Не случайно „Звездните рейнджъри“ е наричан „милитаристичен роман“. Всичко е него е за войната, за това какво е да си войник. Сюжет ясно изразен няма, със завръзки или развръзки, в центъра е обучението на главния герой за пехотинец, а впоследствие и офицер.
Есенцията на книгата са собствените разсъждения на Джони Рико или диалозите с обучаващите го офицери, които индиректно внушават доста спорни идеи — за силата като основен ефективен начин за решение на конфликти, за общество, където правото да гласуваш не се дава, а се заслужава чрез служба, защото само човек, който е доказал, че поставя колектива над себе си, може да разбере отговорността от това да гласуваш и да участваш във взимането на решение. За свободата, която не е даденост, а периодично трябва да се заслужи „с кръв“. За тежките физически наказания като единствено средство да въздействаш на младите, защото човекът въпреки цялата си цивилизованост не се ражда с морал, а той трябва да му бъде насаден, по един или друг начин, от обществото.
Книгата съдържа идеи, на които се противих, но в никакъв случай не е лошо написана, напротив, много реалистично изследва военното мислене и „дървениците“ бяха интересно описани (макар точно преди това бях приключила със „Сагата на Ендър“, там Царицата на кошера и бъгерите са много подобни, но тя е написана около 20 години след нея).
Струва си да се прочете, дава материал за размисъл.
Филмът е пълна бутафория и в сравнение с книгата в него няма нищо ценно.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.