Читателски коментари от mabelle

Браво, Читанка! По нещичко за всеки! Класики, любовни романи, история, пък ако някой го влече — див антисемитизъм и конспирации. Разностранна просвета!

Книгата е необичайна, жестока, на места извратена, надали ще се хареса на всеки, но мисля, че изследва интересно крайностите, до които може да стигне изкуството и тези, които правят изкуство за пари. Много бързо успяваш да се почувстваш въвлечен в живота на картините, дори разбираш безжалостната логика на това ХД-изкуство и докато обръщаш страниците, вървиш като хипнотизиран към неизбежния край, затварянето на кръга, финалния щрих на пълното обезчовечаване.

Не случайно „Звездните рейнджъри“ е наричан „милитаристичен роман“. Всичко е него е за войната, за това какво е да си войник. Сюжет ясно изразен няма, със завръзки или развръзки, в центъра е обучението на главния герой за пехотинец, а впоследствие и офицер.

Есенцията на книгата са собствените разсъждения на Джони Рико или диалозите с обучаващите го офицери, които индиректно внушават доста спорни идеи — за силата като основен ефективен начин за решение на конфликти, за общество, където правото да гласуваш не се дава, а се заслужава чрез служба, защото само човек, който е доказал, че поставя колектива над себе си, може да разбере отговорността от това да гласуваш и да участваш във взимането на решение. За свободата, която не е даденост, а периодично трябва да се заслужи „с кръв“. За тежките физически наказания като единствено средство да въздействаш на младите, защото човекът въпреки цялата си цивилизованост не се ражда с морал, а той трябва да му бъде насаден, по един или друг начин, от обществото.

Книгата съдържа идеи, на които се противих, но в никакъв случай не е лошо написана, напротив, много реалистично изследва военното мислене и „дървениците“ бяха интересно описани (макар точно преди това бях приключила със „Сагата на Ендър“, там Царицата на кошера и бъгерите са много подобни, но тя е написана около 20 години след нея).

Струва си да се прочете, дава материал за размисъл.

Филмът е пълна бутафория и в сравнение с книгата в него няма нищо ценно.

Това беше първият любовен роман от този тип, който прочетох преди много години. Не е лоша книжката, а ако сте почитатели на жанра, сигурно е чудесна :)

Не, аз не съм от людете, които са все недоволни. Аз съм от людете, които знаят какво им харесва и какво не. Тази книга не ми хареса, стоя си на мнението отпреди и не виждам защо някой трябва да го приема лично.

Не мога да я прочета в оригинал, но не поради мързел, а защото руският не е от езиците, които владея.

Цитатът от Библията е неуместен.

Мое първо впечетление от Амели Нотомб — много добро. Оригинална история и поглед в японската култура, един тотално различен свят, почти неразбираем за европееца. Сравнително кратка, но доста силна. Препоръчвам я.

Книжката е приятна, но само толкова. Николас Спаркс умее да те закачи на кукичката и да те дърпа, докато пуснеш сълза, но след книгите му в мен не остава никакъв послевкус, размисъл, нищо. Особено в сравнение с „Непосилната лекота на битието“, която свърших предния ден за 3-ти път, „A walk to remember“ не блести.

Прекрасен роман, красив в изказа си, вълнуващ в историята.

Но определено в текста трябва да се нанесат доста корекции, напр. на повечето места Катерина е написана като Катерица.

Слабо, много слабо. Сюжетът следва плътно действието в „Гордост и предразсъдъци“ и читателят постоянно се захранва с цитати от оригинала, в случай, че е идиот и пропусне да забележи очевадния паралел между двете произведения. Измислен край, някакви необяснени халюцинации на героинята за мистър Дарси … Първа (и за дълго последна) моя среща с чиклит жанра.

Съгласна съм с drackemoor. Книгата е посредствена, лошо написана, със слабо изградени герои, твърде много излишни детайли около диалога, които за мен винаги са били индикация на лош стил. За 13–18 става, но ако искате истинско добро фентъзи, можете по-добре да си оползотворите времето.