Читателски коментари от magdalena_lk

Много хубав роман!

Има много тъжни и несправедливи случаи в него, все пак става въпрос за робство.

Лошо впечатление ми направи, че господарят на Том го е карал насила да пребие една невинна жена мулатка и той е казал на господаря, че никога няма да вдигне ръка срещу някой да го бие. Том е бил добър човек, а господарят му е бил идиот като го е тормозел и карал да върши престъпления. Направи ми също впечатление, че тогава ги е имало и добри господари, които са възпитавали деца негърчета, учели са ги на много неща и не са ги биели като мис Офелия, която е възпитавала негърчето Топси.

Авторката на романа говори за несправедливостите извършвани над негрите по време на робството. Да всеки човек се ражда свободен и никой няма право да се държи с него като с животно, да го експлоатира и да го кара насила да върши престъпления.

Сега негрите в Америка са свободни. Но в тази страна живота е неспокоен, там често стават стрелби, много невинни хора загиват при тях и сега.

Сега може негрите да са свободни (да всеки се ражда и трябва да бъде свободен) и да имат равни права с белите, това което е искала авторката на романа и каквато е била мечтата на Мартин Лутер Кинг, но трябва да се каже също и че престъпността при негрите е най-висока. Много негри от малки стават престъпници, наркомани. Чела съм за много черни рапъри (и не само рапъри, ами и други негри) които са били в затвора за наркотици, притежание на оръжие, обири и т.н. Факт е че черните имат ниска култура, нисък морал, проблеми със закона и наркотиците. Това не е расизъм, това са факти.

Но дори и много от тях да са такива имат право да бъдат свободни. Трябва също да се види и другата страна на негрите, не само тази на добрия герой чичо Том от романа, но и сега да видят какви са повечето от негрите.

Не това не означава, че трябва да бъдат роби.

Много интересен роман, разказан под формата на дневник на един ученик от 3-ти клас! Освен случките в училището, за които разказва Енрико, много са интересни също и месечните разкази, които са поместени в книгата. В тях се разказва за 12–13 г. момчета-герои. Най-интересен и впечатляващ е разказа „От Апенините до Андите“, в който се разказва за смелото момче Марко, което тръгва само от Генуа до Аржентина, за да открие и спаси болната си майка.

Това, което ми направи най-голямо впечатление в книгата е тогава, когато Енрико говори, че когато някой негов съученик или учител се разболеел той и другите му съученици са отивали да го виждат. Не само, когато някой е бил болен, децата са си ходели често на гости. Ходели са също на гости и у техните учители. Много ми хареса това, че хората са се уважавали, а сега хората са много самотни, не общуват и не си ходят на гости, всеки си гледа него, искат да си са сами и не им трябва да ходят на гости на някой, нито пък някой да им идва у тях на гости. Вниманието и уважението между децата и техните учители е това, което ме грабна в тази книга. Човек има нужда най-вече от внимание, от разбиране и от любов. А сега за съжаление липсва внимание и уважение между хората. Хората много се отчуждиха.

Този роман е много интересен! Много увлекателно и забавно четиво! Една невероятна история за приключенията на човека маймуна Тарзан в африканската джунгла. Истинските му родители са били англичани и след като са умрели, Тарзан е бил намерен и отгледан от маймуна. Първо той живее при маймуните, след това опознава черните хора и се научава да стреля с лък и накрая той опознава белите хора от неговата раса, които идват в джунглата, отива в Америка при Джейн Портър, момичето, което обича и се връща към цивилизования живот на хората от неговата раса. Тарзан е извървял пътя от първобитния към цивилизования начин на живот. В книгата авторът говори за два различни свята — първобитния свят на джунглата и света на цивилизацията. Приключенските романи ми са най-любими!

Любимата ми книга от детството! Като дете много обичах да я чета. Много интересна и забавна книга. „Приключенията на Пинокио“ е един от най-известните детски романи.