Синият период на де Домие-Смит от Дж. Д. Селинджър
Да, Селинджър!… Но аз не чета Селинджър. Въобще не чета, кой е казал, че чета? Селинджър конструира мост. Неговите произведения са просто едни мостове, които те отправят… Къде? Към космоса, безкрай? Към себе си? Забравете…
А може би рисува точки в безкрая, които ние трябва да свържем, осъществявайки сложна фракталност като картините на Полък
„Синият период на де Домие-Смит“!… Сещам се за синият период на Пикасо. Защо? Може би защото създава у мен същия дълбок и богат спектър от чувства.
Този разказ на Сел (наричам го така не защото се правя на интересен, а защото го чувствам много близък) за пореден път ме накара да се идентифицирам, и то много силно, с лирическия герой — Жан де Домие-Смит.
Всяка дума е истинско наслаждение. Струящата се от творбата наситената емоционална и емпатийност се интроецират в теб. Вече не си същият.
Фрагментарността на произведенията на Сел ги правят съвършени. Ако има такова нещо като съвършенство, то това са творбите на Селинджър.
Прекрасният нов свят от Олдъс Хъксли
нт,
Радвам се на всеки Ваш коментар. Литературните Ви вкусове са безпогрешен лакмус за качествена проза. Когато разчитам на тях, никога не оставам разочарован. Малко са хората като Вас, които са успели да изградят такъв изтънчен вкус.
Възрастта ми е доста крехка, но с големи темпове израствам душевно — така че отдавна съм надхвърлил годините си. Една част от това дължа на Вас — в известна степен ме насочихте и от вас разбрах да вниквам в същината на нещата и да се наслаждавам на думите. Това беше достатъчно за мен. Успях сам да се насоча и към музиката, и към изобразителното изкуство. И с всеки ден, въпреки големия ми напредък, (още) се усъвършенствам — във всяка насока. И търся красотата на изразните средства…
Бих искал да си пиша с вас. Знам, прекалено егоистично и оптимистично е. Но все пак…
[email protected]
ПС. За книгата: Книгата е класика в научно-фантастичния жанр. Изходна точка за всички последвали научно-фантастични романи. Култова книга, която остава следа в теб след прочита ѝ. Може да има доста недостатъци, но първите винаги се помнят. Джак Керуак: „Талантите имитират гениите.“
Читателски коментари от darko