Недей се връща от Пейо Яворов
По повод на горния, колкото дълъг, толкова и ненужен коментар, споделям откъс от снихотворение на П. П. Славейков:
„Абул Хасан омайни песни пей!
Но само онзи ще ги проумей,
кому в душата огън грей небесен,
чие сърце, отзивчиво на песен,
самo за песни дарба обладава.
Певец певеца само проумява —
а не пазарски кой да е абдал,
чул — недочул, разбрал — недоразбрал…
Абул Хасан пей песни; но едва ли —
да биха ги тях всички проумяли —
не би се той отрекъл сам от тях…“
Името на розата от Умберто Еко
Книгата е уникална, блестяща, велика.. и като такава естествено не е за всеки, както не е за всеки и като цяло творчеството на този писател.
Тази и "Махалото.. " са за сега единствените, които съм чел на Еко, но съм наясно с голяма част от отзивите за останалите му творби, които също се надявам да намеря време да прочета някой ден.
Най-чистосърдечно бих искал да дам следния съвет на тези, които нищо негово още не са чели — не започвайте нито с "Името.. ", нито с "Махалото.. "! Прочетете някоя от останалите му книги преди това и ако успеете да стигнете до края, чак тогава се заемете с тези двете!
Шедьоври са и в случай, че Еко с уникалния си стил наистина се окаже вашият писател (шансовете това да се случи не са особено големи), така ще имате необходимата подготовка наистина да им се насладите.
При мен нещата не се случиха точно така — прочитът на "Махалото.. " ми отне цели 4 или 5 г. като след всяко прекъсване ми беше необходима огромна сила на волята за да започна отново. След като все пак я прочетох обаче, бях адски доволен от положените усилия и прочитът на "Името.. " се оказа истинско удоволствие.
Дано това бъде от помощ на някого, защото ми се иска някой и на мен да ми беше дал такъв съвет, когато му беше времето.
Шифърът на Леонардо от Дан Браун
Malka smyrt, много добър въпрос! Ако продължавате да си го задавате и четете по темата със същата задълбоченост като мен, имате доста добри шансове да разберете колко посредствен писател и колко безскрупулен бизнесмен въщност е Дан Браун.
;)
Странният рицар на свещената книга от Антон Дончев
Това е първата книга на Дончев, която чета и след нея е малко вероятно да подхвана друга негова. Ако вече бях чел толкова хвалената и оплювана „Време разделно“ и ми беше харесала, то може би, като резултат на симпатия към автора би ми харесала и тази, но нещата съвсем не стоят по този начин.
Както и да е — „разни хора, разни идеали“. Никак не искам да развалям удоволствието на тези, с идеали различни от моите и затова ще кажа само следното — ако темата за тайната книга на богомилите ви е интересна, прочетете „Тайната книга“ на П. Бобев (има я тук) и сами си вадете заключенията коя от двете ви е било по-интересно да четете и кой от двамата писатели пише по-увлекателно!
Приятно четене!
Тайната книга от Петър Бобев
Малко известен български писател, но стилът му, а и тази книга като цяло бих определил като ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ.
Не съм наясно до колко произведението е исторически достоверно, но като литература определено е увлекателно и извинете ме за клишетата, но наистина „се чете на един дъх, не ти се иска да свършва и те кара да се замислиш за някои неща“. :D
Махалото на Фуко от Умберто Еко
Отне ми няколко години да я довърша тази книга и от редицата коментари, на които съм попадал по форуми, групи и т. н., останах с впечатление, че не само не съм бил единственият в подобна ситуация, но доста читатели въобще не стигат до края. С това на ум аз лично въобще не искам да съм на мястото на повечето хора, почващи я за пръв път, но пък от друга страна с удоволствие бих я препрочел, ако някой ден намеря време за това.
Към споменатите по-горе имам следния съвет — каквото и да става и както и да се почувствате, напредвайки с книгата, просто продължавайте да четете! Шансовете да се радвате, че сте успели да преминете през всичката досада и всичкото объркване и да завършите книгата, аз лично изчислявам на поне 90%
Това беше първата книга на Еко, която подхващам и след нея „Името на розата“ с най-голямо удоволствие просто я вдъхнах за около седмица, доколкото помня.
С чиста съвест мога да кажа, че е едно от най-уникалните произведения, които съм чел и като такова заслужава всичките положителни, а и отрицателни коментари, изписани по негов адрес.
И накрая (spoilers ahead) за тези, които вече са я чели — според мен тоя зъл мръсник Умберто въобще не осмива конспираривните теории и техните последователи, а целта му е поне едно ниво по-задълбочена — чрез подобно интелигентно осмиване да убеди по-голямата част от интелигенцията в света (която всъщност има потенциала да узнае истината), че конспирация не съществува и така да спомогне за постигането на целите на последната! :D
Осъзнатост на чист български от Банте Хенепола Гунаратана
Съгласен съм с мнението на горния читател, но това все пак е незначителна подробност!
Огромни благодарности на преводача за положения труд! Книгата е абсолютна „класика в жанра“ и е добре, че поне тук я има на български!
Чужденецът от Албер Камю
Осъзнавате ли, че всъщност коментирате себе си, а не произведението!?
Десет малки негърчета от Агата Кристи
Ако още не сте прочели книгата, четете моя коментар на своя отговорност!
…
Не мога, не мога, НЕ МОГА да повярвам, че според мнозинството читатели това е едно от най-добрите криминалета писани някога, а според някои дори най-доброто!
Неправдоподобностите започнаха още след първото убийство, а след третото някъде вече бях толкова разочарован, че дочетох книгата единствено от любопитство дали нещата ще останат толкова плоски до самия край!
Хайде стига — десет, ок — девет човека, достатъчно умни да извършат убийство и да се измъкнат безнаказано, изведнъж се оказват в капан с явна заплаха за живота им и просто си се размотават из къщата и острова, докато не измрат всичките…
— никой не предлага да погребат умрелите, а си ги държат ей така по стаите, въпреки че броят им расте!
— никой (дори и жените!!!) не го е страх да спи сам нощем и не се сеща, че убиецът може да има втори ключ за всяка врата или просто да влезе през прозореца и да ги очисти, докат си хъркат, без никой да чуе нищо!
— никой не се сети, че в такава ситуация единственият им шанс да оживеят е да останат заедно, да спят на смени и да се пазят едни други, да не оставят никого сам и т.н.
Няма никакъв смисъл да губя време и да препрочитам книгата само за да вадя неправдоподобности, но съм сигурен, че бих събрал поне няколко страници такива, ако се хвана да го правя!
Това е първото крими, което чета и кълна се нищо друго от А. Кристи няма да пипна, но от огромно любопитство и желание за сравнение ще прочета нещо на Чандлър като най-вероятно ще е „The Big Sleep“, който е издаден през същата 1939г., ако не се лъжа!
Читателски коментари от almustafa