Читателски коментари (за „Великден “ от Пейо Яворов)

За съжаление в текста на горната най-хубава творба в българската поезия, посветена на Великден, има няколко грешки. Моля администрацията на сайта да ги поправи — ето пълният текст на този шедьовър, взет от П. К. Яворов, ЛИРИКА, библиотека Световна класика на „Български писател“ — София, 1985 г.:

ВЕЛИКДЕН

На брат ми Атанас

Един — и втори удар в безмълвието нощно…

Задружно проехтяват църковните камбани

и светла вест се носи; повтаря я всемощно

разбуденото ехо в намръщени балкани

и тласка я нагоре към висини бездънни.

Нощ мрачна оживява — тържественост я пълни

и говор я оглася свръхземен и невнятен:

души безгрешни сякаш, процесия безкрайна,

невидими към бога молитвата си тайна

възнасят — и обхождат простора необятен.

Звънят, ехтят камбани… На всеки удар нови

с по някой спомен сладък отеква памет будна:

сърце за миг забравя тъгата, що го трови,

и трепетно заслушва се в приказката чудна

за минало детинство, за дните невъзвратни

на младите надежди и сънищата златни,

и вярата наивна… кога тече живота

безгрижно и щастливо под бащин покрив мили,

кога неволи още не са ни поразили

и впрегнали догробно на черен труд в хомота.

Пред погледа възкръсват, минуват като живи

ред образи и скъпи, и близки на душата:

ту стар баща, унесен в мечтания щастливи,

ласкаещ мила рожба; ту майката благата,

загледана в хлапака; ту братя и сестрици,

ту весела дружина от палави връстници —

рой птички повилнели — в игрите, смеховете;

ту русокъдра дружка… и две очи засмени,

и две странички нежни — божурчета червени,

на млада, ранна пролет най-любавото цвете…

Честито, свидно детство — цъфтяща, рай долина,

останала далеко зад пътника утруден;

от буря сякаш носен, той бърже я отмина

и днес напразно гледа зад себе си учуден,

напразно… А пред него — белей се път незнаен,

а мръщи се над него и небосвод безкраен —

и страх неволен често смущава му душата:

че слънце го изгаря, а сянка не съзира,

че хала го настига, а завет не намира,

нито съпътник някой — да си даде ръката…

За съжаление при публикуване на предния ми коментар разграничението между отделните строфи беше заличено, затова ще уточня, че стихотворението има 4 строфи по 10 стиха всяка.