Читателски коментари от Eustoma

Да имаш за съсед Порода от Лора Лей


Не издържах да я дочета, написана е толкова елементарно и вулгарно, че е просто нечетима.

Ш-ш-шт от Бека Фицпатрик

Eustoma (14 март 2015 в 21:15), оценка: 3 от 6

На мен пък ми се стори слаба, с твърде явно копиране на „Здрач“. Който търси втората част „Кресчендо“, има я в РуЛит:

http://www.rulit.me/author/ficpatrik-beka/kreschendo-download-free-379290.html

Скрити огньове от Сандра Браун

Eustoma (14 март 2015 в 21:10), оценка: 3 от 6

Изключително съм разочарована от „Скрити огньове“ на Сандра Браун, според мен книгата е много слаба. Често липсва логика и последователност в действието, главният герой е антипатичен и слабохарактерен, любовните сцени са монотонни и скучни, езиково е пълно с повторения… Може би това е и недостатък на преводача, но имах чувството, че чета само изброяване и отчет. Жалко.

Горещо утро от Сандра Браун

Eustoma (4 март 2015 в 20:56), оценка: 4 от 6

До средата беше прекрасно, един от хубавите романи за жанра, емоция, напрежение, грабва вниманието . После действието като че ли зацикли, започна една повторяемост на взаимоотношенията и мислите на главните герои, а и силно превода се влоши, видимо недообрабитен, пълен с заменени или недовършени думи. Жалко.

И розите имат бодли от Бети Нийлс

Eustoma (17 февруари 2015 в 00:00), оценка: 2 от 6

Бездушно написана история, без емоция, която и не може да предизвика такава.

Огън и лед от Максин Бари

Eustoma (3 януари 2015 в 03:02), оценка: 1 от 6

Бездарно скалъпена история, даже в рамките на съответния жанр. Загуба на време за читателя.

Закъсняла Коледа от Линда Хауърд

Eustoma (6 ноември 2014 в 10:27), оценка: 3 от 6

За мен това е най-слабата и дразнещо наивна история на авторката. Жалко, защото иначе пише приятно.

Пожелай ме скъпа от Джоана Линдзи

Eustoma (17 октомври 2014 в 08:06), оценка: 3 от 6

Слабо, разочарована съм.

Орелът и розата от Даян Робинсън

Eustoma (4 юни 2014 в 19:44), оценка: 3 от 6

Явно авторката е имала големите амбиции да напише „издържана“ любовна история с преплитене на историите на героите, поглед към тогавашната атмосфера, тоалети и т.н…. Щом, както афишира, е чела и дисертация, фокусирана на Испанските колонии в Източна Флорида през 18 век… Истината е, че се е получила невероятно досадна мазаница, с беден речник, плоски характери и скучни повторения. Даже и в любовната история нямаше капчица плам, която не да разтърси, но поне малко да увлече читателя и да го направи съпричастен… Много се разочаровах и ми беше мъчение да я дочета. Но… всеки с вкуса си. Давам 3 и се чудя, дали не съм прекалено щедра в оценката си.

Мисията на Макензи от Линда Хауърд

Eustoma (28 април 2014 в 13:51), оценка: 3 от 6

По принцип, Линда Хауърд пише приятно, но с всяка книжка ми ставаше все по-досадна, много са й еднотипни героите, любовните сцени, даже сюжетните линии. Да не говорим пък за мъжките образи, които са нон стоп в състояние на сексуална възбуда, даже и маймуните в зоологическата градина не са така… ;)

Вероятно защото прочетох доста нейни неща едно след друго, но точно „Мисията на Макензи“ ми беше направо мъчение, дълго я „мотах“… мооооже би, ако я бях чела като първа, щях по-добре да я приема, сега й давам 3 и даже ми се струва много. Ще трябва да си почина от тази авторка, да сменя стила.

Сега и завинаги от Джудит Макнот

Eustoma (18 февруари 2014 в 20:20), оценка: 4 от 6

Дидка, мисля че грешките се дължат на автоматичния текстов едитор. И в други книги има подобни грешки, т.е. замени на автомата, понякога чак се губи смисъла на изреченията и човек трябва да се въоръжи с търпение.

Сега и завинаги от Джудит Макнот

Eustoma (18 февруари 2014 в 20:15), оценка: 4 от 6

Също изгълтах книгата на един дъх и с удоволствие (е, удоволствието не беше пълно заради правописните грешки и честото усещане за взаимстване от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, това определено ме дразнеше).

Въпреки това и аз с чиста съвест мога да препоръчам романа, стилът е лек и приятен, главните герои — симпатични и красиви, особено мъжете, хихи (които чак като че ли са съвсем един и същ клониран типаж — характеров и физически, само с различен цвят на очите, но пък много живо можем да си ги представим тези красавци, нали ;) ). Те са винаги много свястни и благородни типове, винаги с наранени души и не така въртоглави, както понякога момичетата. Действието или детайлите тук-там са недоизпипани — например в този роман („Сега и завинаги“) героите много набързо и някак си неясно как се влюбват един в друг, така и не е достатъчно добре предадено как Виктория прехвърля чувствата си от Андрю към Джейсън, как се заражда любовта й (чувствата, не само телесното влечение). Също и моментът, в който прабаба й променя позициите си остава в сянка, можеше поне с едно-две изречения да бъде обяснено.

Странни, чак смешни до дразнещи са ми интимните сцени и при трите романа от поредицата — твърде са идентични, жените като че ли имат само по една гърда (мооооже би е проблем на превода), от силно вълнение и възбуда по правило задължително „забиват нокти“ в гърбовете на партньорите си (направо жал да му стане на уважаемия читател/читателка за раздраните гърбове на героите — не мисля, че силата на удоволствието и любовта трябва да бъдат свързвани с раздиране, разкъсване и т.н. други асоциации с насилие), девойките от невинни и наивни девственици с магическа пръчка са превръщат в сексуални тигрици… ;)) … и т.н.

Затова намалявам оценката си с една единица, но с уточнението, че за жанра до момента точно тази авторка ми допада най-много, струва ми се най-добра и не ми пречи и историческия фон на повествованието. Любопитно ми е как би изглеждал неин роман в съвременна среда, дали героите пак биха били така изящни, благородни и достойни.

От друга страна, трябва да похваля езика на авторката, защото за разлика от други нейни колежки, пишещи романтични истории, ни спестява ругатни и грубости, направо ми беше като свеж полъх.

Правописните грешки дразнят, но според мен се дължат на текстовия едитор, който автоматично е заменял думи при преписа на текста, а явно (за жалост) не е направена повторна редакция и корекция. Същото забелязах и при другите книги от тази поредица на Джудит Макнот, има доста абсурдни замени.

Ще прочета и други нейни книги, засега ми харесва и не ми е омръзнала, напротив — бързам да чета, а накрая съжалявам, че е свършила, липсва ми. :)

Сабрина от Катрин Каултър

Eustoma (9 февруари 2014 в 15:49), оценка: 2 от 6

След прочета на „Сабрина“ доста бих се поколебала, дали да посегна отново към произведение от същата авторка…

Искаше ми се да прочета нещо леко и вълнуващо, но в края на краищата направо се изтормозих. ;) Докъм средата (сватбата на героите) действието се развива обещаващо и увлекателно (в рамките на жанра), след това като че ли друг човек е дописвал романа — скокове в логиката, лошо предаване на емоциите и поведението на героите, стилът става невероятно досаден и скучен…

Разочарована съм и имам усещането за загуба на време. Колебаех се за оценката, нещо между 2 и 3, но заради ужасното повествование във втората част на книгата, слагам по-ниското число.