Сега разбирам откъде Дж. К. Роулинг е черпила вдъхновение за Хари Потър. Късно открих този автор. Пренебрегвах книгите му години наред, съвсем сигурна ,че няма да понеса поредица измишльотини. Но то и в любовта е така- откриваш бавно, постепенно, всекидневно и завинаги , а после се влюбваш.
Отначало бях скептична, недоверчива. После се зачетох в " Дребния волен народ" … и не успях да се откъсна от книгите на Пратчет.
„Задълбаваш в работата и рано или късно тя също задълбава в теб. Смърт бе отдавна запленен от хората, но изследването никога не е едностранно занимание. Някой би могъл да си прекара живота, като наблюдава личния живот на елементарните частици, а накрая изведнъж открива, че е в състояние или да знае кой е, или да осъзнава къде се намира, но не и двете неща едновременно.“ ( Дядо Прас)
Такъв си е Тери Пратчет. Докато четеш съвсем незначителното му повествование и се щураш между ордата от герои, едно или две изречения ще изскочат от редовете и ще те застрелят от упор , ама така, че дълго не знаеш дали да продължиш или да изпаднеш ступор.
А когато затвориш страниците, не помниш нито Тифани, нито Смърт, нито другите надничащи от кориците. Но помниш и знаеш, че в какафонията от препинателни знаци на ежедневието е много важно да откриеш своя алеф
и да си останеш Антропоморфна Персонификация, която може би си има малко понятие от вещерство или магия.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.