по този цитат?
Нищо никога не се е случвало от Дейвид Годман
„Хубаво е да живееш в мир и хармония, но светът не е такъв. Понякога трябва да се бориш, за да донесеш справедливост и мир на света.“
Благодарност към преводача и доброволците от Читанка, осъществили обработката за сайта!
Донор от Кен Маклуър
Внимание! Факти за автора:
https://bg.wikipedia.org/wiki/Кен_Маклуър
Роденият през 1942 Кен Маклуър получава магистърска степен в областта на микробиологията от Микробиологичния отворен университет, а след това и докторската си степен от Университета на Единбург, където защитава дисертация в областта на молекулярната генетика.
Държавата от Платон
@dijon, така са и в изданието от 1981 г. на „Наука и изкуство“ въпросните числово-буквени индекси.
Философите имат думата да разяснят. :)
Гръмотевичния щит от Дейвид Гемел
— Винаги взимаш простото и го правиш сложно.
Този цитат с търсачката връща резултат — единствено това произведение от Читанка.
Хубаво изречение.
Предговор от Кърт Вонегът
В началото на книгата „Уомпитър, фома, гранфалун“, на стр. 6 на хартиеното издание от 2000 г., преводът на Владимир Германов е:
Пътувал съм много. В „Конкорд“.
Следва авторът на епиграфа: Хенри Дейвид Торо.
В изданието от 2014 г. на ИК „Колибри“ в книгата „Цветница“, глава 2 „Корени“, на стр. 69 цитатът от Хенри Дейвид Торо.(1817–1862) звучи малко по-различно:
Хенри Дейвид Торо е казал: „Пътувал съм много из Конкорд“. Може би някой от прекрасните ми учители в гимназията за първи път ми е обърнал внимание върху тази фраза. Сега ми се струва, че Торо е писал от гледната точка на дете, както пиша и аз. И това, което е казал за Конкорд, е това, което всяко дете чувства, което всяко дете очевидно би трябвало да чувства към мястото, където е родено. Със сигурност има достатъчно чудеса за цял един живот, независимо къде е родено детето.
[Край на цитата]
Възможно ли е да е авторово поставянето на кавичките за „Конкорд“?
В началото на „Уомпитър, фома, гранфалун“ това изменение може да изглежда иронично, но се оказва, че източникът е имал предвид цитираното по-горе, за родното градче на Хенри Дейвид Торо.
„Живя по дърветата, обичаше земята…“ от Светозар Златаров
Здравейте,
Прието е да не се коментира по такъв повод, но не се сдържах:
„италианския Сезер“.
:) :(
Тангото на живота от Емил Лазаров
Не ги разбирам тези работи, как при новодобавените четива са се наредили една след друга — рапсодия в бяло и смарагдова рапсодия?
Без да се доближава до същността на „повествованието“, ето един жаргонен цитат, който определя настоящето българско със замах, и е съвсем актуален:
— Та му преведи саа, ама внимавай тука саа: сто години сме по-напред от вас, ей, преди Англия сме сто години, по̀ сме напред. Тоя техният Айнщайн ли беше, кой беше, ряпа да яде, не разбира нищо той! А? Немец ли е? Няма значение, пак е техен човек и пак нищо не разбира! Така го сметнах аз, нали виждаш, че излезе сметката! Сто години не е малко, ей, преди тех сто години! Ама какво значи това? Какво ли? Че това, което виждаш тука, ще стане и при вас, ама след сто години! И при нас беше преди сто години чисто, тревичката подстригана, тия номера, английските номера, нъл тъй. А днеска нали виждаш как сме? Счупени прозорци, мърляво навсекъде, боклук навсекъде, трева нема — ми да, това е бъдещето, така ще е и при вас! Ама след сто години! А нашето тука — това е прогресът, това ще стане в света! Розовички такива сте, някакви чистички, след сто години да ви видя аз! А за мириканците — не ми говори, мани ги, още са по-назад.
Синьо от Алекс
Предопределеност, обреченост, фатализъм. Така ли трябва да премине четенето на романа? В очакване да се случи нещо лошо, неясно и неподходящо? Нелогично и извън праволинейната привидна хармония в младежкото ежедневие?
„Не ти остава много, Митко, използвай времето разумно.“
Защо заложи на трагичното авторът, а твърди, че любовната история, която ни разказва, е с щастлив край?
Чужденецът от Албер Камю
Императивите със сигурност доказват липса на „определена доза благоприличие, скромност и общностно съзнание“, драги Фракс (Мечо).
Човекът, който не умееше много неща от Сергей Лукяненко
Забелязани 3 места (за времето, когато онлайн корекцията ще е възможна) за поправка:
„бутолки“;
„хващайки края на прътите му“: прътите;
„Чайника кипва“: членуването.
Читателски коментари от mister_sou