Видях тези двама души в караулното и те се обърнаха към мен (това беше лъжа). Надявам се, че хората винаги ще се обръщат към мен (това беше истина, макар че към него се бе обърнал ефрейторът, а не арестантите). Но Карков вярваше, че неговата достъпност носи добро и вярваше в силата на доброжелателната намеса. Това беше единственото, към което не се отнасяше с цинизъм.
Край на цитата.
Какво ли ще анализира Изкуствен интелект по този цитат?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.