Читателски коментари от MishoM

За съжаление при публикуване на предния ми коментар разграничението между отделните строфи беше заличено, затова ще уточня, че стихотворението има 4 строфи по 10 стиха всяка.

За съжаление в текста на горната най-хубава творба в българската поезия, посветена на Великден, има няколко грешки. Моля администрацията на сайта да ги поправи — ето пълният текст на този шедьовър, взет от П. К. Яворов, ЛИРИКА, библиотека Световна класика на „Български писател“ — София, 1985 г.:

ВЕЛИКДЕН

На брат ми Атанас

Един — и втори удар в безмълвието нощно…

Задружно проехтяват църковните камбани

и светла вест се носи; повтаря я всемощно

разбуденото ехо в намръщени балкани

и тласка я нагоре към висини бездънни.

Нощ мрачна оживява — тържественост я пълни

и говор я оглася свръхземен и невнятен:

души безгрешни сякаш, процесия безкрайна,

невидими към бога молитвата си тайна

възнасят — и обхождат простора необятен.

Звънят, ехтят камбани… На всеки удар нови

с по някой спомен сладък отеква памет будна:

сърце за миг забравя тъгата, що го трови,

и трепетно заслушва се в приказката чудна

за минало детинство, за дните невъзвратни

на младите надежди и сънищата златни,

и вярата наивна… кога тече живота

безгрижно и щастливо под бащин покрив мили,

кога неволи още не са ни поразили

и впрегнали догробно на черен труд в хомота.

Пред погледа възкръсват, минуват като живи

ред образи и скъпи, и близки на душата:

ту стар баща, унесен в мечтания щастливи,

ласкаещ мила рожба; ту майката благата,

загледана в хлапака; ту братя и сестрици,

ту весела дружина от палави връстници —

рой птички повилнели — в игрите, смеховете;

ту русокъдра дружка… и две очи засмени,

и две странички нежни — божурчета червени,

на млада, ранна пролет най-любавото цвете…

Честито, свидно детство — цъфтяща, рай долина,

останала далеко зад пътника утруден;

от буря сякаш носен, той бърже я отмина

и днес напразно гледа зад себе си учуден,

напразно… А пред него — белей се път незнаен,

а мръщи се над него и небосвод безкраен —

и страх неволен често смущава му душата:

че слънце го изгаря, а сянка не съзира,

че хала го настига, а завет не намира,

нито съпътник някой — да си даде ръката…

При набирането на текста в последните два стиха са допуснати две грешки. Моля да бъдат поправени — развалят финала на творбата, на всичкото отгоре масово се преписват в интернет с грешките. Ето оригиналът по изданието библиотека СВЕТОВНА КЛАСИКА, Пейо К. Яворов ЛИРИКА, издателство „Български писател“, 1985 г.:

…

и към честита бъдност пътеката най-права

самси ще да узнай.

В стихотворението има няколко грешки и е пропуснат един стих:

„гори, вековни сън отспали“ — неправилно,

гори вековен сън отспали — правилно;

***

„до сраден урод просекиня“ — неправилно,

до смраден урод просекиня — правилно;

***

„И постоянно срещам аз,

поД дъжд и вятър, сняг и мраз,

сред вълчия човешки род

от празния небесен свод

те чакат милост и защита.“ — неправилно

И постоянно срещам аз,

по дъжд и вятър, сняг и мраз,

чада на майката пребита:

сред вълчия човешки род

от празния небесен свод

те чакат милост и защита. — правилно

***

Оригиналните текстове са взети от

Пейо Яворов ПЕСЕН НА ПЕСЕНТА МИ, издателство „Захарий Стоянов“ София, 2008 и

П. К. Яворов ЛИРИКА библиотека СВЕТОВНА КЛАСИКА Български писател — София 1985.

Някога и аз плувах в мейнстрийма, но в един момент се замислих за следното:

Всички знаем (от СМИ, Солженицин и т.н.), че Сталин е избил десетки милиони. На тях обаче би трябвало да съответстват още много десетки милиони репресирани по друг начин т.е. общо репресираните излизат 50, че и повече милиона. Съпоставих тази цифра с населението на СССР в навечерието на ВСВ — под 200 милиона с пеленачетата и старците — и си казах: или руснаците са идиоти без родова памет, защото при такива мащабни репресии в днешно време 70% от тях харесват Сталин; или нещо не е наред. Потърсих руски (не соросоидни!) източници по въпроса и намерих това: https://www.youtube.com/watch?v=oOd7AWqNH6U

Имайки предвид тези данни, явно се преувеличава и станалото в ГУЛАГ (а Солженицин, който споменава за 55 и дори 66,7 милиона загинали, макар и за период от 42 години, е явен лъжец — https://www.youtube.com/watch?v=4EZnkIjlgL4&t=2431s). Хитлер: „Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват.“

Няма да се разпростирам повече и ще завърша с изключително силния текст на Фурсов „Сталин и вятърът на историята. Исторически очерк“:

http://www.dynacon.ru/content/articles/1035/

„Реформы неизбежны, — писал Сталин, — но в своё время. И это должны быть реформы органические, […] опирающиеся на традиции при постепенном восстановлении православного самосознания (интересно, знают ли эти строки неистовые хулители Сталина из РПЦ? — А.Ф.). Очень скоро войны за территории сменят войны «холодные» — за ресурсы и энергию. Нужно быть готовыми к этому“.

Данный пассаж дорогого стоит. Мало того, что вождь предсказал войны за ресурсы, развернувшиеся на рубеже XX–XXI вв., он зафиксировал необходимость реформ в области психосферы, понимая, что военные действия со временем переместятся и туда и что реформы должны опираться на традицию (на сознание и бессознательное), а не отвергать и не ломать её.