Ърнест Хемингуей може да го харесвате, може да го мразите, но с тази творба (и с още няколко) той показва, че е един от най-добрите писатели на 20 век. Лауреата на нобелова награда обикновено не пише толкова дълги писания, той е по късите разкази и романи, но в това произведение няма една дума, която да не е на мястото си. Той е писател с изключително изчистен стил и се нарежда рамо до рамо с Ремарк.
Ще цитирам историята, която той споделя пред приятелите си, когато бил предизвикан да каже цяла история : „Продават се: бебешки обувки, никога неизползвани.“
Писател, който с кратки изречения оставя гореща диря върху теб, какво би станало, ако той напише роман съдържащ 484 страници? Това, което би станало при прочитането на „За кого бие камбаната“. Ще те умопомрачи. Всяка страница е като чашка абсент, която те зашеметява. Ако Паганини е дяволът на вълшебната музика, то Хемингуей е дяволът на прекрасната лирика.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.