Читателски коментари (за „Сега и завинаги “ от Джудит Макнот)

  • 1. Eustoma (18 февруари 2014 в 20:15), оценка: 4 от 6

    Също изгълтах книгата на един дъх и с удоволствие (е, удоволствието не беше пълно заради правописните грешки и честото усещане за взаимстване от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, това определено ме дразнеше).

    Въпреки това и аз с чиста съвест мога да препоръчам романа, стилът е лек и приятен, главните герои — симпатични и красиви, особено мъжете, хихи (които чак като че ли са съвсем един и същ клониран типаж — характеров и физически, само с различен цвят на очите, но пък много живо можем да си ги представим тези красавци, нали ;) ). Те са винаги много свястни и благородни типове, винаги с наранени души и не така въртоглави, както понякога момичетата. Действието или детайлите тук-там са недоизпипани — например в този роман („Сега и завинаги“) героите много набързо и някак си неясно как се влюбват един в друг, така и не е достатъчно добре предадено как Виктория прехвърля чувствата си от Андрю към Джейсън, как се заражда любовта й (чувствата, не само телесното влечение). Също и моментът, в който прабаба й променя позициите си остава в сянка, можеше поне с едно-две изречения да бъде обяснено.

    Странни, чак смешни до дразнещи са ми интимните сцени и при трите романа от поредицата — твърде са идентични, жените като че ли имат само по една гърда (мооооже би е проблем на превода), от силно вълнение и възбуда по правило задължително „забиват нокти“ в гърбовете на партньорите си (направо жал да му стане на уважаемия читател/читателка за раздраните гърбове на героите — не мисля, че силата на удоволствието и любовта трябва да бъдат свързвани с раздиране, разкъсване и т.н. други асоциации с насилие), девойките от невинни и наивни девственици с магическа пръчка са превръщат в сексуални тигрици… ;)) … и т.н.

    Затова намалявам оценката си с една единица, но с уточнението, че за жанра до момента точно тази авторка ми допада най-много, струва ми се най-добра и не ми пречи и историческия фон на повествованието. Любопитно ми е как би изглеждал неин роман в съвременна среда, дали героите пак биха били така изящни, благородни и достойни.

    От друга страна, трябва да похваля езика на авторката, защото за разлика от други нейни колежки, пишещи романтични истории, ни спестява ругатни и грубости, направо ми беше като свеж полъх.

    Правописните грешки дразнят, но според мен се дължат на текстовия едитор, който автоматично е заменял думи при преписа на текста, а явно (за жалост) не е направена повторна редакция и корекция. Същото забелязах и при другите книги от тази поредица на Джудит Макнот, има доста абсурдни замени.

    Ще прочета и други нейни книги, засега ми харесва и не ми е омръзнала, напротив — бързам да чета, а накрая съжалявам, че е свършила, липсва ми. :)

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.