Читателски коментари от elysianpeace

Книга за „свещената геометрия на случайността“ (Стинг, „Shape of my heart“) в един адски гаден контекст.

Понеже в днешно време много лесно човек може да се изкуши да злоупотреби със съвестта си, книгата може да се чете и за превенция. Защото Епиктет пише, че един е роден за едно, а друг — за друго. За повечето хора, уви, тези неща са без значение, но ако се окаже, че сте от малцината, които са сбъркали в преценката за себе си, лошо ви се пише.

Красота.

Мисля, че сте прав. Не мога да си представя човек, особено в неговото положение, да иска да остане в историята точно с такъв циничен език.

Сбъркал сте произведението. Отворете „Прикован към ада“ („The hellbound heart“), по него е филмът.

О, много благодаря за тази (кървава) книга. Всичките са отлични. Клайв Баркър ми е любим, признавам. Има страхотно въображение и свободен стил. Съдържанието не е за всеки, де…Да се има предвид.

И двата филма ! Лон Чейни младши е много близо до представата ми за Лени.

Не съм се забавлявал толкова с исторически роман след „Прокълнатите крале“.

Не съм и предполагал, че една автобиография, ще се окаже най-вълнуващата приключенска история, която съл чел. „Пеперудата“ е триумф на непреклонния човешки дух, който не търпи окови. А докато той е на почит, паметта ти, Папи, ще е светла.

Аз не бих го нарекъл с нито едно от тези определения, но откровено не ми допада романът.

Не ми допада образът на фаталната, покварена от живота жена, на която се „нарадвах“ и в „Поручик Бенц“, и в „Осъдени души“, и в някои от драмите на Д.Димов; нито до дъно разголените души на героите и тяхната брутална откровеност; колкото до комунистическата редакция — най-добре да не почвам.

„Tютюн“ прочетох единствено от обща култура и поради факта, че веднъж започнал с даден пистал, гледам да изчета всичко негово, което ми е под ръка.

Великолепен разказ.

Не съм се изразил правилно. Съответният източник го прочетох преди да напиша коментара си и имах именно това предвид — намесата на пеперудата в теорията, а не самата теория.

Чудесен разказ. Жалко само че последната шега се е загубила в превода.

Нямах ни най-малка представа, че така наречения „ефект на пеперудата“ води началото си от разказ на Бредбъри.

Ако има Бог, сигурно е симпатяга като Шелмо.