Много хубав роман!
Има много тъжни и несправедливи случаи в него, все пак става въпрос за робство.
Лошо впечатление ми направи, че господарят на Том го е карал насила да пребие една невинна жена мулатка и той е казал на господаря, че никога няма да вдигне ръка срещу някой да го бие. Том е бил добър човек, а господарят му е бил идиот като го е тормозел и карал да върши престъпления. Направи ми също впечатление, че тогава ги е имало и добри господари, които са възпитавали деца негърчета, учели са ги на много неща и не са ги биели като мис Офелия, която е възпитавала негърчето Топси.
Авторката на романа говори за несправедливостите извършвани над негрите по време на робството. Да всеки човек се ражда свободен и никой няма право да се държи с него като с животно, да го експлоатира и да го кара насила да върши престъпления.
Сега негрите в Америка са свободни. Но в тази страна живота е неспокоен, там често стават стрелби, много невинни хора загиват при тях и сега.
Сега може негрите да са свободни (да всеки се ражда и трябва да бъде свободен) и да имат равни права с белите, това което е искала авторката на романа и каквато е била мечтата на Мартин Лутер Кинг, но трябва да се каже също и че престъпността при негрите е най-висока. Много негри от малки стават престъпници, наркомани. Чела съм за много черни рапъри (и не само рапъри, ами и други негри) които са били в затвора за наркотици, притежание на оръжие, обири и т.н. Факт е че черните имат ниска култура, нисък морал, проблеми със закона и наркотиците. Това не е расизъм, това са факти.
Но дори и много от тях да са такива имат право да бъдат свободни. Трябва също да се види и другата страна на негрите, не само тази на добрия герой чичо Том от романа, но и сега да видят какви са повечето от негрите.
Не това не означава, че трябва да бъдат роби.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.