Ад от Агоп Мелконян
Агоп Мелконян –български автор, физик. Бях поразена, когато открих и разказите му. Много е добър! Чела съм книгите му. Сега чета разказите. Макар и фантастични, това са разкази за човешкото, за доблестта, честта, изкуството и науката и ролята им за формиране на личността и отношението към света. Ще ви харесат.
Благодатният четвъртък от Джон Стайнбек
Дълбока , проницателна книга. Взира се в теб. Както всяка книга на Стайнбек. Но тази е особена. Книга, към която се връщаш . Един прочит не ти стига.
Еманципирана магия от Тери Пратчет
Сега разбирам откъде Дж. К. Роулинг е черпила вдъхновение за Хари Потър. Късно открих този автор. Пренебрегвах книгите му години наред, съвсем сигурна ,че няма да понеса поредица измишльотини. Но то и в любовта е така- откриваш бавно, постепенно, всекидневно и завинаги , а после се влюбваш.
Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" … и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.
„Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно.“ ( Дядо Прас)
Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.
А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф
и да си останеш Антропоморфна Персонификация, която може би си има малко понятие от вещерство или магия.
Играта на Ендър от Орсън Скот Кард
Чудесен роман!Вече много рядко някоя книга ме впечатлява или оставя следи след прочита и. Радвам се, че попаднах на такава!
Сто години самота от Габриел Гарсия Маркес
Споделям мнението. Книгата е невероятна.Колкото пъти и да я чете човек, все намира нещо ново и стойностно.
Граматика на фантазията от Джани Родари
Най- доброто четиво за родители и педагози…и за всички пораснали деца.
Читателски коментари от krivoshapkova