Да, Селинджър!… Но аз не чета Селинджър. Въобще не чета, кой е казал, че чета? Селинджър конструира мост. Неговите произведения са просто едни мостове, които те отправят… Къде? Към космоса, безкрай? Към себе си? Забравете…
А може би рисува точки в безкрая, които ние трябва да свържем, осъществявайки сложна фракталност като картините на Полък
„Синият период на де Домие-Смит“!… Сещам се за синият период на Пикасо. Защо? Може би защото създава у мен същия дълбок и богат спектър от чувства.
Този разказ на Сел (наричам го така не защото се правя на интересен, а защото го чувствам много близък) за пореден път ме накара да се идентифицирам, и то много силно, с лирическия герой — Жан де Домие-Смит.
Всяка дума е истинско наслаждение. Струящата се от творбата наситената емоционална и емпатийност се интроецират в теб. Вече не си същият.
Фрагментарността на произведенията на Сел ги правят съвършени. Ако има такова нещо като съвършенство, то това са творбите на Селинджър.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.