Читателски коментари от acutebujo

И това е повест.

Всъщност осъзнах, че е повест, понеже е под 40 хиляди думи.

Извинете ме, допуснах две правописни грешки (по невнимание смених места на букви) и едно дразнещо повторение. Но, уви, тук не можеш да редактираш коментара си, а не ми се спамеше с втори такъв. И все пак ще кажа няколко думи, за да бъда разбран. Първо не съм тръгнал да правя преводи и ако някой е в такава роля, би трябвало да има критерий за това. Сетне се радвам, че е направен този може би фенски превод, просто ’щото е готино, дори като някаква лоша плоча. Просто идеята ми беше да се сложи в някаква графа, така че един бъдещ читател да има готовност за грешките в творбата. Нали има gramma nazi, както и всякакви маниаци на тема слова. Също така има и хора, които искат да пишат правилно. Може би грешката в творбата пораждат и у мен някакво не съвсем грамотно писане. Не се обиждам. Пиша с добро. :)))

Според мен не е много уместно в сайт или библиотека като Читанка да се качват толкова неграмотно преведени произведения. Щото, някак си, едно от основните неща на литературата е да бъде грамотна и по този начин да ограмотява човек; затова нейните (на литературата и конкретно на българския език) правила трябва да се спазват; най-малкото като елементарните такива като граматика, пунктуация и пр. В случая на тая творба, нямам компентецията да кажа доколко е правилно преведена, понеже не съм запознат с разказа и езика в оригинал на Тери Пратчет, но неграмотността поражда в мен съмнения и убива всякакви желания в мен да чета произведението. Моля направете някакви корекции или измислите категория „неграмотност“. Може би за някои хора би им било любопитно горе-долу за какво се разказва в този разказ на Пратчет или какво представлява неграмотно преведен разказ. Разбирам неграмотните коментари в читанка, то интелигентен човек рядко би приблегнал до това да пише тук коментар, но толкова неграмотни творби подриват имиджа на сайта. А все пак трябва да се гони някакво ниво, иначе се обезмисля четенето тук и както много други неща, почваме да потъваме в блокиралост. Отдавна няма добри (ако изобщо някога е имало) дискусии тук. И просто няма някакъв свеж въздух. Освен (за което съм много благодарен) богаството на литература тук. Хаотично нахвърлена. А не е толкова трудно да има някакъв ред и човек да изпита позитивни чувства заради някакви мини грижи и симпатични заигравки.

Защо след мнението на Фракс все още някой пише. Разбирам феновете на Коелю, а Коельо, да продължават.

Рядко са хората, които отправят взор към себе; които се гледат от трето лице; които се анализират и критикуват; които се усъвършенстват и рафинират. По-лесно е да защитаваш своите недъзи и лоши вкусове. Боли, когато разбереш, че си бил в автосугестия и че нещата, които харесваш не струват и пр. Самоосъзнатостта е нещо трудно достижимо. А това клише, че всички имат различни вкусове, е добър защитен механизъм, който те предпазва от истината — че нямаш вкус, или поне добър. Но нали знаете, че почти всички защитни механизми вредят на човека — може би изключение прави сублимацията.

Живи и здрави, пийнете нещо и ’ич не му мислете за вкусовите си предпочитания (или за душевната си извисеност).

Някои хора от хубав материал правят отрова, а други от отрова правят нещо, като Буковски. Затова Буковски е гениален. Гениален като Винсент ван Гог. Гениален като Пабло Пикасо.

Най-добрият разказ на Иван Вазов!

Едно от най-силните стихотворения на Вазов!

Едно от най-силните антивоенни произведения в световната литература!

В топ три най-любими книги на Ремарк и в топ 10 на 20 век.

Страхотно произведение! Михаил Булгаков е гений.

Мисля, че би било хубаво, ако както в книгата, някои професори превърнат нашите политици в кучето. О, това би било много полезно за многострадалия български народ, за жалост все още непостижимо.

Страхотен разказ! Един от любимите ми, защото те кара да мислиш. Посланието на разказа го разбрах сред прочитането му, някак си то изплува. Селинджър е велик. Той е като онези режисьори, които остават не разбрани, но най-ценни. Те не са за масата хора, а за ценители като доброто вино. Вчера гледах един филм — Врагът(2013), който така те обърква, даже повече. Препоръчвам го на хората, на които им харесва разказа. Там има едни паяци, които символизират страха от обвързване. Много странен филм.

Лауреатът* — това, че сбърках пълния член показва, че въобще не трябваше да използвам тази дума, защото Нобеловата награда, според мен, е доста комерсиализирана, това, че Ерих Мария Ремарк не я притежава го доказва.

Ърнест Хемингуей може да го харесвате, може да го мразите, но с тази творба (и с още няколко) той показва, че е един от най-добрите писатели на 20 век. Лауреата на нобелова награда обикновено не пише толкова дълги писания, той е по късите разкази и романи, но в това произведение няма една дума, която да не е на мястото си. Той е писател с изключително изчистен стил и се нарежда рамо до рамо с Ремарк.

Ще цитирам историята, която той споделя пред приятелите си, когато бил предизвикан да каже цяла история : „Продават се: бебешки обувки, никога неизползвани.“

Писател, който с кратки изречения оставя гореща диря върху теб, какво би станало, ако той напише роман съдържащ 484 страници? Това, което би станало при прочитането на „За кого бие камбаната“. Ще те умопомрачи. Всяка страница е като чашка абсент, която те зашеметява. Ако Паганини е дяволът на вълшебната музика, то Хемингуей е дяволът на прекрасната лирика.

Хахаха!!! Колко забавен разказ и същевременно много дълбок. Хашек подлага на жестока сатира суетните хора и според него те граничат с лудостта. Той иска също да каже, че една дребория, например някаква клюка, защото клюката не е нещо голямо, може да преобърне целият ти живот.

Пропуснато е да се качат картинкинките от книгата, които са добре нарисувани. Иначе книгата е супер. Малко надценена , заради политическата си стойност, също като ,,Под игото", а езикът на изразяване е малко семпъл, но в това й е чара. Сюжетът е добър, идеята е актуална — какво повече може да се иска.

,,За критиците": Може авторката да не е много добра писателка , но е оставила своето име в история. Някои пишат 10–15 романа и повече, а никой не ги знае. Х.Лий се е родила и написала романа в точното време и й се получило, превърнал се в класика. Може в това да е проблема не Убичате КлАсиката. Да си разбрал 2,3 произведения, които са много слУжни не означава, че разбирате и може да я плуете. Аз мисля, че тези хора, които пишат лоши отзиви тук го правят и при ,,Под игото". Но разберете едно, че няма безгрешно произведение. Едно произведение и цял живот да го пишеш пак няма да стане идеално. Ето Достоевски, Толстой и Гогол са писали сума години и пак не са стигнали съвършенството, въпреки че са много близо. Съвършенството е утопия. От съвременните автори много ми харесва Ремарк. Той пет,шест пъти си взима романа от редакцията за да го усъвършенства, въпреки че знае, че не може да го напише както той иска.

Заключение: Не гледайте, че авторката има само един роман, това, че ни оставила толкова много идеи и винаги ще помним, въпреки нейните косури.

Така е. Даже е номиниран за оскар, за което.

Започна отлично, но се срина.

Не знаех, че има Метро 2035. Сигурно и по нея ще направят игра.

Страхотен автор! Ако може да качите още от него би било хубаво…